Така повече не може да се живее. Време е, отдавна е време
Вчера Народното събрание прие решение за създаване на временна анкетна комисия за разглеждане на постъпилите сигнали за корупция в процедурата по придобиване на шофьорски книжки, внесени от поета Николай Колев – Босия, който вече 34 дни провежда гладна стачка с искане да бъде ликвидирана корупцията поне в Министерството на транспорта. Това решение трябваше да бъде взето още преди месец, но у нас всичко става, ако изобщо става, туткаво. Похвално е, че инициативата за създаването на такава комисия е на председателя на парламента Цвета Караянчева, която преди дни лично се срещна с поета в дома му.
Вече имах възможност, в две публикации на моята страница във Фейсбук, да обърна внимание, че става дума за талантлив поет. И би било жалко, ако заради някакви си временни политици – властови бушони, загубим един поет. Босия не е политик и затова на разбирачите на политиката исканията му изглеждат екстравагантни, странни, нелогични , провокативни. Но събрани в едно цяло, дори и най-абсурдните от тях, ни казват само едно: ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ. Но повтарям: той не е политик. Той е поет. И човек, който вече 34 дни е в гладна стачка.
Цитирах творби на Николай Колев -Босия писани тогава, когато мнозина от днешните политици – управляващи и опозиция, са си налягали парцалите. Това е времето на милиционерския Живковски режиим. Нещо повече – те са обслужвали този режим. Затова и нямат моралното право точно те днес да съдя поета.
На 14 септември 1989 г. Босия пише стихотворението си „ДИМИТРОВГРАД”.
Ела в Димитровград,
за да усетиш
на времето ни шантавия ход.
Когато се наливаха основите
на новия антиживот.
За поета комунистическото време е антиживот. Казал го е още тогава. Днес всеки може да го каже, ако има ум в главата. Но Босия е имал ум в главата си още тогава.
На 25 април 1990 г. той пише пророческото стихотворение „ СМЪРТ НЯМА”:
Уморен си лягам във ковчега,
покрит със спомени и тръни.
В очакване на пътя дълъг
затварям аз очи и чакам.
Очаква ме небесен вакуум.
Душата се прецежда през ухото.
Остава тромавото тяло
тълпа садисти да привлича.
Край мен танцуват празен шум и кикот...
И днес покрай поета „танцуват празен шум и кикот”. Но защо? Отговор намираме в стихотворението „ДИАРБЕКИРСКА ПРИСПИВНА”:
Диарбекир не се намира
там, нейде в Южен Анадол.
Диарбекир е в общината
на родния ти тих градец,
където ти трошиш снагата
пред всеки местен големец.
Това е написал Босия на 25 март 1989 г. в Бобов дол. Кършенето на снага пред силните на деня е като чума поразила нашия народ. А сгънат народ не прави силна държава. Но може би хората у нас си остават завинаги деца? На 27 юни 1989 г. в Централния софийски затвор Николай Колев-Босия пише:
РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДИН КЕЛЕШ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
За цял живот ли ще останем ний деца?
Манипулирани от нравствени покойници?
Не е ли време собствените ни сърца?
Да са единствените ни настойници?
ВРЕМЕ Е, НИКОЛАЙ! ОТДАВНА Е ВРЕМЕ!
*Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции