Струйни течения на 10 км в небето носят необичайните дъждове у нас и горещините в Северна Европа

Изследване: 50 пъти повече хора ще умират от високи температури и наводнения до края на века в сравнение с миналия

Преди повече от 20 г. баба Ванга предсказва, че ще дойде момент, в който светът ще се огъва от катаклизми, но България ще е на завет от случващото се. То ще трае наполовина от Втората световна война.

А пророчицата Слава Севрукова предрича, че до 2022 г. навсякъде ще започнат страшни пожари и наводнения и "там, където е земя, няма да е земя. Хората ще оцелеят по високото.

България ще е защитена свише територия от тези катаклизми

Страната ни ще се превърне в малък примамлив световен оазис."

Дали екстремните жеги, суша, проливни валежи и наводнения в първата половина на лятото не подсказват началото на тези драматични климатични условия? Обърнахме се към учените, за да обяснят на какво се дължат жегите в Европа и в други части на света, както и непрекъснатите дъждове у нас?

"Причината е добре оформен

топъл антициклон над западната част на Стария континент, а над източната - ниско атмосферно налягане - казва проф. Георги Рачев, климатолог от Софийския университет. - Водеше до лабилна атмосфера, по-хладен въздух от север-северозапад към Балканите."

Сега според него се наблюдава обратната тенденция, но последиците са същите - активна циркулация над Британските острови и антициклон над Скандинавския полуостров. Води до траещо 50 дни ниско атмосферно налягане над България. Това

причинява конвективна облачност във височина

и се развиват гръмотевични бури. Всеки ден в продължение на 20 дни валеше. Атмосферата е неустойчива.

Причинител на тези въздушни маси са т.нар. струйни течения, обясниха експерти. Това са вълни, които обикалят цялото земно кълбо на височина 10 км.

"Тяхната кривина определя възникването и живота на циклоните. Заради тях е блокиран преносът на атлантически въздух директно към България - коментира климатологът.

- Затова вече 50-и ден се задържа тази обстановка - ниско налягане, топъл и влажен въздух, който е неустойчив, и купесто-дъждовна облачност. Обикновено през лятото страната ни е в периферията на антициклон, разположен по-южно."

В същото време в последните два месеца бяха

измерени рекордни температури

- плюсови в северното полукълбо, като над Полярния кръг имаше области с над 40 градуса. В Антарктика пък регистрираха -98 градуса. Сняг валя в Кейптаун на -8 градуса, което е с 11 градуса по-ниско от минимума за юли в тази част на южното полукълбо.

Всички тези драматични отклонения се отразяват върху здравето на хората, селскостопанската продукция, екосистемите и инфраструктурата и водят до ужасяващи пожари, пише в доклад на Световната метеорологична организация (СМО).

“2018 се очертава

да е една от най-горещите години

за много страни. Това не е изненадващо. Жегата е резултат на климатичните промени, причинени от парниковите емисии. Това не е сценарий, който да очакваме в бъдещето, а се случва сега", коментира в сайта на СМО заместник генералният секретар на СМО Елена Манаенкова.

На места температурите са по-високи с около 10 градуса в сравнение с нормалните за сезона. Това води до риск от суша, някъде гръмотевици, другаде - пожари.

Жегите морят дори най-северните страни.

В Бадуфос, Норвегия, регистрираха рекордна температура от 33,5°C на 17 юли, а в Кево, Финландия - 33,4°C. Скандинавските страни не са свикнали на жега, за местните жители това е изключителен стрес. В Швеция избухнаха 50 горски пожара в средата на месеца.

Сибир също бе ударен от рекордна гореща вълна. В най-студеното място през зимата - Оймякон в Якутия, живакът опря 32 градуса.

Калифорния бе опустошена от серия пожари. А в Долината на смъртта в САЩ бе измерена температура от 52 градуса.

Смъртоносен пожар уби 93-ма души в Атина в нощта на 24 юли и се превърна в една от най-големите трагедии напоследък в Гърция.

На изток Япония пострада от най-голямото наводнение от десетилетия и бяха счупени много рекорди по количество валежи.

Повече от 200 души загинаха, а 10 000 къщи бяха разрушени.

След опустошителните дъждове островната държава изпита и неистова жега. Японската метеорологична агенция съобщи, че

200 от всички

927 станции отбелязаха

рекордна

максимална температура на 15 юли до 35 градуса.

В ЮАР пък, където приключи най-студеният зимен месец, измериха рекордни студове. Кейптаун първо преживя водна криза, но през юли регистрираха -8 градуса по Целзий, което е с около 11 градуса по-ниско от нормалната нощна температура.

Такива валежи имаше в най-южните части на Чили и Аржентина.

Много изследвания напоследък откриха, че климатичните аномалии може да са причинени от човешка активност, съобщава каналът Ей Би Си. 131 проучвания между 2011 и 2016 г., публикувани в бюлетина на Американската метеорологична общност, 65% намират връзка на случващото се с човешката дейност.

В доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени се казва, че вероятно

постоянните и

проливните валежи

ще се увеличават

през целия век на много места в света. Според документа е много вероятно те да станат не веднъж на 20 г., а веднъж на 5 до 15 г. до края на XXI век.

Смъртоносните горещи вълни ще се превръщат във все по-голям проблем през следващите десетилетия, ще бъдат все по-чести и ще се разпростират на все по-голяма територия на планетата заради климатичните промени.

Това показва изследване, публикувано в сп. Nature Climate Change, съобщава Си Ен Ен.

Изследването показва, че до 2100 г. трима от четирима души на Земята ще страдат поне по 20 дни на година от горещина или влажно време заради екстремни жеги, ако въглеродните емисии продължат да се увеличават.

В момента горещини морят един от трима жители на планетата.

Учени алармират, че много хора може да умрат вследствие на климатичните промени, пише "Дойче веле".

Изследване на The Lancet Planetary Health показва, че

близо 152 000 европейци може да си отидат от този свят от катаклизми

между 2071 и 2100 г., което е 50 пъти повече, отколкото между 1981 и 2010 г. 99% от смъртните случаи през последните 30 г. от века и първите 100 от следващия ще бъдат причинени от катастрофални климатични условия.

Някои смятат, че положението може да е още по-зле.

"Вероятността да ни връхлита жега в следващите години е между лоша или ужасна", коментира Камило Мора, асоцииран професор в Хавайския университет.

Четете още:

До 2021 г. влажни и къси лета, дълги зими, кратки есен и пролет

Става топло като в Африка, до края на века с 5 градуса по-високи температури на Балканите