Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не само Йозил е жертва на расизъм, а всички емигранти във футбола

Той дава турския си паспорт, за да играе за Германия, но се съмняват в лоялността му.

Райнхард Гриндел е президент на германската футболна асоциация и очевидно не долюбва Реджеп Ердоган. Той бе изключително ядосан, след като звездата на "Арсенал" Месут Йозил се снима с политика, а гневът му отключи такава буря, която доведе до оттеглянето на футболиста от националния отбор на Германия.

Със сигурност това не е най-тактичната постъпка на Йозил да позира с лидера, за когото всички смятат, че води Турция по много лош път, но със сигурност бурната реакция на Гриндел

закова последния пирон в ковчега, пълен с доказателства, че Европа е пълна с расизъм, а футболистите, които идват от Турция и други мюсюлмански държави, не се третират честно.

Футболистите като Йозил често са разкъсвани между любовта към своя дом - мястото, където са родени, и държавата, от която са корените им. Когато печелят, те са европейци, когато губят - те са емигранти.

"Тежко ми е на сърцето, но след дълги размишления реших, че вече няма да играя за Германия в международни мачове - поне дотогава, докогато все още изпитвам усещането за расизъм и липса на респект - написа Йозил в туитър и продължи. - Не желая повече да бъда изкупителната жертва

за неговата некомпетентност и неспособността му да си върши работата, както трябва. За тях съм ту германец, ту чужденец."

Но това разделяне на наши и ваши не се случва само в Европа. Когато Мъзи Изет, бивш играч на "Лестър", роден в Лондон, но турчин по произход, се отказва от футбола в Европа и отива да играе за националния отбор на кръвната си родина, се сблъсква с пълна изолация. Между това "момче от Изтока, второ поколение турчин, и тях имаше огромна пропаст", пише той в автобиографията си.

Турция може да е прекалено националистична и неотстъпчива към онези, които по някакъв начин са омаловажили нацията. Когато стриктните германски закони искат от 17-годишния Йозил да се откаже от турския си паспорт, за да играе футбол в страната, той не се замисля и го дава, ала неговите кръвни съграждани не приемат постъпката му добре. Той вече не е желан в Турция. В страната има силна враждебност към него. Той е смятан за предател. Но вместо да послуша баща си, който знае как ще се развият нещата, Йозил вече няма двойно граждан- ство и е в националния отбор на Германия. Години по-късно е тъжно, че някой, дори и за кратко, се е усъмнил в неговата лоялност.

Йозил олицетворява мигранта, който не се вписва в матрицата. Родителите му са от черноморския град Зонгулдак, но са израснали в Гелсенкирхен в Западна Германия.

Той е суперзвезда на "Арсенал", който се аргументира за немско-турските отнощения на английски език.

Отговорът на спора от двете страни разкрива едно - единствено нещо - всички умишлено изолират онези, които са попаднали между две държави.

Както Германия, така и Турция са сходни в това, че имат категорични виждания за "раса" и "кръв", определящи нацията.

А вместо да слушаме ужасните гласове от двете страни, трябва да обърнем повече внимание на самия играч. "Подобно на много хора моето потекло произлиза от повече от една страна", пише Йозил в съобщението си, с което подава оставка.

"Имам две сърца, едно немско и едно турско."

Коментара ()

Вашият коментар