Не съществува отговор защо се самоубиват децата на популярните хора. Съществува отговор защо се е самоубил този или онзи човек. Просто такива обобщени изводи е крайно непрофесионално да се правят. Всеки човек е изключително индивидуален. Естествено, ние винаги можем да кажем: “Да, те са презадоволени, недореализирани и преследвани от страха, че не могат да надскочиат родителя си...” Обаче това са някакви общи приказки. Не е коректно психолог да излиза с крайна позиция по въпроса. Всеки от нас си има своя лична история, никой не е запознат с мотивите на този човек, какво му се е случило, защо. Може да си теглим много локуми, но това ще бъдат предположения.

Можем да кажем, че когато родителят е популярен, в никакъв случай не му е лесно на детето, защото то идва по дефолт с някакви очаквания към него. Невинаги то може да ги оправдае, понякога не може да скочи такава летва, публичността го тормози, иска да остане анонимно, правото на лично пространство е съкровено и свещено нещо, пък на тези хора им е по-трудно да го пазят. Но това са теоретични хипотези. Оттук нататък индивидуално защо на този човек мотивът му е такъв, пък на другия - онакъв, може да го каже само той самият или терапевтът му. Може да го предположи и непрофесионалист: на този човек сигурно не му е лесно, защото е натоварен с очаквания или, примерно, е бил поразглезен и не се е научил да се справя сам и затова се разочарова от себе си. Но обикновеният човек няма как да разпознае евентуална налична патология.

Ако човекът, който се е самоубил, е бил психотичен, всички горни разсъждения по темата могат да са излишни. Защото бидейки психотичен, той може да е с налудности, т.е. да няма чувство за реалност, да няма критично мислене, да не си дава сметка какво прави или поне в главата му да има съвсем друга логика на разсъждение. Но това ние не го знаем, защото никой от нас не го е изследвал и не го е подложил на тестове. Ако е бил депресивен - също.

Има световни статистики, че примерно, ако някой истински е решил да сложи край на живота си, го прави по начин, по който да е категорично сигурен, че ще умре. А пък, ако е хистерично поведение от типа “Искам да ме забележиш, свят, да привлека вниманието ти”, се прави така, че да го открият преди да умре. Примерно, нагълта се с няколко хапчета, но не цялата опаковка, така че да му направят промивка и да оцелее. Такова поведение може да е зов за внимание или демонстрация. Може да бъде и наказателен акт, за да накара някой да се притеснява, да се чувства виновен и лош. Но и това няма как да знаем - хистерично ли е, психотично ли е, депресивен ли е. Може да си има диагноза човекът, ние не знаем.

При всички случаи обаче при наличие на мисли за самоубийство трябва да се потърси терапевтична помощ!