В предишния си брой "168 часа" подробно описа за ограниченията и преследванията на млади хора по времето на тоталитарния режим само заради желанието им да слушат западна музика.

По този повод режисьорът Джеки Стоев ни изпрати свои лични спомени от онези години, които потвърждават репресивното отношение на властта към младежите, увлечени по рока в онези години.

През едно от летата горе-долу в средата на миналия век с Джони се срещнахме в Созопол. Оказа се, че и двамата току-що сме преживели поражения на любовния фронт и затова решихме да отидем в някой ресторант и да пием по една ракия. Сигурно после щяхме да поръчаме и нещо за ядене, иначе щяха да ни изгонят – как така в ресторант само на ракия?! По онова време нравите в сферата на обслужване бяха по-сурови. Имаше и оркестър.

Тогава оркестрите бяха длъжни да изпълняват минимум 80 % българска (и съветска, разбира се) и само 20% буржоазна, но не и упадъчна, музика. Музика, писана преди Великата социалистическа революция, се смяташе за идеологически неутрална и можеше да бъде изпълнявана безпроблемно. И оркестърът в момента свиреше валс от Йохан Щраус. Двамата с Джони станахме и започнахме да си танцуваме, но разбира се, разделени, защото все пак не сме... Така де! И по едно време най-неочаквано, явно по сигнал, изскочиха 4-5 милиционери, извиха ни ръцете, сложиха ни белезници и с ритници ни изведоха от ресторанта. Опитахме да протестираме. Да попитаме защо?! Но при всеки въпрос получавахме удар по главата. Млъкнахме, защото видяхме, че диалогът с органите на властта не е конструктивен. Вкараха ни в една килия. Какви ли не хипотези прехвърчаха през главите ни. На сутринта ни заведоха при началника. А той – важен, седи, мълчи. Накрая каза:

– Така-а-а... по 50 лева глоба и по етапен ред София!

– Другарю началник, все пак...

Началникът вдигна пръст, милиционерите наоколо застанаха мирно, ние млъкнахме:

– В указанието пише: “1. По 50 лева глоба, или

2. Въдворяване в Белене”!

А сте казали още дума, и минаваме към точка втора?!

Естествено, тръгнахме си изумени и с по 50 лева по-малко (тогава това беше стабилна сума).

Дълго време след това сме се чудехме каква беше тази история. Какви ли не дивотии бяхме преживели, но за всички имаше все пак някакво обяснение.

Истината за това преживяване се разбра в началото на 90-те години,

когато бяха разсекретени протоколите

от заседанията на политбюро. Някои от тези протоколи съм виждал с очите си. Най-любопитният за мен беше обаче следният. Беше нещо в стила на: проведено е съвещание на Политбюро на ЦК на БКП, в еди-какъв си състав, обсъждат се редица важни за Партията и за държавата въпроси, накрая другарят еди-кой си прочита доклад за рокендрола и неговото вредно идеологическо влияние. Съответно следва обсъждане на въпроса и се взима решение:

1. Рокендролът да бъде разобличен като такъв, за което да бъдат използвани изявени естети и специалисти (платени блюдолизци от типа на проф. Юлиан Вучков);

2. Да се спусне указание до всички милиционерски участъци – всеки, който бъде заловен да танцува рокендрол, да бъде глобяван 50 лева, или в по-тежки случаи на рокендрол да последва въдворяване в Белене.

Гласува се единодушно. Но след около петнадесетина дни започват да валят запитвания от многобройните милиционерски участъци: какво представлява този рокендрол, как да разберем кой го танцува и т.н. И отново всесилният елит на българската нация е трябвало да обсъди въпроса на специално заседание.

Как да се обясни на тъпия милиционер? Нагледен материал липсва. И тогава другарят еди-кой си стига до почти гениално решение – танго и валс хората танцуват прегърнати, а рокендрол се танцува поотделно. Ясно и просто - даже за български милиционер от онова време.

Представителите на творческата интелигенция смятат архивите за нещо скучно и не кой знае колко необходимо. Но без тях ние с Джони нямаше да знаем защо в Созопол ни глобиха по 50 лева, а и за малко да ни изпратят в Белене. А и много други работи.

Когато беше министър председател в едно интервю Сергей Станишев се оплака, че баща му след 10 ноември 1990 година е бил подложен на унижения (два пъти е викан на разпит). Е, вероятно не е било приятно. Но да призоваваш за състрадание към един човек, който в продължение на десетилетия е участвал активно в тоталното унижение на българския народ? Това... е повече от нахалство.

(Димитър Станишев дълго време е бил член на Политбюро на БКП).

Като стана дума за унижението през тези 45 години, няма да говорим за големите престъпления на социалистическата система, няма да говорим за десетките хиляди избити без съд и присъда. Те не са били унижавани, те просто са разстрелвани – в тила или в челото, както тогава е била модата. Няма да говорим за

Белене, Ловеч и другите подобни заведения

Там хората са били така измъчвани и малтретирани, че не са мислили за унижението, а само за физическото си оцеляване. Е, някои не оцеляха.

Ще говорим само за обикновеното, елементарно, но ЕЖЕДНЕВНО унижение, на което през тези години беше подложен българският редови гражданин. Ще посоча само няколко примера от богатата социалистическа палитра. Но това не са някакви особени или изключителни случаи, напротив – ей така, случайно грабнати от огромната купчина примери. Това е нужно, защото вече има хора, които в съзнателния си живот са имали щастието да не се докоснат до тази човеконенавистна система. Примерно нас в училище по времето на социализма

ни стрижеха редовно “нула номер”

Но ако към голата глава прибавим и една две младежки пъпки?! Можете да си представите как се чувства начинаещият покорител на женски сърца.

През 70-те години беше възложено на келнерите (повечето от тях, разбира се, ченгета, а и не от най-интелигентната прослойка от населението) да гонят от ресторанта или от кафенето всеки младеж, който не е прилично подстриган. И ако прическата на младежа не отговаря на естетическите критерии на келнера, той просто те изхвърля като мръсно коте. Беше забранено да ходиш с брада. А това пък какво пречеше на всемогъщата партия. Защо се вършеха тези дивотии. От елементарна глупост? Не, оказа се, че не е от глупост. Напротив!

Отговорът получихме от същите разсекретени архиви на Политбюро, за които стана дума в началото. Не си спомням дословно точната формулировка, но ще я цитирам по смисъл: “Следвайки примера на съветските другари, ежедневно да се измислят ситуации, които да притесняват и да унижават обикновените граждани”.

Не знам, разбира се, дали са били спуснати насрещни планове, в които е указано колко унижения трябва да бъдат реализирани ежедневно на глава от населението. Може би на някого още не е станало ясно защо все пак. Много просто. Защото униженият човек е послушен човек.

В своето интервю Сергей Станишев се опита да изкара баща си почтен, скромен и интелигентен човек. Сякаш не е чувал притчата за магическия триъгълник. А тя е проста:

Комунист

                Интелигентен

Честен

На всеки от ъглите на триъгълника е отбелязано по едно качество. Например ако притежаваш две от качествата, отбелязани на триъгълника, не можеш да имаш третото. Сиреч – ако си интелигентен и комунист, не можеш да бъдеш честен, ако си честен и интелигентен, не можеш да бъдеш комунист и т. н.

Спомням си по тоталитарно време, когато се появи тази притча, как се зарадвах. Викам си – виж колко са изобретателни и находчиви българчетата?! Истината обаче се оказа друга. Скоро научих, че е измислена в Германия през 1935 г. Само че на ъгъла, свързващ двата катета, вместо комунист е стояло националсоциалист. А сега разбирам, че тази притча всъщност много ясно обяснява същността на тези две системи. И по-добре от всякакви анализи и научни трактовки. А това, че се е появила както по време на фашизма, така и по време на т. нар. социализъм, говори недвусмислено колко двете системи си приличат и колко нищожна е разликата между тях.

И аз наистина не разбирам защо досега за тази шокираща прилика се споменава така свенливо.

Още по темата:

Божидар Витанов, заточен за слушане на музика: Убиваха и по 15 души на вечерна проверка в лагера в Ловеч

Как БКП воюваше с джаза