Паралелно с динозаврите българските палеонтолози изследват и неозойската бозайна фауна, обитавала нашите земи. Многобройни са останките на хипариони от късния миоцен, с които основно работи гл. асистент Латинка Христова.

"Хипарионите са

далечни братовчеди на конете,

при тях е запазена по-примитивна морфология на крайниците - ако конят има един пръст, завършващ с копито на всеки крайник, при хипарионите пръстите са били три. Основната тежест и придвижването са ставали с помощта на централния пръст, както при коня. Били са много разнообразни като размер и вид, но в повечето случаи ги рисуват като коне."

Предполага се, че

са се хранели с клончета, листа,

други с треви.

Интересни находки има и от по-ново време. Неотдавна в България за първи път са са намерени и кости от малка пещерна мечка, обитавала нашите земи преди около 130 хил. години.

"Пещерните мечки се различават от днешните кафяви мечки – посочва Христова. – Според изотопните изследвания на зъбите съдим, че са се хранели предимно с растителна храна, но не изключваме варианта да са хапвали и мърша и дребни животни."