Понякога животът се променя в рамките на няколко секунди, а каруцата се преобръща заради малки камъчета. Едно погрешно решение или непремерено изказване могат да се окажат решаващи за бъдещето. Нещо подобно се случи в живота на известния ни щангист Дамян Дамянов, който издъхна, преди да дочака 40-ия си рожден ден. Лекарите в шуменската болница не успяват да се справят с тежките поражения върху черния дроб и панкреаса на сребърния медалист от световно по вдигане на тежести.

Внезапната смърт на Дамянов дойде твърде скоро след също толкова неочакваните кончини на Милен Добрев и Величко Чолаков, които също си отидоха от този свят, преди да са навършили 40. "168 часа" научи, че в средите на тежкоатлетите се е заговорило за проклятие. Феновете на спорта пък подозират, че високата смъртност се дължи на веществата, които са приемали спортистите, за да вдигат по-тежко и по-тежко над главите си.

И двете версии са отхвърляни от трезвомислещите. Според бивши съотборници на Дамянов

той никога не е ползвал допинг,

както и никога не е уличаван в употребата на забранени вещества. Такова е мнението и на бившия му треньор Пламен Аспарухов, който се кълне, че някогашният му питомец не е злоупотребявал с медикаментите. За сметка на това след края на спортната си кариера щангистът сериозно качва килограми, което може би е било една от причините за влошеното му здравословно състояние.

А колкото до проклятието... Всеки сам ще прецени дали да вярва в свръхестествените сили, които може би управляват съдбата ни, но е факт, че Дамян Дамянов никога не е бил любимец на провидението. Напротив, самият той твърдеше, че винаги е бил преследван от лошия късмет. Тук е моментът да се върнем към онзи миг, който

променя живота

на щангиста

Дамянов току-що е кацнал на летище София след полет от Кейптаун. Щастлив е с всяка своя клетка, след като в ЮАР е завоювал златен медал на световното за младежи.

Само че го чака студен душ. Легендарният треньор Иван Абаджиев го притиска в ъгъла и му вдига лют скандал, че не е спазил негово нареждане и е нарушил дисциплината.

Младокът

си е цапнат

през устата

и отвръща на Старшията. На пръв поглед незначителната препирня му струва мястото в националния, а оттам всичко се обръща с главата надолу.

Само на 17 години станах световен шампион, а Абаджиев ми спря правата. Моето семейство нямаше възможност да отделя пари. По това време вече имах нужди. Замразиха всички заплати и премии от националния отбор и от клуба. Тогава годините бяха много вълчи. Групировките привличаха млади и здрави момчета. Започнах да работя охрана и се забърках в неприятен инцидент", ще разкаже по-късно пред журналиста Огнян Георгиев известният щангист.

Дамян Дамянов получава няколко обвинения, за които лежи 18 месеца в ареста. Най-сериозното сред тях е за побой и грабеж над шуменски бизнесмен. Щангистът заедно със свой приятел нападат човека край Нови пазар, пребиват го и

му взимат 10 хил. лева,

златните ланци и мобилен телефон. По-късно тежкоатлетът с половин уста ще признае, че е направил голяма глупост, за която ще съжалява жестоко.

"Зад решетките ми беше много трудно. Там рядко се случва хората да се поправят", категоричен е спортистът. Само че самият Дамянов намира сили да се върне на правия път. В пандиза той не спира да вдига тежести и излиза добре подготвен, а и се намира кой да му подаде ръка в трудния момент. Съотборникът му Златан Ванев се застъпва за него пред тогавашния треньор на националния отбор Пламен Аспарухов. Наставникът

решава да

даде шанс

на бившия пандизчия и той му се отблагодарява.

Малко повече от година след като е излязъл от затвора, той печели сребърен медал от световното първенство във Варшава през 2002 г. Ванев се преборва за второто място в изключително силна конкуренция в категория +105 кг. Не успява да надвие в тежестите единствено легендарния иранец Хюсеин Резазадех. Постижението му впечатлява спортната ни общественост, която приветства силното представяне на целия национален отбор, спечелил общо 21 медала.

Еуфорията е голяма и щангистите са поканени при президента Георги Първанов. Сред гостите на "Дондуков" 2 е и Дамян Дамянов, който не чак толкова отдавна е излязъл от затвора. Той има пълното основание да се гордее, че точно 18 месеца след като е свалил раираната униформа, е облякъл официален костюм, за да се яви при държавния глава и да получи своя миг на слава. Изглежда, че лошото е останало зад гърба му и го очакват само хубави моменти. Но не се получава точно така.

През 2003 г. той получава неприятна контузия в коляното точно преди световното във Ванкувър. Претърпява болезнени манипулации и

отива на куц крак на турнира

"Едва ходех, но все пак спечелих важни точки за националния, за да пратим пълен отбор на олимпиадата в Атина. Тогава всички ме наричаха герой и ме тупаха по рамото. А аз бях убеден, че съм сигурен участник на олимпийските игри", спомня си по-късно Дамян Дамянов. Преди игрите той твърди, че е в оптимална психическа и физическа форма, но треньорът Аспарухов избира да вземе Величко Чолаков вместо него за игрите в гръцката столица. Дамянов реагира изключително остро на това решение и след жесток скандал с треньора е изваден от националния отбор до живот.

По-късно тази санкция е отменена при идването на власт на новия шеф на щангите Андон Николов. Дамян Дамянов отново се захваща с тежестите и дори подписва договор с германски клуб. Но отново идва неприятност.

Поредният допинг скандал

и поредното тежко наказание за българските щанги. На родните тежкоатлети е забранено да участват в международни състезания. Дамянов няма сили да направи ново завръщане на спортната сцена, а на всичкото отгоре през 2008 г. влиза отново в затвора, за да доизлежи няколко месеца от старата си присъда.

За повечето от преживените провали Дамян Дамянов до последно ще обвинява Иван Абаджиев и решението му да го изгони от националния отбор, което тласка щангиста по криви пътеки.