Какъв таван за плащания в

брой е разумен за България

В последните години няколко пъти се прави опит за намаление на тавана за плащания в брой, засега безуспешно. Тази тема отново излиза на дневен ред след изявлението на министър-председателя, че до края на годината ще се направи нов опит за намаляване на ограниченията – като се дискутира ограничение от 5000 или 7 хил. лв. За сравнение, през миналата година Министерството на финансите предложи намаление на тавана за плащания в брой до едва 1000 лв., но това беше отхвърлено от парламента.

Сегашният таван на плащанията в брой е 10 хил. лв. и бе приет през 2015 г. Доста висок таван

- това е средният

доход за

около 1 г.

Според НОИ през 2017 г. средният осигурителен доход в страната е 821 лв. месечно – или близо 10 хил. лв. годишно. Хората рядко правят плащания над размера на годишния си доход, а тези, които го правят, имат банкови сметки и карти.

В повечето страни, в които има таван на плащанията в брой, сумата е доста по-ниска (Виж графиката). Само в Словакия и Унгария има ограничение, подобно по размер на българското.

Общо взето, в момента таванът в България от 10 хиляди лева е сред най-високите – но предложените миналата година хиляда лева таван биха го направили най-нисък в Европа. Да се скочи от едната крайност в другата, е прекалено. Но може да се търси някакъв

баланс между

тези две

крайности

Миналата година Европейската централна банка също изпрати официално становище по отношение на идеята за намаление на тавана до 1000 лв. в България. ЕЦБ препоръча да се търси по-висок таван и да се предвидят някои изключения – например ако в съответното място няма начин да се извърши безкасово плащане. ЕЦБ също така подчертава, че има и разходи от твърде ниските ограничения за плащания в брой, особено като се има предвид, че хората ценят парите в брой, а и не всички имат банкови сметки.

В някои туристически държави като Франция и Испания таванът за плащания в брой е по-висок за чуждестранните туристи. Една от причините е, че невинаги чуждите банкови карти работят в други страни – например

руската

национална

банкова карта

“Мир” все още

не се приема

в чужбина

Това е решим въпрос и след няколко години вероятно и руските, и китайските карти ще могат да се ползват без проблеми навсякъде по света, но дотогава плащанията в брой ще играят своята роля за туризма.

Интерес представляват и скандинавските страни, в които все по-малко се ползват пари в брой и те практически са на изчезване. Швеция може би е най-краен пример – там фирмите имат право да отказват плащания в брой, а пари в брой не могат да се намерят дори и в банковите клонове. Един от положителните ефекти е, че това силно ограничава възможностите за укриване на данъци и сивата икономика. В същото време обаче в крачка трябва да се решават нови предизвикателства – например как да се плаща при спиране на тока. Като няма пари в брой,

как се дават

дарения за

църкви и просяци

в Швеция? Измислено е решение – предоставя им се ПОС терминал, с който да приемат плащания.

В Дания голяма част от населението използва приложение на телефона, чрез което се извършват плащания. Така близо 80% от плащанията са по електронен път. На търговците се дава право да отказват плащания в брой през нощта, за да се намалят грабежите. Младите хора в Дания носят у себе си много малко пари в брой, или дори никакви.

В Китай също електронните плащания се развиват с главоломни темпове – и то не толкова плащания с карти, колкото с телефона. Например, миналата година журналисти посетиха няколко китайски града и се опитаха да установят

дали могат да

живеят без

никакви

хартиени пари,

само с плащания чрез телефона. Оказва се, че може. В Китай има две основни електронни системи за плащания – “Алипей” и “Тенпей”, които се ползват от стотици милиони потребители всеки ден. С телефона може да се купи както телевизор от магазина, така и сандвич или кафе на улицата. Може да се платят ток, вода, данъци и всякакви комунални услуги, както и да се правят и преводи между отделни хора. Миналата година електронните плащания в Китай достигнаха $5 трилиона и продължават да растат бързо.

Криптовалутите и блокчейн са друго технологично развитие, което може да улесни безкасовите плащания. Биткойн може и никога да не се наложи, но технологията, която стои зад него, има голям потенциал да подпомогне развитието на електронните плащания. Най-голямата мода в момента са т.нар. финтек компании, които конкурират традиционните банки и предлагат електронни финансови и платежни услуги. В България тези компании също се развиват в последно време, така че можем да очакваме сериозно развитие на технологиите за плащания.