13 различни героини. 13 различни истории. 13 различни гласа говорят в монолози за изкуство под формата на манифести с реверанс към посланията на велики умове и техните вълнуващи артдемонстрации от различни времена и течения като сюрреализъм, дадаизъм, попарт, минимализъм, футуризъм, Догма 95 и т.н., заедно с тяхната политическа значимост.

Перфектно допълваща се еклектика, изящна изложба на самото изкуство, автентична кражба на оригиналност, ода за пламенния творец и в частност прокламация за чудовищния талант на артиста... на Кейт Бланшет.

Носителката на две награди “Оскар” за пореден път доказва, че е истински хамелеон и титанична актриса с участието си във филма “Манифест” (Manifesto) на сценариста и режисьор Джулиан Роузфелд.

Кинотворението на този немски художник еволюира от артизложба на мултиекранно пространство, представена през 2015 година в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, след това в Берлин в Museum fur Gegenwart, както и в Park Avenue Armory в Ню Йорк. Идеята за видео артинсталация се събужда у Роузфелд още през 2012 г., а по-късно тя се трансформира в пълнометражен игрален филм.

Целта на автора е да отдаде почит на съзидателността изобщо и да провери дали най-страстните твърдения на творците все още са верни и вдъхновяващи днес, универсални ли са техните думи, какво е мястото на артиста в съвременното общество и как съжителстват към момента политиката, изкуството и животът.

Роузфелд е изследвал и е заимствал от около 60 манифеста за своя проект, като се е ръководил от субективната си оценка за “най-вълнуващ и най-нужен манифест”. След натрупването на необходимия материал той го разделя на отделни фрагменти и оформя 13 различни колажа.

За своя експеримент Роузфелд кани Бланшет, с която се запознава две години по-рано чрез театралния режисьор Томас Остермаер, а причината да се довери именно на нея е, че остава възхитен от работата на актрисата във филма на Тод Хейнс “Няма ме”, в който тя играе Боб Дилън.

Снимките на “Манифест” продължават 12 дни в Берлин, а Кейт описва това преживяване с думите: “Ад, чуден ад!”.

В тези 12 дни тя успява да бъде - пънкарка, хореограф, журналистка, домакиня, учителка, галерист, работник във фабрика, бездомник и т.н. А чрез своите превъплъщения изразява и множеството идеи, възприятия, принципи, желания и вдъхновения на личности като Годар, Маркс и Енгелс, Клас Олденбург, Ларс фон Триер, Джим Джармуш, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Андре Бретон, Стюртевант, Сол ЛеВит и още много други.

Бланшет не крие, че отначало била притеснена, защото именно върху нея ще падне голямата отговорност и тя ще стои във всичко - героините, манифестите, посланията. В крайна сметка се съгласява да участва, като така всеки ден й се налага да се сблъсква с дълги текстове, различни герои, да облича различни костюми и да слага нов грим.

“Всичко бе абсурдно, но и смешно. Почти не излизах от образ по време на почивките - разказва актрисата. - Не губихме време за обяд, затова когато ядях и в брадата ми попадаше нещо от сандвичите, екипът много се забавляваше, защото все пак в реалния живот не съм с брада. Прекарахме си весело, но бе доста изморително, защото от 12 дни в 11 снимаха само мен и аз трябваше всеки път да бъда друга. Тотално безумие, но много вдъхновяващо, каквито са и манифестите.”

Холивудската икона обяснява, че манифестите са призив към зрителя, а от тях струи сила и ярост, бунт и протест, но същевременно в този крясък има светлина и мъдрост.

“Те са вид вдъхновение, те извират от душата на хора, които изразяват своята уникалност и индивидуалност - смята Бланшет. - Живеем във време на популизъм, който обаче не предлага съзидание, а според мен трябва да се създава, за да се промени светът към добро.”

Световната премиера на “Манифест” бе в програмата на “Сънданс” в началото на 2017 година, а у нас лентата тръгва на големия екран с редовни прожекции на 28 септември.