От 15 г. Реджеп Ердоган изповядва мотото: Вие гласувате, аз печеля

Полагайки клетва в понеделник, турският президент Реджеп Ердоган ще се превърне в един от световните лидери, съсредоточил най-много власт начело на една могъща държава. Като спечели изборите на 24 юни, той сбъдна голямата си мечта - да получи по-голямо политическо влияние от основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк и да посрещне като всесилен управленец 2023 г., когато ще бъде обелязана 100-годишнината от основаването на турската република.

От 2003 г. насам, когато се изкачи като премиер на върха на държавата, Ердоган последователно и неотклонно върви към тази своя заветна цел. Мотото му е същото като на други лидери, изкушени от авторитаризма: “Вие гласувате, аз печеля”. На Запад той отдавна си спечели прозвището Султан. “Ердоган

има изключителен

политически инстинкт Изчислява всяка ситуация от гледна точка на риска.” Това казва турският журналист и хроникьор на политическия живот Кадри Гьорзел в наскоро излязлата биография “В главата на Реджеп Тайип Ердоган” на французина Гийом Перие.

“Той не е гений на политическата наука, не е и твърде образован. Но въпреки това е един от най-силните лидери на планетата. Използва речта на властта. Преценява този, който стои срещу него, прави крачка назад, но не по посока на консенсуса, а за да се подготви да получи още повече власт. Никога не приема поражението. На всяка криза отговаря с друга криза”, продължава анализа си Гьорзел, коментатор в опозиционния в. “Джумхуриет”, арестуван през октомври 2016 г. и обвинен във връзки с опита за преврат през лятото на същата година.

Бъдещият президент се ражда на 26 февруари 1954 г. в истанбулския работнически квартал “Касимпаша”. Детството му минава в Ризе на турския черноморски бряг, където баща му е служител на бреговата охрана. Самият Ердоган обяви по време на визита в Грузия през 2004 г., че

произхожда от грузинско

семейство от Батуми,

което се е преселило в Ризе. Главата на семейството е с деспотичен характер и често го кара да му целува обувките, като иска прошка.

Като тийнейджър Реджеп, едно от петте деца в семейството, продава лимонада и симид по улиците на Истанбул, за да изкарва джобните си пари. За да изплува над повърхността на скромната си среда, като студент по мениджмънт в университета в Мармара започва да играе полупрофесионален футбол. Така поне гласи собствената му легенда. Твърди се, че футболният клуб “Фенербахче” го е искал в редиците си, но баща му се противопоставил. Ердоган обаче използва дори футболните си умения с политическа цел. Той изигра демонстративен мач в навечерието на президентските избори през 2014 г. и го превърна в пропаганден ход. В предизборен клип глас зад кадър пита: “Ами ако татко бе казал “да”?” След кадри, които показват потъващата в икономическа криза Турция, се чува същият глас: “За щастие, той каза “не”. Турция може би изгуби талантлив футболист, но спечели своя баща на нацията, внушава клипът.

Политическата кариера на Ердоган започва в ислямистките кръгове и е свързана с Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан. Между 1994 и 1998 г. е кмет на Истанбул - първият ислямист на този пост - до момента, когато военните вземат властта и забраняват Партията на благоденствието. През 1999 г. влиза в затвора за 4 месеца заради рецитирането на националистическа поема. През 1996 г., докато е кмет, произнася една фраза, която разкрива много за политическата му стратегия: “Демокрацията не е цел, а средство.

Демокрацията е като

трамвая - щом стигнеш до

крайната спирка, слизаш”

През август 2001 г. заедно с Абдулах Гюл създава Партията на справедливостта и развитието. През 2002 г. тя печели убедително парламентарните избори, но Ердоган не може да стане премиер заради присъдата си. Това обаче се случва през 2003 г. Оттогава не е губил избори и не е пускал властта. Тя само става все по-голяма.

Една от първите му задачи е да неутрализира влиянието на военните, традиционно смятани за пазители на светското начало в Турция. По време на управлението му десетки офицери са хвърлени в затвора за предполагаеми заговори. Паралелно с ислямизацията на обществото обаче той успя да отстрани и старите си приятели като Абдулах Гюл и Ахмед Давутоглу, които можеха да му бъдат опасни вътрешнопартийни съперници.

Първите преки президентски избори през 2014 г., които спечели, му откриха перспектива да превърне Турция в президентска република. Неуспелият пуч от 2016 г. стана златна възможност за ускоряване на тази му мечта. Превратът даде на Ердоган оръжието да се разправи с отколешния си върл враг Фетхуллах Гюлен - живеещ в САЩ ислямски проповедник, когото той нарочи за вдъхновител на заверата. Последва масово “изкореняване” на гюленистите от държавните структури - над 160 000 чиновници, съдии, полицаи, университетски преподаватели и учители бяха уволнени, други десетки хиляди отидоха зад решетките, сред тях немалко опозиционни журналисти и прокюрдски политици. Така с течение на времето все повече врагове и критици бяха накарани да замлъкнат. От 2 г. президентът управлява в условията на извънредно положение.

Референдумът за увеличаване на президентските правомощия през 2017 г. трябваше да се превърне в пореден триумф, но за изненада на всички той бе спечелен безславно с разлика от по-малко от 3%. Това обаче се оказа достатъчно за осъществяване на радикалната промяна - преход към президентска република. С изборите от 24 юни този преход бе завършен. И тъй като при новата президентска система броенето на мандатите започва отново, теоретично Ердоган може да остане на власт чак до 2033 г. Тогава ще е почти на 80 години.

Гигантските проекти - запазена марка

Гигантските инфраструктурни проекти са запазената марка на епохата “Ердоган”. Мостовете, които строи през Босфора или Дарданелите, са най-дългите, най-високите, най-широките висящи мостове. Наскоро Ердоган кацна на третото летище на Истанбул, което трябва да бъде открито през есента. Според Анкара то ще е най-голямото в света и ще обслужва 150 млн. пътници годишно.

След спечелването на изборите на 24 юни Ердоган ще реализира най-мегаломанския от проектите си - канал, свързващ Черно и Мраморно море по подобие на Суецкия и Панамския. Той ще е дълъг 45 км и по него се очаква да преминават по 160 кораба.

СЕМЕЙСТВОТО

Емине Ердоган, за която президентът е женен от 1978 г., е като негова сянка и винаги ходи забрадена. Баща е на 4 деца - двама сина и две дъщери. Ердоган смята, че за мюсюлманското семейство не важи контролът на раждаемостта. Преди време той призова турците в Европа да имат по 5 деца.

Синовете му Ахмед и Билал въртят фамилните милиони. Дъщерите му също са женени за богаташи, като единият от зетьовете му дори бе икономически министър.

СЪЮЗНИКЪТ

Дълго време отношенията между Ердоган и Владимир Путин бяха хладни заради сваления от Турция руски Су-24 през 2015 г. Днес обаче контактите между двамата президенти са приятелски. Русия осъществява серия от големи икономически проекти в Турция, сред които газопровода “Турски поток” и изграждането на АЕЦ “Аккую”, която ще е с 4 реактора.

ВРАГЪТ

Живеещият в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен е смятан от Ердоган за най-големия му душманин. Непримиримият им конфликт избухва покрай корупционния скандал от 2013 г., който разклати турското правителство. Тогава Ердоган обвини Гюлен, че седи зад него, обяви го после и за вдъхновител на преврата от 2016 г. От пуча насам Анкара се бори САЩ да екстрадират имама.

СЪПЕРНИКЪТ

На президентските избори на 24 юни Ердоган се изправи пред сериозен съперник. 54-годишният представител на кемалистката опозиционна Народнорепубликанска партия Мухарем Индже се оказа умел оратор, който наелектризираше огромни митинги от недоволни от управлението. Наблюдателите очакваха той да изпрати Ердоган на балотаж, но това не се случи. Индже обещаваше по време на кампанията си промени в конституцията, които да върнат старото разпределение на властите.

От в. "24 часа"