Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пропагандните митове: През Първата световна война обвиняват германците, че преработват трупове в индустриални стоки

Първата световна война е и първият военен конфликт, в който се обръща сериозно внимание на пропагандата. Това означава да се разпространява целенасочена и определена информация, която често може и да е непълна или невярна, но само с цел да се въздейства на общественото мнение.

По правило такива сведения, особено в драматичните условия на войната, са насочени предимно към чувствата, а не към разума на хората. Примери за такива умишлено разпространявани лъжи дава в книгата си “Всичко, което трябва да се знае за Първата световна война 1914-1918” Хесус Ернандес.

Според испанския изследовател още в началото на войната, за да оправдаят множеството екзекуции, извършени над цивилно население в Белгия заради актове на съпротива, германците разпространяват истории за

белгийски жени и деца, които изливат врящо олио

от прозорците върху колоните с немски войници, измислици за отравяния, избухващи цигари, отвличания на войници, които по-късно се появяват с отрязани езици, и дори за ведра, преливащи от извадените очи на пленени германци. Тези разкази се публикуват щедро в германския печат и войниците ги четат на фронта и под тяхно въздействие се ожесточават срещу противника.

Изстъпленията на войските на кайзера на белгийска земя от своя страна отприщват още по-силна пропаганда от страна на Съюзниците. С истинска творческа фантазия те съчиняват ужасяващи слухове за жестокостта на врага. Един от най-популярните е за измислена германска фабрика за преработване на трупове в индустриални стоки и артикули.

През април 1917 г. британският печат публикува уж придобит зад германските линии таен доклад, в който се описва как труповете на загиналите на Западния фронт войници – както немски, така и вражески, се сваряват в огромни котли и се подлагат на специална обработка, за да се извлече мазнината от тях, с която се правят свещи, сапун, смазочни вещества или глицерин за прозводствата на експлозиви. Костите пък се смилали в специални мелници и се добавяли към храната на прасетата.

По-късно се появяват и нови “сведения” за злокобните фабрики. Най-зловещото гласи, че мазнините, извлечени

от труповете,

се преваряват

с натриев карбонат и полученият продукт се използва за производството на супи на прах.

Един журналист, чиято работа е да измисля предизвикващи паника слухове, дори пише, че когато партидите пакетирана супа пристигат в Холандия, те са погребвани с военни почести...

Но явно тези фантасмагории вършат работа по време на война.

“Въздействието на подобни “информации” върху престижа на Германия в чужбина е пагубно – пише Ернандес. - Китайският посланик в Берлин дори изразява официален

протест пред изумените германски власти,

но най-необичайната жалба е на махараджата от Биканир, който изпраща нота на германското правителство, в която се заявява, че ако телата на загиналите индийски войници бъдат подлагани на обработка, Индия никога няма да забрави, нито ще прости тази жестокост.”

От английските вестници слухът достига и отвъд океана. Американските вестници разпространяват “от първа ръка” съобщенията на избягали от германски плен английски войници как действат въпросните фабрики.

Пред New York Times един от тях разказва как работещ във фабриката германец му споделил, че мазнините от труповете се използват също и в производството на маргарин за цивилното население. Забележката на англичанина, че това е канибализъм, не направила никакво впечаление на кръвожадния германец.

Друг вестник, който ползва за източник публикация в белгийски всекидневник, пише, че поради някаква грешка на холандската граница

пристигнал влак, натоварен с трупове за споменатата фабрика. Никой не обръщал внимание на съдържанието на вагоните, зарязани в глуха линия, докато разнасящата се от тях зловонна миризма не разкрила ужасяващия товар.

Все пак някои от тези страшни дезинформации може да са и вследствие на грешки при превода на някой германски доклад, предполагат изследователи – немската дума kadaver, например, използвана за трупове на животни, лесно може да се обърка с cadaver, която се отнася само за човешки останки.

Друг известен случай е с

разпънатия на кръст канадски войник

През май 1915 г. вестниците информират, че през миналия месец при Ипер германците са пленили канадски войник и пред очите на другарите му са го разпънали на кръст, като са приковали краката и ръцете му с щиковете си. Смъртта му била бавна и мъчителна, гарантира истиността на разказа The Times, като се позовава на разказите на ранени войници от Дъблинските стрелци в една болница в Ипер. Канадският Toronto Star пък публикува още подробности за случая – след като сънародникът им умрял, бил прободен още 60 пъти с щик. Междувременно вестник в Лос Анджелис вече твърди, че разпънатите на кръст били двама.

А когато на 12 май един от депутатите в британската Камара на общините иска повече информация по случая, броят на “разпънатите” войници вече се е увеличил на трима. Макар да е доказано, че няма никакво автентично сведение за този акт, до ден днешен той се използва в различни филми и книги, посветени на войната.

Коментара ()

Вашият коментар