Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Затворници работят в съда, МВР болница, НАП и частни фирми Шефът на “Фонд затворно дело” Иван Иванов твърди, че много фирми искат да наемат на работа затворници.

286 дружества са наели лишени от свобода. За 13 г. са избягали 203-ма, двама не са открити

Затворници работят в МВР болница, съда, полицията, данъчните, към общините и частни дружества, показа проверка на “24 часа”. В държавните институции те се трудят като общи работници, ангажирани с ремонти, почистване, метене, риене на сняг, а във фирмите - като зидари, мазачи, плочкаджии.

Приблизително между 660 и 800 лишени от свобода напускат всеки ден килиите между 8,30 и 16,30 ч, за да отидат на работа.

Право на труд извън решетките имат само тези, които изтърпяват присъдите си в общежитията от открит тип към 12-те затвора у нас.

203-ма са избягалите от външни обекти за 13 г. - от 2005 до 2018 г. Само двама от тях не са заловени, сочи справка на правосъдното министерство, направена по молба на “24 часа”. 

Най-много трудещи се на външни обекти има в затворническото общежитие в Ловеч. В момента 120 негови обитатели са наети на работа. Един от тях - 49-годишният Борис Иванов, осъден за изнасилване и грабеж, избяга в средата на юни. Това стана ден след като заради добро поведение той бе преместен от затвора в общежитието.

След 3-дневно издирване рецидивистът бе заловен в ловешкото с. Летница. Срещу шефовете на затвора и на общежитието започна проверка. Заради бягството главният прокурор Сотир Цацаров призова за дискусия - дали не трябва лишените от свобода, които работят извън затворите, да са с униформи и под охрана. Основен проблем е, че надзиратели не достигат.

След Ловеч второто място по работещи затворници се пада на общежитието в Казичене. 80 от обитателите му са ангажирани на различни обекти в столицата. Двама от тях са в МВР болница. В Пловдив навън работят 66 души, в Плевен - 36, в Белене - едва 5-има, от женския затвор в Сливен - 15.

Съвсем скоро осъдени вероятно

ще се включат

и в изграждането

на поредната

отсечка от

магистрала

“Хемус”

Фирми вече питали ръководствата на затворите в Плевен и Ловеч за условията по наемане на лишени от свобода за помощни дейности.

“Интересът е много голям”, казва шефът на държавното предприятие “Фонд затворно дело” Иван Иванов. В момента дружеството, чиято задача е да осигурява работа и обучение на затворниците, има договори с 286 фирми.

Броят на хората, които всекидневно излизат от общежитията, е различен, тъй като дружествата посочват приблизителна цифра - от 2-ма до 10 или от един до трима например. Всяка сутрин управата на общежитието преценява колко човека да пусне на обекта в зависимост от желанието на фирмата, заявено предния ден, а и от риска.

Миналата зима фирмата, почистваща София, искала да ангажира

по 100 души на

ден за риене на

сняг от спирките

на градския транспорт. Ръководството на софийския затвор обаче отказало офертата, защото нямало толкова хора, а и не можело да се осигури контрол над сто лишени от свобода, пръснати из целия град.

Наемането на затворници става през “Фонд затворно дело”, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и ръководствата на затворите.

Процедурата е следната. Фирмата кандидат подава заявление до началника на затвора, към който е общежитието от открит тип и се намира близо до нейния обект. Той нарежда мястото, където ще се работи, да бъде проучено. Следващата стъпка е проект на договор за отдаване на труд, който минава през “Фонд затворно дело”. Проверява се дали фирмата няма стари задължения към фонда или забавени плащания. “Докато не ги изчистят, не се подписва нов договор”, обяснява Иванов. Най-големият длъжник е вече несъществуващият комбинат “Кремиковци” - с над 1 млн. лв.

Задължение на фирмата е да взима и връща затворниците, при неоходимост да им осигурява медицинска помощ, както и да уведомява затвора при извънредни ситуации като бягство или друг проблем. Ръководството на общежитието се интересува всяка вечер как е минал работният ден.

В някои случаи затворниците имат и охрана, но предвид недостига на надзиратели засега това е трудно постижимо. 

Кой да попадне в затворническо общежитие от открит тип, решава комисия, а последната дума има шефът на затвора.

Първото изискване е лишеният от свобода да има добро поведение, да не се е бил и карал със съкилийници,

да е излежал

най-малко една

четвърт от

присъдата,

но не по-малко от 6 месеца от наказанието в затвор или в общежитие от закрит тип.

Обикновено са с леки присъди за катастрофи и шофиране в пияно състояние. Тримата затворници, които работят в сградата на “Фонд затворно дело” като общи работници, са осъдени за шофиране след употреба на алкохол.

Инициативата за преместването на лишения от свобода в общежитие може да е по негово молба или на началника на затвора. Не всеки, който попадне в общежитие от открит тип, обаче отива на външен обект. Това става след положително становище от шефа на направлението за социална дейност и възпитателна работа, от зам.-началника по режимно-охранителната дейност, както и ръководството на общежитието. Те преценяват

риска, който

според закона

“трябва да

не е

непосредствен

за обществото и да

е с ниски стойности”.

Когато се определя кой лишен от свобода да излезе да работи на външен обект, се вземат под внимание видът, характерът и мотивите на престъплението, дали има неприключили дела и разследвания или предишни бягства.

Други фактори са здравето, възрастта, уменията, интересите и предпочитанията на затворника. “Разбира се, дори някой да е IT специалист, няма как да му се даде да работи на компютър”, казва Иван Иванов.

Шефът на “Фонд затворно дело” Иван Иванов:

На ден получават по 10-12 лв. В Пловдив, Ловеч и Бургас не успяваме да удовлетворим всички фирми, има дефицит

- Г-н Иванов, има ли интерес към затворническия труд?

- Да, и то огромен, защото на много места в страната се наблюдава дефицит на работна ръка. Особено голямо е търсесенето в Бургас, Ловеч, Пловдив и Стара Загора. Даже не успяваме да удовлетворим всички фирми, желаещи да вземат на работа лишени от свобода, тъй като няма толкова хора, които всеки ден да излизат от затворническите общежития от открит тип.

- Как си обяснявате големия интерес?

- На някои от фирмите им е по-изгодно да ползват лишени от свобода, защото не сключват трудови договори, на нас плащат дневна ставка за положения труд.

- Какъв е размерът ѝ?

- Сумата е различна според района. Ако в даден регион има по-голям интерес, е по-висока. Другаде, където почти няма фирми, желаещи да наемат лишени от свобода, като Белене или във Врачанско, е по-ниска. Парите за положения труд се превеждат на нас, а ние - по картите на лишените от свобода. Всеки месец се извършва рекапитулация колко дни и часове е работил конкретният човек и 40% от възнаграждението се връща при него.

- Колко получава затворник на ден?

- Различно, например, ако дневната ставка е 25 лв., получава по 10 лв.

- Често ли се случва да бягат от външни обекти?

- Не. Те нямат интерес, дори са готови да гонят избягалия, защото после на тях се отразява. Има момчета, които наистина желаят да работят. Но има и такива, и то не малко, които категорично отказват.

В Белене ще правят завод за 3,5 млн. лв.

Предприятие за производство на млечни продукти на стойност 3,5 млн. лв. ще се изгражда към затвора и общежитието в Белене, които са на остров Персин. 50 на сто от средствата са от фонд “Земеделие”, а другите 50% от “Фонд затворно дело”. В момента там отглеждат 300 крави, които дават по 2 тона мляко на ден. В стопанството работели 17 души.

“За съжаление, няма много желаещи”, признава шефът на “Фонд затворно дело” Иван Иванов.

Към затворническото общежитие от открит тип в Смолян също има мандра, чиято продукция се продава в София, Пловдив и Смолян. Петима били ангажирани в производството на млечните продукти, а още 5-има в отглеждането на животните. Общо около 800 глави добитък имало в стопанствата към 3-те общежития в Смолян, в Белене и във Враца. Най-ангажирани с работа били затворниците в Пловдив. В момента там работят 120 лишени от свобода. В софийския затвор се трудят 47 души.

В Бургас ремонтират

училища, помагат

при порои и виелици

ТОНИ ЩИЛИЯНОВА

Обитателите на бургаския затвор чистят запушени шахти и затлачени от пороите дерета, ремонтират общински училища. Освен това се трудят като общи работници, ангажирани в чистенето, ремонтирането и пренасянето на вещи в полицията, в Съдебната палата и в НАП.

При последното наводнение, което потопи няколко села в община Камено, голяма част от хората, които разчистваха и изнасяха покъщнина от калните къщи, бяха лишени от свобода.

“Затворници работят основно към областната управа и към общината. Имаме подписан договор с община Бургас за осигуряване на 50 човека през зимата, които при силни снеговалежи чистят автобусните спирки в града. Обитатели на основния корпус и на затворническите общежития в региона се включват в поддръжката на общински имоти и в пътни ремонти”, казва директорът на бургаския затвор Бранимир Мангъров. По думите му при тях до 10 човека могат да работят сами на външни обекти без охрана от затвора. Винаги обаче има отговорници от местата, където работят, които ги наблюдават и докладват при проблеми.

Мангъров обясни, че всеки осъден, дори с доживотна присъда, може да работи, ако желае. Разликата е в това, че доживотниците не се извеждат на обекти извън затворите, а работят единствено в обособени помещения.

Любопитен факт е, че обитатели от бургаския затвор са участвали и в строителството на общежитието от затворен тип в Дебелт, където сега са настанени. То бе изградено със средства по българо-норвежка програма. Килиите там са с по 4 легла и собствена баня и тоалетна, има външни спортни зали, киносалон и параклис.

Коментара ()

Вашият коментар