Айде да ви разкажа няколко хубави истории за футболна Хърватия

Тук по традиция никой не стои сам в къщи да гледа мача сам и жена му да носи бири. Всички се събират - или в компании, или по кафенетата и баровете, площадите, където се опъват големи екрани и се гледа вкупом. Всенароден купон.

И снощи така. И страшно ме впечатли, че хората кротко и търпеливо чакаха до изравнителния гол, без псувни и бяс, (футболистите се биеха, хората чакаха) и тутакси след гола извадиха факлите. Дошли подготвени за победа, с фойерверки и факли. Национален характер. Хъс. Да не говорим, че държавата има репертоар от песни “Хърватия е световен първенец” и т.н. (Те са наследство от всички световни и олимпийски шампиони досега - ватерполисти, хандбалисти...). Най-големите светила на хрв спорт и без друго бяха в тв рекламата, която подкрепя хрв национален отбор, начело с Горан Иванишевич.

И сега хората неописуемо се веселят и нито искат нещо повече, нито са наточени негативно. Народът вика: в неделя да направят каквото искат, ако щат могат да излязат и пияни на терена, те вече са написали историята, великани. Другата половина от народа вика: ще победят, Хърватия може всичко.

Онзи ден като се върнах в Загреб се изумих от летището до града колко билборда с националния тим вече бяха налепили: всички купени от комерсиални компании, които с гордост подкрепяха “шахматистите” още преди полуфиналите.

За лидерите разбрахте - на два мача досега ходи президентката Габар-Китарович, на полуфинала - премиера Пленкович с половината министри, подчертано пътуващи с туристически чартъри с фенове и за своя сметка.

To be continued...

От фейсбук

Виж още истории тук