Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Прибирам се и разбирам, че детето ми е ухапано от бездомно куче в квартала и че е в стрес да си покаже носа извън къщата, за да не го ухапе пак

Та така, скъпи приятели, както много от вас разбраха, бях се изгубила в швейцарските Алпи за известно време.... Но всичко свърши, както всички хубави неща, и трябваше да се прибера в рОдинита, за да продължа купона на лятната почивка. Та така, прибирам се и разбирам, че детето ми е ухапано от бездомно куче в квартала и че е в стрес да си покаже носа извън къщата, за да не го ухапе пак бездомното куче. Разбирам, че докато ме е нямяло се е появило агресивно куче в квартала, което е нахапало доста деца и всява ужас в живущите на моята улица... Пристигам си аз на родна земя, умаломoщена от алпийските пейзажи и стръмните катерения под Матерхорн, и най-вече умаломощена от безобразно високите швейцарски цени, и си мечтая единствено за голям брой мохита на Кубо бара на плажа, които да излекуват омаломощеното ми от катерене по чукарите тяло... за да се сблъскам с неразрешимия проблем с бездомното агресивно куче в квратала. „Танче, тебе чакахме да се върнеш да оправиш работите, защото нищо не става!” – изреваха няколко съседи като ме видяха...

Та така, ето какво се е случило докато ме няма – появява се куче, което започва да хапе наред хората – хората започват да звънят по инстанции – първо на 112 – много сигнали, на които се казва, че „сигналът е приет.” И абсолютно нищо не се случва. Звънят и на кучкарника (приюта) който отговаря или – че не са в работно време или че да им се обадят, когато кучето е на линия. Кучето продължава да напада хора. Нападна ме и мен, когато отидох да го видя. Това е едно уплашено, изтормозено и най-вероятно малтренирано животно. Напада наред. Казах си: „Налага се да отложа мохитото...” И като съвестен гражданин-европеец и евроатланик, се обадих на 112 да кажа за проблема. Казаха ми; „ Сигналът в приет.” Но в близкия час не се случи абсолютно нищо. При мен дойдоха хора, които ми казваха, че от една седмица звънтят на 112 за кучето и нищо не се случва. Както можете да си представите хрисимият ми характер на дружелюбно плюшено мече се изпари на секундата предвид обстоятелствата. Грабнах телефона и се обадих на полицията – Първо Районно във Варна, район Одесос. Казах им, че кучето трябва да се разакара от улициата ми, щото утре това ще стане новина в националните медии. Хората откликнаха бързо. До десет минути изпратиха двама полицаи. Кучето се беше навряло в една входна площадка и децата го бяха заключили там да не излиза. Пристигат полицаите – показваме им кучето и аз ги питам”какъв е протокълът в такива случаи.”Ето го разговорът ни:

--Какво искате от нас?

--Да разкарате кучето.

--Ние нямаме тези правомощия.

--Не ме интересува, разкарайте кучето!

--Госпожо, много сте арогантна!

--Ако не разкарате кучето, утре сте в националните новини!

--Заплашвате ли ни?

--Не, уведомявам ви!

---Дайте ни личната си карта и не може да снимате с телефона си. Изтрийте записа.

--Няма.

--Нарушавате закона като ни снимате без наше съгласие.

--Къде пише в закона?

-=-Изстрийте записа.

--Няма. Разкарайте кучето.

--Не можем, защото общината трябва да го направи, а сега е извън работно време и ако кучкарника не работи ние нищо не можем да направим.

-- Не ме интересува. Разкарайте кучето.

--Първо трябва да ви направим проверка на вас като жалбо подавател. Много сте арогантна!

-- Не ми пука!

--Изтрийте записа!

-- Няма!

Половин час ме проверяваха в системата. И разбраха, че съм от Америка.

--Значи сте журналист?

-- Да

--Къде работите?1

--Слава богу не за български медии.

---Много лошо се държите с нас.

--Сигурно е въпрос на мискомуникация...

-- Какво??? Вие за прости ли ни смятате?

--Защо?

-- Какво е мискомуникация?

-- Недоразумение в общуването.

--Няма недорозумение. Вие ни крещите!

-- И вашето дете ако беше ухапано и вие щяхте да крещите.

-- А вие къде бяхте като го ухапа кучето?

- - В чужбина.

-- Ей сега можем да подадем сигнал при социалните за това, че сте неадекватен родител.

-- Добре, дерзайте.

-- Вие също така нямате подход към животните и не знаете как да се държите с тях!

-- Нямам подход.

Междувременно едният от полицаите хваща кучето и го натиква в багажника на полицейската кола.

--Сега направихте това куче мой личен проблем.

--- Не ме интересува, разкарахте го от квартала ми!

--Ако се погледнете от страни няма да се харесете.

-- Върнете ми личната карта и довиждане.

-- Не можем, системата още ви проверява.

--Връщайте ми картата, че става лошо! Имате публика (целият квартал се е събрал да гледа сеир)

- Госпожо, за каква публика говорите, това не театър.

-- Публика в смисъл – граждани.

-- Знам, че ни имате за прости.

-- Просто напуснете, довиждане.

--Защо сте толкова арогантна?

-- Защото говорим на различни езици!

Довиждане!

След като полицаите напуснаха сцената с кучето в багажника, децата на квартала започнаха да ме прегръщат, синът ми за първи път излезе да играе с децата от една семица, а една съдедка ми каза: „Заведи го да му леят куршум. Ще те пратя при най-добрата в града!” Мисля да отида, ама не знам дали това е православно.....

Коментара ()

Вашият коментар