Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Змия показва съкровището в Града на вълците Изящното гетско съкровище от Свещари поразява със своето съвършенство. СНИМКА: Ройтерс

На 8 м под Свещарската могила в свещено дъбово дърво тъстът на бащата на Александър Велики е погребан със златни дарове за боговете

Проф. Диана Гергова е един от най-известните български траколози и археолози. Тя е сред най-добрите познавачи на духовното наследство и мистериите на гетите и бесите. Откритията й в Свещари, Сборяново, Дядово, и др. станаха известни в цял свят. Автор е на много книги и на над 200 статии.

Не е за вярване, но в археологията има и такива моменти - през 2012 г. с асистентството на една неотровна змия открих златните дарове за боговете, поставени в дъбово сандъче в Могилата на цар Котела.

Убедена съм, че това е някаква награда за дългогодишните ми усилия и битки, но и награда от съдбата. И мисля, че не случайно, че всичко това бе съпътствано от присъствието и помощта на въпросната змия.

Тя изпълзя към мен по насипа на могилата в следобеда преди откриването на находката. Беше вече късен сезон за тези влечуги и аз разбира се разтреперах, въпреки че знаех, че не е опасна. Дали заради нея или чисто интуитивно бях заложила сондажа към сърцето на могилата именно там, където се откри вековното дъбово дърво, а високо в насипа на могилата се очерта светло петно. Опитът ми подсказваше, че именно него трябва да проучим. Но бяхме изпреварени отново от змията. Тя вече бе там, неизменно пред нас. Докато минавахме покрай високия профил видяхме как се изсипаха няколко златни предмети - апликации към конска сбруя. За да проверя откъде идваха те се качих в кофата на багера и надникнах в отварящата се кухина, в която блестяха множество златни артефакти.

Когато попаднахме на самото дъбово сандъче, където бяха те, се оказа, че в него е свита и змията. Дали беше същата? Не знам. Но съм сигурна, че именно нашето присъствие я беше накарало да се раздвижи и да избута падащите пред нас изящни дребни златни предмети.

Не ми е познат друг такъв случай в археологията - да попаднеш на 8 м дълбочина от повърхността на могилата на такава компактна находка, при това с толкова скъпоценни предмети. От гледна точка на археологията само по себе си това е уникално събитие.

Съкровището е свързано с великолепното погребение на гетския владетел от втората половина на 4 в. пр. Хр. Котела. Неговата каменна гробница била издигната в близост до вековно дъбово дърво, засипано заедно с гробницата от най-високата могила в царския некропол.

Известно е, че Котела подписва договор с Филип II Македонски срещу скитите през 341-339 г. и то еаскрепено с династически брак на македонския владетел с дъщерята на Котела Ц Меда. Според някои британски изследователи може би именно тя е жената, погребана с Филип II в прочутата му гробница във Вергина, открита от гръцкия археолог Андроникос. Смята се че тя е изпълнила гетската практика на доброволна саможертва на най-достойната съпруга при смъртта на владетеля. Предполага се, че тези традиции са повлияни от вярванията на гетите, които те предали на келти и германи. Те били убедени, че истинското щастие е в отвъдния свят, където душата е освободена от затвора на тялото и от ежедневните болки.

След като установихме на кого е принадлежало дъбовото сандъче със златните предмети, проучванията ни показаха, че те са дар към боговете и придружават заслужилата безсмъртие душа на владетеля към отвъдното. Най-общо те могат да се разделят в три групи. Едната включва златни апликации към конска сбруя и може да се предположи, чеае принадлежала на любимия кон на владетеля.

Уникалната златна диадема и четирите златни гривни са без аналог и вероятно са принадлежали на съпругата на Котела. Предполагаме, че са поднесени като дар към Великата богиня. Върху диадемата е скулптирано шествие на млади лъвове, водени от непознати до сега митологични същества Ц устремени напред жени с тяло на лъв, но с уши и рогчета на участници в Дионисиевите вакханалии. Култът към Дионис е очевиден и е прекрасно изваян чрез сцената върху диадемата.

Още по-дълбоко в тайнствата и духовния живот на гетите ни въвежда уникалният пръстен с Ерос.

Ако за античния свят той е преди всичко богът на любовта, тук откриваме изображение на един пълничък Ерос с крилца и свитък в едната ръка. Още два пръстена от земите на гетите с Ерос показват, че за тях това е древният бог, роден от космическото яйце, почитан единствено в отделни родове като знак за дълбоката връзка с орфизма.

Фактът, че и трите пръстена с Ерос са намерени в женски комплекси разкрива още един интересен факт. А именно, че дамите в орфическия свят отговаряли за духовността. Някога Питагор, чийто предшественик се смята, че е бил царят, жрец и бог на гетите - Залмоксис, твърдял, че истинските носители на духовното са жените. Затова и завещал на дъщеря си своите писания.

Пръстените с Ерос ни подсказват, че в рода на Котела очевидно почитта към най- древния бог е била особено силна. Както и че жените от неговото обкръжение са били истински жрици-пазители на духовността.

Изработката на златните предмети също изумява с изяществото си и свидетелства както за уникални техники на местно ювелирно ателие, така и за тайните, които те нашепват чрез образите по уникалните накити.

Те са били покрити със златотъкана материя, която изглежда е била традиционен дар при едно царско тракийско погребение. Специалистите по текстил твърдят, че тя е еднаква с тази от могилата на Филип Македонски във Вергина. Което повдига въпросът дали това фино покривало не е било дар от бащата на Александър Велики за неговия тъст Котела?

Коментара ()

Вашият коментар