Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Червените вождове винаги са се застъпвали за отделянето на Македония

По традиция най-изявените дейци на социалистическото движение у нас, въпреки че произхождат от този край, отричат българския произход на населението в Македония.

Най-фрапиращ е случаят с основателя на БРСДП Димитър Благоев, който е роден в село Загоричане, Костурско. На 10 декември 1917 г. той взема думата в Народното събрание, за да каже, че според него Първата световна война не е усилие да се обедини българското племе, а империалистическа авантюра.

"Българското племе - пледира Благоев, - една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация. И тази по-организирана част и главно

стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе."

В този момент министър Христо Попов не се сдържал и го прекъснал: “Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха” (по това време българите в Македония са избивани и прогонвани от родните си места от върлуващите андарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одобрението на турските власти).

“Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите - взел отново думата Благоев. - И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно

българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисъла на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!

Ако вие сте убедени, че в Добруджа са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула на руския мир? (Говори за руско предложение за спиране на войната.) Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладени от вас, които, ако се подложат на референдум...”

“Ами вие сте родом от Загоричане?”, скача депутатът Георги Данаилов. Димитър Благоев го смразява с поглед и изстрелва: “Аз съм родом от Загоричане, обаче

аз не съм българин, аз съм славянин

И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.”

"Какво търсиш в България тогава?”, пита друг патриот от залата. Македонският славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

“Как се наричат в Загоричане българите?”

е следващият въпрос на Христо Попов, който също е родом от Македония. “Ако ги питате, те се наричат християни”, отвръща Благоев. “Те се наричат бугаре”, поправя го Попов. След това речта на Благоев е прекъсната със силно негодувание.

През 1922 г. дъщеря му Стела обаче записва разказа на болния си баща, излязъл от печат през 1926 г. под надслов “Кратки бележки из моя живот”. В тях Благоев споделя:

"...Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина."

През Втората световна война българската армия освобождава

почти цяла Вардарска и източната част на Егейска Македония. Гръцката и сръбската тирания са ликвидирани, организирана е наша администрация.

Комунистите обаче не мирясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Димитров шайки тормозят населението. А веднага след 1944 г. в съгласие с политиката на Сталин започва и обезбългаряването на Пиринско. Именно Георги Димитров дава заповед

местните хора да се записват като "македонци"

Куриозното е, че произходът на "вожда и учителят" е 100% от Пиринска Македония, но на него изобщо не му минало през ума да смени собствената си националност.

Както е известно, Георги Димитров Михайлов е роден на 30 юни (18 юни по стар стил) през 1882 г. в с. Ковачевци, Пернишко. Родителите му са Димитър Тренчев от Разлог и Парашкева Досева от Банско.

Дъщерята на Парашкева Димитрова - Магдалина Баръмова, пише: "Скъп и мил ми е този Пирински красив край - родното място на моите родители, - на родителите на Великия син на българския народ Георги Димитров. Баща ни Димитър Михайлов Тренчев е роден в Разлог през 1851 г. Майка ни

Парашкева Досева е родена в Банско

през 1862 г. Нейният баща, дядо Досьо, се е преселил като младеж от село Баня в Банско и тук се е оженил за девойката Елена Витанова. Избягали са от Македония през 1878 г. и се заселили в село Ковачевци, Радомирско, където през 1881 г. се е родил първият им син Георги.

Банскалийската къща на Досеви е била опожарена през Разложко-Кресненското въстание, както и други къщи на тая тясна криволичеща уличка, която отпосле е наречена "Витановата".

Майката на Георги Димитров ще запомни Разложко-Кресненското въстание с неистовото биене на камбаните три дни и три нощи, със зловещото зарево на горящите къщи и

кървавата разправа с останалото под робство население

Започнало "бегането". Близо половината банскалии потеглили с волски коли и оскъдна покъщнина към различни краища от освободената част на отечеството. Завинаги ще се запечатат в съзнанието на Парашкева това трескаво напускане на родния край и безкрайното вървене по незнайни пътища към непознати места.

Отначало Досьо и Елена

с шестте си деца

спират в Горна Джумая, където било препълнено с бежанци от отвъд Рила. В писмен спомен на възрастната вече Парашкева Димитрова четем: "В Джумая живяхме кучешки живот." Тръгват да търсят по-добро място за заселване. Пътьом се прислоняват за кратко време в с. Диканя. И там ги нахранили с "боза и хляб". Кога Досеви пристигат в Радомир, не е известно, но пак по спомена на Парашкева Димитрова, тук се застояват по-дълго: "Баща ми стана дръндар (даракчия).

Аз работех, слугувах

в Радомир. Плащаха ми по 15 лв. месечно. В Радомир се срещнахме и се оженихме с Димитър Тренчев, също бежанец, роден в Разлог."

След около година младото семейство се преселва в с. Ковачевци. Димитър зарязва недоходното превозвачество и тръгва със семейството си да търси нещо по-добро в София. Отначало семейство Димитрови, които са протестанти, се настаняват под наем до Евангелската църква на ул. "Княз Борис" и "Солунска", но когато се ражда третото им дете, се преместват в малко жилище в Ючбунар.

Коментара ()

Вашият коментар