Релакс...

Да станеш рано сутринта и под музикалния съпровод на нежни вълни (защото тук вълни има само при буря) да си позволиш закуска, която е вредна, но ти носи неустоима наслада (закусвам за сефте, но не мога да не си го подаря).

Да си оставиш собствената хавлия на плажа, а не тази, която получаваш от комплекса за плаж и да разбереш, че са я взели, за да я изперат.

Да си оставиш някъде чехлите и шапката и да не помниш къде, а грижовните момичета от бара на плажа да ти ги приберат и да си ги получиш след няколко дни, когато жена ти те попита “къде са ти чехлите и шапката?”

Да си лентяйстваш на божествения плаж и да рееш поглед над морската синя палитра под изгарящите лъчи на златния диск и в най-подходящия момент да получиш от усмихнато момиче любимото си безалкохолно Мохито - ледена скъпоценно-изумрудена изненада от любимия си.

Да станеш от шезлонга, да направиш тридесет крачки и да се отпуснеш на удобната кушетка за масаж с балдахин, на няколко метра от тюркоазеното море и да се оставиш на удоволствието от ръцете, което ти причинява много вещ масажист.

Да метнеш мрежата върху тялото си и да седнеш под лозите на хлад, за да хапнеш в любима компания пресен барбун и....

И още, и още... и какви ли не разкошотии още...

Ами това е релакс.

Истински релакс...??????

От фейсбук