"МАКГАХАН - ОСВОБОДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ"

В навечерието на американския национален празник - 4 юли, нека си спомним за един от достойните граждани на Съединените щати, обвързал голяма част от съзнателния си житейски и професионален път с българския народ и благодарение на когото цивилизованият свят научава за кървавото потушаване на Априлското въстание от 1876 г.

Кой е той и защо днес на гроба му пише

"Освободител на България" ?

Джанюариъс Макгахан е роден на 12 юни 1844 г. в една от големите ферми до град Ню Лексингтън, Охайо, САЩ. Баща му е имигрант от Ирландия, служил на кораба, с който известният френски държавник Наполеон Бонапарт е откаран в изгнание на остров "Света Елена". За съжаление, едва 7-годишен, малкият Джанюариъс загубва своя обичан баща завинаги.

В младежките си години работи като продавач в магазин и учител в щата Индиана. През 1864 г. Макгахан се премества в гр. Сейнт Луис, където работи като счетоводител в железопътната компания "Юниън пасифик". Там се запознава с ген. Филип Шеридън, един от най-изявените герои в Гражданската война. Тази среща повлиява цялостното му бъдещо развитие – благодарение на нея, Джанюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали в американското общество, останали след Гражданската война. Намерението на младия Макгахан е да учи право в Европа и да стане адвокат. Така, през 1868 г. бъдещият "Освободител на България" пристига на Стария континент и се установява в Брюксел.

През 1876 г. Джанюариъс Макгахан е поканен от своя добър приятел Юджийн Скайлър да разследва сведенията за ужасяващите зверства, извършени от турската войска срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание от същата година. Макгахан получава журналистическо назначение от в. "Дейли Нюз" (водещ на времето си либерален вестник във Великобритания). Нает е и от руския вестник "Голос". Заминава за България на 23 юли 1876 г.

След като на 28 юли 1876 г. посещава Пловдив, а на 1 и 2 август - Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки на своя вестник ярко описание на видяното от потъналото в кръв селище:

" ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас..."

Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Американецът свидетелства, че от общо седем хиляди души население, в селото оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души са били изклани.

Репортажите на Макгахан, публикувани във в. „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, тогава премиер на Великобритания, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези "аргументи" на британския премиер (подкрепящ турското правителство и неговите "мерки" за справяне с въстанието) са опровергани от последващите репортажи на Джанюариъс Макгахан.

Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон (неколкократен министър-председател на Великобритания) написва памфлета "Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.", в който заявява следното: "Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно - като сложат край на собственото си присъствие..."

Благодарение на неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на Великите сили, като например свикването на т. нар. "Посланическа конференция в Цариград", според декларацията на която султанът на Османската империя трябва да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно става известна като "Санстефанска България", в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Руската империя да получи излаз на р. Дунав.

През 1877 г. Макгахан е назначен за специален военен кореспондент на в. "Дейли Нюз". Благодарение на приятелството си с генерал-майор Михаил Скобелев, американецът придружава първите руски военни части при десанта през р. Дунав и навлизането им в България. Отразява всички важни сражения в Руско-турската война (1877 - 1878 г.), включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор.

Джанюариъс Макгахан има намерение след края на войната да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция между Османската империя и Великите сили, но се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. в Цариград. Погребан е в гръцкото гробище на града, в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно тленните му останки са пренесени в Съединените щати и препогребани в родния му град.

През 1978 г. Народна Република България (тогава отвъд "Желязната завеса") подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, който е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (негово копие е поставено и в Батак). На надгробния му паметник е изписано: "Макгахан - освободител на България".

Несъмнено, известният американски журналист оставя ярък отпечатък в родната история със своите репортажи в полза на българската национална кауза. И до днес България тачи паметта на Макгахан, заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Варна, Панагюрище, Пещера и в много други градове на страната. От 1978 г. насам българи от щата Охайо и наследници на Джанюариъс Макгахан провеждат ежегоден фестивал в негова памет, на който отдават почитта си към делото на Макгахан и поднасят цветя на гроба му.

Коментарът е от фейсбук