Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гълфстрийм изчезва. Променя климата на Европа

l До 2050 г. в световния океан ще има повече пластмаса, отколкото риба

l Отпадъците са на площ над 1,6 млн. кв. км, а теглото им надхвърля 100 млн. тона

Замърсяването, задръстването на моретата и океаните с пластмаси и глобалното затопляне карат учените да правят страховити прогнози, че предстоят невиждани промени в климата. Доказателствата им са забавянето на скоростта на морските течения и огромните петна от пластмасови отпадъци в Тихия океан.

По тази причина в края на миналата година Индия заедно със 193 други държави подписаха резолюция за

намаляване на боклуците в морските води,

а повечето от тях поетапно ще забранят използването на неразграждащите се найлонови торбички. Бяха лансирани и мерки за промяна на работата на индустрията и евентуалното преминаване към електродвигатели.

Дори всички идеи да сработят, това пак няма да има резултат, защото големите замърсители като Китай, Индия, Пакистан и дори САЩ не приемат тези мерки и ще продължат да бълват въглероден диоксид.

Междувременно учени от Лондонския университет алармираха, че морското течение Гълфстрийм значително се е забавило, като скоростта му е най-ниската през последните 1600 години. Опасенията са, че ако тази тенденция продължи, то постепенно ще изчезне. Мнозина свързват именно с това появата на суровите зими в Западна Европа,

повишаването на морското ниво

и намаляването на тропическите дъждове.

Гълфстрийм е част от Атлантическата меридионална циркулация - система от течения, включващи топли потоци, които се движат от юг на север в горните слоеве на океана, и студени води, които им противостоят в обратната посока.

Изследванията на специалистите показват, че скоростта на Атлантическата меридионална циркулация е

достигнала рекордния си минимум

за над 1500-годишен период, като е намаляла с 15%. Тя е започнала да се забавя след т.нар. малък ледников период. Неслучайно много учени свързват тази тенденция с глобалното затопляне. То заедно с отделянето на въглеродния диоксид пречи на охлаждането на водата, а топенето на ледовете в Арктика става причина големи количества прясна вода с малка плътност да попадат в Северния ледовит океан.

По-плашеща обаче е екологичната катастрофа в северната част на Тихия океан, където са се натрупали милиони тонове пластмасови отпадъци. Учените го наричат Голямото тихоокеанско сметище или Източния континент от боклук.

Всъщност за появата му започва да се говори още през 1988 г., когато учени от САЩ, Франция, Италия и Русия предупреждават, че в един момент всички пластмасови отпадъци в реките ще се натрупат на едно място.

Никой обаче не вярвал, докато от самолет случайно не е заснето

огромно петно от бутилки

в Тихия океан.

Статистиката показва, че за една година 8 млн. тона пластмаса е попаднала там. С тази скорост до 2050 г. в океана ще има повече отпадъци, отколкото риба.

Според проучване на Центъра за изследване на околната среда в Хелмхолц, 90% от пластмасовите отпадъци в световния океан

идват само от 10 реки,

8 от които са в Азия. Те са Яндзъ, Инд, Жълтата река, Хай Той, Ганг, Пърл, Амур и Меконг. Останалите 2 са в Африка - Нил и Нигер.

Въпреки мерките на много страни размерът на сметището продължава да нараства. Площта му вече е над 1,6 млн. км, а теглото на отпадъците надхвърля 100 млн. тона.

По-лошото за цялата екосистема е, че пластмасата не се разлага, а под влиянието на слънцето се разпада на микроскопични частици. Така те попадат в рибите и морските обитатели, а оттам в хората.

Статистиката показва, че най-малко 267 биологични вида страдат от поглъщането на пластмаси и можем само да гадаем как се отразява на хората консумацията на риба и морски дарове.

Коментара ()

Вашият коментар