Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живот в мола

“Тениска на Вирсачи 200 леа, тез полудяха уа"

На мол културата в България не се обръща подобаващо внимание, цял дял от социалния живот седи неизучен. Имайки предвид, че огромна част от населението прекарва свободното и дори работното си време из моловете, неглижирането на темата е направо грехота.

След двайсет години безчет хора, които сега са хлапета,

ще разказват за щастливото си детство,

прекарано из плейграндовете, киносалоните, кафенетата, как са карали тротинетки по гладките коридори и са се гонили с приятелчетата си между закачалките на магазините, докато майките им са мерили дрехи и са киснели във фризьорските салони.

Както всички модерни неща, и моловете дойдоха в България с огромно закъснение. В Западна Европа съществуваха от десетилетия, докато ние бяхме виждали само ЦУМ. Звучи като виц, но е чиста истина, че през социализма хората от провинцията пристигаха на Централна гара, качваха се на трамвай, защото другаде у нас нямаше, и слизаха на тълпи пред ЦУМ. Тези, които тогава са били малки, още помнят с носталгия каква радост е било да се возят на ескалаторите и да слушат музиката в асансьорите.

Легендарният универсален магазин не може да се мери с потенциала, който носи за обществото съвременният мол. Чак през 2006 г. откриха първия модерен рог на изобилието в "Лозенец", при положение че първият затворен и климатизиран търговски център в света отваря врати през 1956 г. в Минесота.

С половин век американската мол култура е по-стара,

затова българският потребител все още няма ясна представа къде се намира, когато прекрачи прага на феноменалното съоръжение.

Там днес млади майки отглеждат бебетата си, кърмят, сменят им памперсите, захранват ги с купени от магазина до тях пюренца, после пият кафета, ядат, правят си прически, маникюри, купуват си дрехи и обувки, без да напускат мола. Буквално живеят вътре.

В много случаи и мъжете им се появяват след работа, вечерят пак там, размотават се, понякога отиват на кино, тръгват си чак когато се уморят и им се приспи. Мол майките се отвращават от паркове и градинки, сред тях битува мнението, че тези, които седят по пейки, докато децата им ровят в пясъчници и висят по катерушки, не са достатъчно лъскави, те са разрошени, без маникюр, с други думи, ниско ниво.

Баби също посещават молове, но гастролират предимно по време на ваканции, когато им поверяват хиперактивните внучета. За повечето възрастни хора огромните разстояния между атракционите и магазините са непривлекателни, затова най-често са с кисели физиономии, питат раздразнено какво по дяволите е “Фънтопия” и стискат палци меракът за катерене, скачане и търкаляне бързо да мине.

Друга голяма потребителска група са

тийнейджъри и техните клети майки и бащи,

тръгнали да издирват нещо, дето никой не знае какво е. Виждала съм майка да вдига над главата си чифт след чифт дънки и да се провиква: “Дари, тези?” Дъщеря й стои отегчена пред магазина, втренчена в телефона си, очевидно отказала да прекрачи прага, и клати отвратено глава, все едно са я накарали да измие тоалетната.

В други случаи се дочува шептяща родителска истерия от някое кьоше: “Какво искаш, бе? Излязла съм от работа заради тебе, кажи, ще се побъркам вече.”

Най-страшно е към края на учебната година - моловете се напълват с абитуриентки, които се блъскат на намаленията, гримират се със скъпи тестери, правят си пробни прически, тъпчейки се със сръбска скара, питат: “Как да отслабна за двайсе и четвърти?”, и се забавляват, като обсъждат високо облеклото и прическите на случайни минувачи.

През уикендите се напълва с гости на столицата, излезли на развей пазар. Дочуват се потребителски коментари от типа: “Тениска на Вирсачи двеста леа, тез полудяха уа.” Или кратки кулинарни разговори:

- Маслини без кукички не купувами.

- Що, ма, има и с чушка?

- Е, туй е още по-лошу.

- Що?

- Ръчно са обработват, цигани им чоплят кукичкити и ги тъпчат с чушки, ей затва.

Продавачките също са интересни. Повечето са момичета от провинцията с поведение на ексцентрични графини. Карат се на клиенти, които разбутват подредени на купчинка бикини, отказват да търсят поискана стока: “Квот виждати, таквоз”, влизат в лични отношения: “Таз рокля не е за вас.”

Човек изпада в безброй невероятни ситуации с този тип персонал. В бутик на известна марка за дрехи например има намаление на панталони. Жена носи на касата един чифт, продавачката обаче свива устни, отнася го нанякъде без обяснение, после се връща, почуква с ноктопластика върху оранжевото етикетче, на което ясно пише “29 лева” и заявява:

- Таз цина не е 29, а 34 ле’а.

- Кога я вдигнахте, нали имате намаление? - недоумява клиентката.

- Ходих да питам колежката, дето слага новити цини, вий сте я разсеяли преди малко и тя са е объркала.

Преди няколко години рускиня пусна във фейсбук видео на безобразен скандал с българска продавачка. “Ще се научите, че в бутик не се взима и не се връща. Няма закон, който може да ме задължи - крещи тя. - Ще ти счупя телефона, махай се, че ще те наритам.”

Напоследък

силно впечатление правят и чужденците,

основно сърби и араби. Съседите говорят високо, че в София е по-изгодно, налитат на луксозни марки и купуват по много от всичко. Ако ви е любопитно как изглеждат арабките под хиджаба, влезте в съблекалнята на скъпарски магазин, където те пробват най-ярките и пъстри дрехи, суетят се и бърборят, а децата им играят на криеница и пищят.

Най-интересното е на касата, първо се опитват да се пазарят за цените, а накрая вадят по няколко кредитни карти и оставят бакшиши в евро.

В тези оазиси на абсурда се наблюдава цяла китка от чисто нашенски семейни взаимоотношения: рождени дни в ресторанти за бързо хранене, обядване с пуканки, чипс, кока-кола и сладолед в кино, групово измерване на теглото върху кантар мостра, заспиване в масажиращи кресла, играене на футбол в магазин за играчки, колективно пръскане с тестери на парфюми, скандал между родители в хипермаркет, докато децата им разопаковат шоколадови яйца, защото мислят, че като ги изядат тайно, няма да ги плащат, разбутване на хора в асансьор: “Може ли да се мръднете, че си праим селфи с огледалото.”

Засега липсва обяснение защо населението не излиза под открито небе на разходка, не разговаря нормално с наследниците си, основно им подвиква и ги гълчи, не изпитва необходимост да запали интереса им към книгите или към изкуствата, вместо да ги тъпче с бургери, да ги заведе на театър или музей, грам не се мъчи да ги възпита и култивира.

Поколения растат с мол културата и се чувстват задоволени, но хубавото, от друга страна, е, че ако ти потрябват, винаги знаеш къде да ги намериш.

Коментара ()

Вашият коментар