Очевидно, с цел да се успокои обществото, в бившия СССР често са говорили за опасността от избухване на газове в дълбинитие на Черно море като за градска легенда. Истината е, че инциденти с пагубното въздействие на газове, внезапно освободени от водата, има по целия свят.

А когато в края на 70-те години на ХХ век на брега близо до Одеса се появяват тонове мъртва риба, проблемът повече не може да бъде скриван от хората.

Но примери за опасното въздействие на отровни газове от водите има по цялото земно кълбо.

В Перу през 1980 г. рибарски кораби започват да се връщат на пристанищата почернели и почти празни. В морето се носели тонове мъртва риба, отровена от сероводород. През 1983 г. водите на Мъртво море

внезапно променят цвета си от

сини на черни

Причината - сероводородът от водата е излязъл на повърхността. Произшествието е регистрирано от американски спътник, който е снимал земната повърхност.

Но има и случаи с фатални последици за хората. На 21 август 1986 г. езерото Ниос в Камерун изригва отровни газове и убива всичко живо в околността. За един миг в близките села загиват 1746 души и над 3500 глави добитък. Вълната от внезапното освобождаване на между 100 и 300 000 тона газ, вероятно сероводород или въглероден двуокис, се движи със 100 км час. И защото газът е по-тежък от въздуха, задушава всичко живо в радиус от 25 км от езерото.

И досега не е известно какво е предизвикало катастрофалното изтичане. Повечето геолози подозират, че причината е свлачище, но някои смятат, че може да е имало малко вулканично изригване на дъното на езерото. Трета възможност е хладната дъждовна вода, падаща от едната страна на езерото да е предизвикала изтичането. Има версия и за слабо земетресение, но тъй като свидетелите не съобщават за трус по време на бедствието, тази хипотеза е най-малко вероятна.

След изригването, оцелелите са лекувани в главната болница в град Яунде, столицата на страната. Смята се, че голяма част от жертвите са били

отровени от смес от газове, съдържащи водород и сяра

Мащабът на бедствието дава тласък на проучванията как да се избегнат подобни инциденти за в бъдеще. Някои изследователи предлагат инсталирането на дегазиращи колони от салове в средата на езерото. Принципът е бавно изпускане на газ чрез издигане на силно наситена вода от дъното на езерото през тръба. За целта първоначално се използва помпа, но само докато отделянето на газ вътре в тръбата естествено повдигне ефервесциращата вода, което прави процеса независим.

През 1995 г. успешно са проведени проучвания за осъществимост, а през 2001 г. е била инсталирана първата постоянна тръба за обезгазяване на езерото Ниос. През 2011 г. вече са инсталирани и две допълнителни тръби.

След катастрофата в езерото Ниос учените са изследвали и други африкански езера, за да видят дали подобно явление може да се случи другаде. В езерото Киву в Демократична република Конго, което е 2000 пъти по-голямо от Ниос, също е установено, че е пренаситено с газове и геолозите откриват доказателства, че на всеки хиляда години има

опасно изтичане

на газ

В началото на 50-те години на ХХ век в залива Уолфиш-Бей в Намибия възходящото течение (апвелинг) изнася на повърхността сероводороден облак. Миризмата се усеща до 300 километра навътре в сушата. Това означава, че са преминати и пределно допустимите концентрации във въздуха. Потъмнели и стените на къщите. По този начин жителите на рядконаселената африканска страна са преживели "мека" химическа атака. В същото време, според руските учени, подобен случай в Черно море би бил далеч по-опасен.

В тази връзка обезпокоително звучи съобщение, излъчено на 30 май 2007 г. от радиото в Сочи, за масова смърт на делфини в Черно море. В района на Нови Атон в Абхазия морето също вече е различно, отколкото е било преди 20-30 години. В следобедните часове често водата е мътна и жълта и понякога се появяват мъртви риби и морски животни.

С изтичането на газове може да се обясни и необяснимата на пръв поглед поява на мъртви делфини и по нашето крайбрежие през последните години.