Той винаги спазва правилото от бриджа - ако за секунди не разбереш кой е глупакът, значи си ти

След срещата между Путин и Тръмп доскорошните партньори на САЩ изтръпнаха, когато от Хелзинки милиардерът обяви края на интернационалната дружба и че сиренето е с пари.

US президентът може да бъде обвиняван в какво ли не, но за разлика от предшествениците си той е твърдо амбициран да възстанови американската икономика.

След 8-годишното управление на демократите търговският дефицит е рекорден - 566 млрд. долара. По-висок бе единствено по време на кризата през 2008 г., когато отбеляза шокиращите 708 млрд.

Затова, когато Тръмп обявява, че ЕС и Китай са му съперници и конкуренти, той има предвид именно това -

абсурдните дисбаланси

във взаимната търговия.

Най-фрапираща е ситуацията с Китай, където стокообменът със САЩ е на червено с 375 млрд. долара. Не е за вярване, но Мексико изнася за Америка със 71 млрд. долара повече стоки и услуги, отколкото могъщата щатска икономика за там. Дори Канада е на един огрмен плюс от износа си за САЩ.

Търговията на Америка с ЕС за 2016 г. също е в полза на Европа с 93 млрд. долара, като основната част се дължи на немските стоки, които буквално превземат американския пазар.

Тръмп досега стискаше зъби,

но когато Китай стана най-големият търговски контрагент на Германия, измествайки за първи път от трона САЩ, той избухна. На Америка бе отредено третото място в търговията с Берлин - дори Франция вече е пред нея.

Затова Тръмп публично се възмущава как е възможно почти пред всяка къща в САЩ да има немски автомобил, а щатските коли в Европа направо липсват.

За всеки политик тези тревожни цифри са огнен знак: "Внимание". Като бизнесмен Тръмп е наясно, че САЩ, дори да са световен печатар на пари, когато

търговията минава на тъмночервено

с всички останали, тогава настъпва една точка на пречупване, от която икономиката трудно ще изплува.

Затова стопанинът на Белия дом реагира като в бизнеса - започна със заплахите за свирепа търговска война, за да коригира поне частично абсурдните дисбаланси.

Повод се оказа по-ниската цена, по която Германия и Китай започнаха да продават стоманата си в САЩ. Макар че дъмпингът бе основно от Поднебесната империя, го отнесоха и немските компании.

Неслучайно именно от Америка тръгна и скандалът "Дизелгейт", нанесъл огромни загуби на немския концерн "Фолксваген". Впоследствие други изследвания също потвърдиха манипулациите с данните, но е спорно дали те щяха да станат известни, ако не бе твърдата решимост на САЩ да открият нещо, с което да ударят германската автомобилна индустрия.

Благодарение на много от тези атаки Тръмп постигна частичен успех и донякъде коригира търговския си баланс. През април се оказа, че

дефицитът

е намалял

до 46,2 млрд. долара спрямо предходния месец, когато е бил 47,2 млрд. Впечатляващото е, че това е най-ниското му ниво от септември насам.

В същото време експортът постепенно нарасна до необичайно високи нива - $211,2 млрд., докато вносът падна до 257 млрд. Дори търговският дефицит с Мексико се е свил с 30%, а с Китай - с над 8 на сто.

Анализаторите в момента се надпреварват да правят всякакви прогнози как търговската война ще убие САЩ, но данните засега ги опровергават.

Тактиката на милиардера е “искай три пъти повече, за да получиш поне 50% над екзистенцминимума, за който се бориш”. В името на това Тръмп не се притеснява да вкара тежката си артилерия и заплаши партньорите си с излизане от Световната търговска организация. Всъщност той повече от всеки друг знае, че бариерите и митата са пречка при свободното движение на стоки и услуги, но се стреми към елементарен баланс в търговията на САЩ с останалите страни.

Защо Тръмп се страхува от системните дефицити, четете в хартиеното издание.