Като гледате Лука Модрич и си представяте тежък милионер от “Реал” (Мадрид), трябва всеки път да си припомняте: това момче е бежанец, побягнало от смърт и преживяло в условията на тежка бедност.

Семейство Модрич е живяло в подножието на планината Велебит, в махалата Затон, недалеко от върха Св. Рок. Баща му работел по подръжката на пътищата. Толкова трудно живеели, че местните казвали, че в това място оцеляват само гущери и Модричи. Като започва агресията на бившата югоармия и селото завземат сръбски четници, дядо му Лука Модрич е застрелян на 500 м от дома им. Родителите някак си успяват да побягнат с децата си от окупираната територия с по риза на гърба и се установяват като бежанци в Задар.

Там приютяват бегълците в бивш държавен хотел, където малкият Лука рита футбол основно на паркинга, а после и в детската школа. Били са толкова бедни (смята се, че оттам е дошла желязната му мотивация за успех), че баща му не можел да му купи кори за защита на глезените, а се сетил и му направил сам от дърво. Този милионер, дето го виждате днес да е концертмайстор на отбора е ритал до юношеските си години с дървени “предпазители” в чорапите.

И не му е тръгнало по мед и масло с първите отбори и трансфери, има едни десет години мъки в отбори в Мостар, първенства в БиХ при мощно освиркване от сръбската публика при случай, разминаване на проби в Италия, докато успява да добута накрая до столичния Динамо, оттам до националния отбор, а после и до грандовете. Така че като гледайте Модрич: виждайте оцелелия бежанец, за който играта е дала билет в живота.

И като гледате да носи и се снима с хърватското знаме с надписа Задар като снощи, да знаете, че това е мястото на спасението.

To be continued...

От фейсбук

Виж още любопитни истории за хърватите тук