Футболната звезда Единсон Кавани, който с два красиви гола срещу Португалия поведе Уругвай към четвъртфиналите на световното първенство по футбол, има българска следа в кариерата си.

Именно на неговото принудително отсъствие от  мача снощи мнозина отдават и съкрушителната загуба в четвъртфиналната среща с Франция с 2:0.

И действително, без Кавани отборът от южноамериканската страна, особено през второто полувреме играеше сякаш е без душа.

За първи път информацията за голмайстора на "небесносините" изнесе журналистът Момчил Инджов в своя статия: "И накрая - една "българска следа" в кариерата на Единсон Кавани. Той е юноша на уругвайския клуб "Данубио" ("Дунав"). Отборът от Монтевидео е създаден през 1932 г. от братята имигранти Хуан и Мигел Ласароф (Иван и Михаил Лазарови) от България."

Футболният клуб, създаден от българи,

е един от най-големите в далечната латиноамериканска страна. Носи си даже и българско име - Дунав или по-точно Данубио, както се нарича на испански език втората по дължина река в Европа. При това може да се похвали и със сериозни успехи през годините в националното първенство.

Двата най-прочути отбора в Уругвай са “Пенярол” и “Насионал”, които имат общо 94 титли в местния шампионат (съответно 48 и 46). След тези два колоса има четири отбора с по четири шампионски трофея и единият от тях е “Данубио”.

Идеята за създаването на отбора идва в началото на 30-те години на 20-и век и била на група ученици от общественото училище "Република де Никарагуа" - тогава единственото в столичния район “Мароняс”. Сред тях били и основателите на клуба и

децата на български имигранти

Иван (Хуан), Михаил (Мигел) и Апостол Лазарови.

Сестра им Пенка пък била официалната перачка на екипите на отбора, който е създаден на 1 март 1932 година в дома на семейството на улица “Чайос” № 50 на квартал “Маркос Састре” в Монтевидео.

Началото естествено било трудно - къде ще тренират малките ентусиасти, с какви екипи ще играят. И тук продължава българската връзка. Отборът бил приютен от майката на Мигел, Хуан и Апостол - Мария Минчева, или доня Мария Минчеф де Ласароф, както звучи името й на испански.

С истински възрожденски плам българката се заела да помага на бедните деца да се отдадат на любимата игра - шиела им фланелки, гащета и топки

от парцали,

с които да тренират. В началото тренировките били провеждани на улицата пред нейния дом. Играели с “класическа” парцалена топка, а първият треньор бил Хорхе Минчеф (най-вероятно с рождено име Георги Минчев) - братът на доня Мария, който бил футболист в родната България, но за съжаление засега не е известно в кой отбор.

В първия си мач момчетата излезли под името “Тигре”. Тъй като нямали още официални екипи, те просто облекли бели фланелки, на които доня Мария нарисувала по една черна точка на нивото на сърцето. Футболът по това време в Уругвай търпял вихрено развитие, като 2 г. по-рано страната е спечелила титлата на първото световно първенство. Първият съперник бил Пласа де Депортес де ла Унион. “Тигре” загубил с 0:1. Момчетата приели тежко загубата. Започнали да планират реванш, но решили да изоставят първото си име. И тук отново се намесва доня Мария, която станала кръстник на новия отбор. Много искала името да е свързано с родината й и затова първоначално предложила клубът да се казва "Марица". На момчетата обаче не им се понравило името, тъй като им звучало "прекалено" женско.

"И тогава предложи да бъде Данубио (Дунав). На името на една от най-големите реки в Европа. Останахме очаровани" - спомня си години по-късно Мигел Ласароф.

И така доня Мария все пак прокарала идеята си

отборът да носи името на

българска река

"Данубио" официално е учреден на 1 март 1932 г. Съставен е от момчета между 12 и 15-годишна възраст, които в началото започнали да играят мачове срещу свои връстници на квартално ниво.

През 1934-та отборът за първи път се включва в организиран младежки шампионат. Още в дебюта си печели титла, като завършва с пълен актив от 5 победи в 5 срещи. След години на квартални първенства и юношески турнири, вече пораснали, момчетата се включват в националния шампионат на Уругвай през 1941 г. А през 1948-а тимът се изкачва до елитната група на уругвайския футбол и в 1954 г. дори стига до 3-тото място в класирането.

Първата титла е спечелена през 1988 г. Останалите 3 са през този век - 2004, 2007 и 2014 г. Най-големият успех на континентално равнище е участието на полуфиналите на “Копа Либертадорес” през 1989 г.

Но добрата традиция на основателите си останала и през цялото си съществуване отборът е

помагал на бедни момчета да израснат във футбола

Може би заради това в Монтевидео е жива и признателността към нашите сънародници. Така преди година за първи път в историята на Южна Америка футболен стадион бе кръстен на жена, и то на българка. На извънредно събрание членовете на “Данубио” решиха игрището на клуба да бъде вече “Хиподрум градина Мария Минчева де Ласароф”.

Сред най-известните играчи, носили екипа на "Данубио" през годините, освен Единсон Кавани, са и Рубен Соса, Алваро Рекоба, Марсело Салайета, Диего Форлан, Хавиер Шевантон, Хамилтън Рикард, Нери Кастийо и Валтер Гаргано.

Когато бил дете, Еди също редовно играел футбол на улицата с връстниците си. Любопитен факт е, че като малък дългокосият в наши дни футболист е имал оскъдна растителност по главата си и оттогава му е останал прякорът Pelado (Плешко).

Самият Кавани пък написа “Писмо до Плешко”, т.е. до себе си в навечерието на мача. Зрелият днес футболист се обръща към 9-годишния Еди. И му припомня

как е отгледал дългата си коса

Първо по-големият му брат Нандо, а после и самият Еди се вдъхновили от прическата на аржентинеца Габриел Батистута. Затова двамата престанали да ходят на фризьор. А израсналите си коси сушели със сешоара на майка си.

“Днес живееш на улицата с топка в краката, по южноамерикански. Не знаеш нищо друго. Освен това какво ще правиш на закрито? Няма нищо забавно вътре. Нищо интересно. Няма “Плейстейшън”. Няма голям екран. Дори не можеш да си вземеш топъл душ. Нямаш отопление. През зимата отоплителната ти система се състои от четири одеяла. Когато трябва да си вземеш душ, вземаш тенджера с вода, която стопляш на газовия котлон. Много е важно да знаеш как да смесиш топла със студена вода. Така ще научиш алхимията. Но когато днес си спомням всичко това, изобщо не се чувствам зле. По някакви причини ме изпълва с енергия. Дава ми смелост. Това е прекрасен спомен. Няма значение как е вкъщи. Продължавай да живееш на слънце, Плешко”, пожелава още сам на себе си звездата на “Пари Сен Жермен”, за която парижкият клуб преди време плати 64 млн. евро.

Още по темата:

След Аржентина Франция не прости и на Уругвай, на полуфинал е

Белгия изхвърли Бразилия от световното