При социализма с всичките му недъзи системата бе на световно ниво с 1,3 млрд. лв., сега и 9 не стигат заради кражбите на бялата мафия

Съдбата на дъщерята на поетесата Маргарита Петкова - Надежда, става нашето истинско дъно като общество. Крещящ пример за арогантния абсурд, в който сами сме приели да живеем. На младата жена са й необходими 78 хил. британски лири, за да получи

още един шанс

да пребори рака. Не може да се справи сама. Две години се е борила с тумора, изчерпала е всичките спестявания на семейството си. Сега е без изход. Или намира парите, за да получи необходимото лечение и да си отгледа децата, или... има опасност да загубим още един човек заради геноцида, който някои наричат здравна система.

За да помогне, първата дама дори предложи на търг балната си червена рокля. Вероятно от безсилие, за да привлече вниманието на институциите.

Така че

ако някога сте се чудили къде е дъното,

за което все си говорим, че ще стигнем и към което 28 години стремглаво пропадаме, ето това е.

Когато не можем да си подсигурим дори лечението и не можем да се погрижим за безпомощните, тогава всички ние сме приели да живеем по законите на джунглата. По законите на естествения подбор. При това в ХХI век с всичките ни нелепи претенции, че сме социална държава, която от 11 години е член на ЕС.

Абсурдно лицемерие, в което всички говорим за солидарност, но сме приели за даденост да си плащаме от джоба над 47% от здравните услуги, като същевременно съвестно си внасяме и здравните осигуровки. Според Световната банка този процент не бива да надвишава 15-20%, иначе населението с всяка година ще обеднява заради нарастващите разходи.

Дори при социализма с всичките му отвратителни недъзи

подобен здравен геноцид не е имало Нелепото е, че системата е функционирала през 80-те със 793 млн. лв. годишно. През 1989 г. все още сме били сред страните с най-добро здравеопазване в Европа и затова са ни били необходими 1,3 млрд. лв. на година. Сега, 28 години по-късно, бюджетът на Здравната каса е 4,7 млрд. лв., а с плащанията в брой, които излизат от джоба ни, сумата надминава 9 млрд. лв.

Тоест, когато сме имали здравеопазване на световно ниво, са ни били необходими 1,3 млрд. лв., а сега, когато ни заливат

обяви на болни хора с молба

за пари,

не ни стига сума, която е осем пъти по-голяма.

Какъв е изводът? Очевидно в системата се краде както никога досега - безконтролно и хищно. Завишените с 400% помощни средства за инвалиди са дребна илюстрация на уродливите явления в системата. Да не говорим за останалите гаври, на които са подложени всички останали. Изглежда вече

няма сила, която да спре мафията

в здравеопазването. Но ако не променим този абсурд, оттук нататък ще четем още много истории като тази на Надежда. Ще виждаме много майки на деца с увреждания, които се чудят какви еквилибристики да правят, за да помогнат на децата си. И всеки път абсурдът на тези истории ще ни взривява на парчета.

Въпросът е искаме ли да живеем така? Да живеем като полухора или обитатели на джунглата.

Ракът става масова болест. Ако в Древния Египет е засягал 0,5% от населението, днес се смята, че всеки втори е застрашен. Сега е моментът да се замислим

как да променим системата

Има няколко варианта. Първо, да продължим да наливаме пари в здравеопазването с пълното съзнание, че лекарската мафия краде и ще става все по-лакома. Ще даваме на озверялата бяла мафия още повече пари и това ще е цената да не виждаме повече подобни обяви. В крайна сметка един ден всички ще отговаряме на едно и също място. Проблемът при този вариант е, че дори политиците да коригират следващия бюджет, дотогава има още 6 месеца, а времето е дефицитно за хора като Надежда. Освен това някои ще са против, други ще призовават за реформи, за да спре наливането на пари в бездънната кофа на здравеопазването. Това е втората възможност, но за да се направи истинска реформа, са необходими смели политици, а такива през изминалите 28 години няма. Да се надяваме, че тепърва ще се появят, е абсурд, особено като се има предвид

какво се случва

с малцината дръзнали да подбутнат системата

Третата възможност е да се създаде структура, подобна на Фонда за лечение на деца, където даренията на граждани се допълват с държавна субсидия. Принципът е да се лекуват всички, независимо колко струва това и колко крадат лекарите и болниците.

Този вариант може да се реализира най-бързо и да бъдат спасени хора сега. Друг плюс е, че ще отървем политиците от непосилната задача да спрат кражбите в здравеопазването.

Четете още от същия автор тук