Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бабата, която ходи въоръжена за пенсия: Слагам пистолета под възглавницата и спя спокойно Баба Иванка показва заредения си газов пистолет. До нея е мъжът Христо.

Взима 230 лв., цял живот работила в строителството

Тъкмо касиерката започна да брои двайсетолевки от една пачка за моята пенсия и тази на мъжа ми, и изведнъж трима нахлуха със страшна сила отзад през вътрешната врата. Най-високият размаха пистолет, а през това време най-дребният с един замах прибра парите от тезгяха”, разказва 72-годишната баба Иванка от столичното село Световрачене. Тя е очевидец на пладнешкия грабеж в пощата на селото на 9 юли т.г., когато трима маскирани отмъкнаха 3000 лв. от пенсиите на възрастните хора.

По време на обира в дамската си чанта Иванка носела малък газов пистолет, но въпреки опасността не посмяла да го извади. Признава, че се е изплашила до смърт, но бързо се отърсила от шока.

Грабителите все още са неизвестни и се издирват. Предполага се, че са избягали с бяла кола с врачански номера.

Баба Иванка

се наредила

първа на

опашката за

пенсии в пощата

в понеделник. Съседите ѝ се шегували: “Иванке, ти винаги искаш да си първа по опашки”.

В Световрачене разправят, че има чепат характер, но с каквато и работа да се захване, свършва я докрай. “Знаем я, знаем я. Малко е лудичка, но е добра жена”, казват по неин адрес младежите в селото.

И този месец баба Иванка не изневерила на себе си. Като тръгнала за пенсията, взела пистолета. Спомня си, че грабежът станал за секунди. Пред очите ѝ един от апашите ударил касиерката, която паднала от стола на земята.

“Не смеех да извадя пистолета... Между мен и касиерката и бандитите имаше стъкло. Ако бях гръмнала, то щеше да се строши и да избоде жената”, казва баба Иванка.

С пистолета тя ходела във вилата си, която се намира край с. Подгумер в планината. “Когато съм във вилата си сама, го слагам под възглавницата и спя спокойно”, обяснява възрастната жена. Посреща ни в дома си - малка постройка към голяма къща, в която живеят двамата ѝ синове със семействата си. Двамата са заети, единият работел в София, другият се грижел за оранжерия и папагали.

“Заповядайте! Влизайте!”, казва баба Иванка и черпи с шоколадови бонбони. Тя и мъжът ѝ - 77-годишният Христо, делят един покрив от 53 години в Световрачене. “Аз съм пришълка, от Северна България съм”, казва Иванка.

Газовият

пистолет е

заключен в

ракла с катинар

Стои между родопски одеяла и губери. Иванка показва къде крие ключа за раклата, но мястото ще запазим в тайна.

Баба Иванка си купила пистолета, след като нейна съселянка на име Горичка била нападната посред бял ден от мъже с нож. “Горичка взела нейната пенсия и тази на мъжа ѝ, но двама я настигнали по средата на пътя към дома ѝ. Единият ѝ опрял нож в гърба и казал: “Давай портмонето! Ако не го дадеш, ще те убия!”. Тя му го дала. Той взел, каквото взел, и ѝ оставил само 70 лв.

“Пак е бил съвестен, оставил ѝ е малко пари”, казва баба Иванка.

Досега жената не е стреляла с пистолета си, защото не ѝ се е налагало. “Веднъж го

дадох на едно

момче полицай

да види дали

гърми,

той сложи 3 патрона и 3 пъти гръмна, много силно гърми”, казва баба Иванка.

През последните месеци тя забелязала, че когато ходи за пенсия, около пощата “душели” цигани. “Много внимателно ни наблюдават, навъртат се покрай нас, слушат какво си говорим”, обяснява жената. И добавя: “Викам, чакай да си взема един пистолет, да имам. Може да не гърмя, но да имам за кураж”.

Според мъжа ѝ - дядо Христо, хората, които посягат на пенсионерските пари, са мързеливи. “И без акъл”, добавя Иванка.

Неотдавна

семейството се

събудило обрано

Апаши задигнали от бараката до къщата казан, електрожен и машина за рязане на дърва. “Не сме ги усетили как са ги изнесли, не знам...”, казва Иванка.

Полицаи от столичното 2-о РУ отишли на оглед, но повече не им се обадили да съобщят хванат ли е крадецът. “Казанът, електроженът и резачката са си сменили стопанина”, пошегувал се един от полицаите пред баба Иванка. Тя се възмущава: “Куче влачи, диря няма! Какво е това?”.

През целия си живот Иванка работила в строителството. Казва, че професията ѝ била майсторка.

“Къщата съм си правила аз, вилата съм си правила. Постройката, в която живеем с дядото, също аз съм я правила. Едно време правих и банята зад ТЕЦ София”, казва жената. Заобичила професията, когато изкарала 6-месечен курс по заводски строежи. Мъжът ѝ днес е трудноподвижен, зрението му отслабва. Навремето той бил мотокарист в завод “Чавдар”. “Неговата пенсия е 500 лв. , а моята, която съм работила 30 г. в строителството, е 230 лв. Подиграват се с мен”, казва с мъка възрастната жена. Мъжът ѝ е с диабет, а тя скоро изкарала инсулт. На месец двамато дават по 75 лв. за лекарства.

През деня баба Иванка се занимава с градината. Посадила е домати, царевица, картофи. “Имаме и лозе.

Пийваме по една

глътка вино

и ракия

вечерно време, лекарите не дават повече”, обяснява жената. 9 г. гледала крава, но вече няма сили за подобни грижи. “Сега гледаме 5 кокошки, които синът ни купи от Долни Богров. Сготвим, изперем, хапнем и това е животът”, казва баба Иванка. А дядо Христо вметва: “Тя готви много хубаво боб с наденица”.

“Той манджа без месо не яде”, намесва се баба Иванка. Двамата казват, че са щастливи. Надяват се, отсега нататък Световрачене няма да се прочува с дръзки грабежи.

Коментара ()

Вашият коментар