Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ден за памет и истина

Европейският ден на възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими е ДЕН ЗА ПАМЕТ И ИСТИНА.

В България не е имало националсоциалистически (фашистки) тоталитарен режим. Грозното понятие „монархо-фашизъм“, което комунистите лепнаха на държавата ни, е исторически невярно и не отговаря на действителността. Писатели хуманисти като Йордан Йовков или Елин Пелин, чувствителни към всяка човешка драма, несъмнено биха забелязали този „отвратителен“, както го наричаха комунистите, „тоталитарен монархо-фашизъм“ и със сигурност биха го изобличили. Нещо повече. Тази българска държава, която комунистите наричаха „монархо-фашистка“ бе една от най-успешните държави в Европа, авторитетна, с висок стандарт на живота – несравнимо по-висок от „социалистическия” и по-висок от днешния, с постижения в културата и науката, които дават основание да говорим за онова време като за класическо време на България. В „монархо-фашистката“държава се създава българската литературна класика. И музика. И изобразително изкуство. Създават се шедьоври, които и днес са ненадминати в архитектурата. Царство България, вярно на възрожденските демократични завети, не е било националсоциалистическа или фашистка държава, както нагло лъжеха и продължават още да лъжат комунистите, тези проруски слуги у нас. Има и тъпанари, които им се връзват на приказките. Отделни групи и организации споделящи националсоциалистически идеи е имало през 20-те и 30-те години на ХХ век. Но такива групи и лица има и днес, което не означава, че те определят същността на днешната ни държава. Виждаме ги как пъчат татуирани тумбаци със свастики и петолъчки по стадионите, как развяват чуждите руски знамена по баири и площади. Но не те са България. Това са сбърканяците на България. Такива има и в други страни.

На 23 август 1939 г. СССР и Германия подписват договор за „ненападение” помежду си, с таен протокол към него, в който се договарят да осъществят заедно военна агресия срещу европейските държави. Така започва Втората световна война.Тя отне живота на над 100 милиона души. Отне им свещеното човешко право дадено от Бога – правото на живот.За комунистите и нацистите животът е „нищо”. Важна е „борбата” – за „световната победа на пролетариата”, за „жизнено пространство”. Поетът Вапцаров поне е откровен: „какво тук значи някаква си личност”. Кой да му каже на Вапцаров, че всеки човек „значи”. Дори и най-големият хаймана и той е значим по своему. Защото е човек. Но как това да го разбере комунистически поет?

Когато СССР и Германия, съюзниците-разбойници, през лятото на 1941 г. се скарват помежду си става мазало. Все едно две мутри да се сбият, а ние да трябва да избираме коя мутра да подкрепим – Хитлер или Сталин. Няма избор. Разбира се, комунистите подкрепят съветската мутра. А след „победата” налагат в България фашистки, т.е. комунистически, тоталитарен режим. Ноу хау от Хитлер и Сталин. Но още преди „победата” те водят терористична война срещу българския народ – организират въоръжени терористични групи, които осъществяват атентати, правят опити да дестабилизират икономиката на страната. От тогавашните им публични прокламации става ясно, че те защитават чуждата тоталитарна държава – СССР, а приемат своята България за враг. Независимо, че през войната Царство България поддържа нормални дипломатически отношения и с Германия, и със СССР. На 5 септември 1944 г. СССР ни обявява война и това е една от причините само 47 години по-късно тойда се разпадне. Защото който е обявил война на България хаир не е видял. И СССР го настигна българската прокоба.

България бе окупирана от СССР. Комунистите пренесоха у нас съветския комунистически държавен модел. Цинизъм бе българските комунисти да говорят за свобода и народна власт при положение, че отнеха на българите цялата свобода, включително и свободата на частната собственост. Опитаха се да ни отнемат и църквата като я напълниха със свои агенти. Но ядец – вярата ни не можаха да отнемат. Цинизъм и престъпление е да наложиш в България политическа и икономическа система на друга държава, за която при това отлично знаеш, че е унищожила милиони свои граждани. Комунистите знаеха за сталинските репресии в СССР, но изпадаха в телешки възторг пред имената на кръволока Сталин и българския му събрат – пияндурът Димитров.

Много хора, много достойни българи, избиха комунистите. И до днес не са се извинили, не са се покаяли. Тъпият им Съветски съюз се разпадна за радост на човечеството. Те пък се писаха „социалисти”, но след борбата срещу „капитализма”, сами станаха първи „капиталисти”. Где що има бизнес – техен да е. Това им е „философията” днес. Гледайте Бенчо и си представете останалите. Но защо Бенчо? И Корнелия може да гледате.

Почитаме днес жертвите на комунизма и нацизма в Европа. Как ги почитаме? Никак. Да Следобед стана, а президентът ни реч е произнесъл, ни Бог да ги прости е казал. Премиерът –той е много зает. Караянчева е на заслужен отдих. Каракачанов ли да измръцка нещо? Българската държава спи. Безпаметство. Кой да спомни с две добри човешки думи избитите в катедралата „Св.Неделя”, разстреляните без съд и присъда след зловещия 9-ти септември 1944 г., осъдените на смърт от незаконния „Народен съд”, унищожените ни национални герои – горяните, жертвите в комунистическите концлагери. Няма кой! Политици и службаши с лопата да ринеш, но за възпоменание – няма кой. И все пак – има го този ден, 23 август, общоевропейски ден за памет и истина!

Коментарът е от фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар