Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сноубордистът Владимир Павлов, който планира исторически подвиг: Не се страхувам от Шиша Пангма и след изчезването на Боян

l Още по-мотивиран съм да стана първият човек, спуснал се от този връх със сноуборд и заради Петров също

l Имал съм близки разминавания с фаталния край в планината

l Уча сина си, че “невъзможно” е просто дума

Пред него застрашително се откриват над 8000 м до върха. Екипировката е тежка, а неговата раница е с 5 кг отгоре на останалите. Сноубордът на гърба му ще създава допълнителни проблеми при вятър.

Специалните сноуборд обувки вече са стигали на над 7000 м височина. Изкачването трябва да е чисто - без допълнителен кислород, за да изпита собствените му лимити, а спускането с дъската надолу - историческо. Шиша Пангма го предизвиква! И то след една трагедия, която обаче не разколебава опитния екстремен спортист в смелия му план.

Сноубордистът Владимир Павлов се подготвя от месеци, за да изпълни своя амбициозен проект през есента да стане първият човек в света, който ще направи спускане със сноуборд от връх Шиша Пангма (8013 м), след като го изкачи със собствени усилия. Само преди два месеца в своя щурм на същия връх изчезна най-успелият ни алпинист Боян Петров, но случилото се с него ни най-малко не отнема от решителността на Павлов да се отправи нагоре.

Пред "168 часа" сноубордистът разказа за специалната връзка, която има с планината повече от 20 години. Той се е доказвал по склоновете на Алпите, Доломитите, Кавказ, Алборз и Хималаите, а миналата година стана и първият българин, спуснал се със сноуборд от над 7000 метра от връх Ленин (7134 м) в Памир, Киргизстан.

- Как се готвиш за изключителното предизвикателство, което ти предстои?

- На практика се готвя почти цял живот, имайки зад гърба си над 20 години опит и разбира се, други високи върхове, които ми дадоха нужната увереност и квалификация, за да опитам да се спусна от 8-хилядник. Подготовката има много аспекти - физически трябва да поддържаш перфектна форма и показатели, психически е нужно да се готвиш за неизвестното и спускане на ръба на възможностите, трябва да се екипираш правилно, да избереш правилния период и връх и не на последно място, трябва да намериш финансиране за такъв проект, което се оказа нелека задача, особено след изчезването на Боян под същия връх. Трябва пълна отдаденост и да работиш здраво по всяко едно "перо". Аз се движа в правилната посока, с парите има проблем и съм създал една дарителска кампания*, където всеки може да ме подкрепи, а също така преговарям и с евентуални спонсори.

- Страхуваш ли се от Шиша Пангма?

- Не мога да го нарека точно страх, по-скоро уважение към планината и трудностите, които тя е способна да поднесе. Имам известни притеснения, а някои решения ще трябва да бъдат взети на място, но така е във високата планина - не всичко може да се предвиди и планира на 100% и има много неизвестни, които трябва да се решават по пътя. Така беше и с връх Ленин, и с връх Дамаванд, а и с много други места, на които съм се спускал. Смятам, че с правилната подготовка и отношение към планината много от рисковете биха могли да се минимизират до голяма степен, но не напълно. Така е и с всичко останало в живота.

- Твоята идея да се спуснеш от този опасен връх предхожда изчезването на Боян Петров в щурма му нагоре. Как ти се отрази случилото се с него и успя ли да разклати психиката ти?

- Изчезването на Боян определено е голяма загуба за България, за българския алпинизъм и наука. Макар и не от дълго, с Боян се познавахме лично и комуникирахме доста по повод проектите ми, така че за мен е и лична загуба. Определено много неприятен инцидент, но не мисля, че по някакъв начин ме разколеба случилото се, по-скоро съм още по-мотивиран да отида там и заради него също. Редно е да се отбележи, че целите ни за този връх, а и подходът ни към него са тотално различни, така че аналогия не е редно да се прави. За съжаление, разклати се психиката на много хора около мен, които се настроиха негативно към проекта ми.

- Мнозина те смятат за "луд". Какво би казал на тези, които не могат да гледат нагоре по твоя начин?

- Хубаво е хората да се информират, преди да обявяват когото и да било за луд. Аз съм стигнал дотук много постепенно и логично, а и с немалко труд и опит, така че едва ли някой от тези хора може да се постави на моята позиция, за да ме определи като такъв или онакъв. Това, което е възможно за мен, може да не е за друг и обратното. От друга страна, Шиша Пангма нашумя заради Боян, но малко хора осъзнават, че крайната ни цел и подход много се различават, и предполагат съвсем различни рискове и усилия. Той се целеше в истинския връх на 8027 м, а аз - в Централния на 8013 м, които могат да се разглеждат като 2 различни планини и начинания, но това трудно може да се разбере от масовия зрител или читател. Не мога да позволя на другите хора да поставят граници пред мен, да ме определят или да ми казват какво мога, или не мога просто защото те не знаят. Благодарен съм на приятелите си, които застанаха и продължават да седят зад мен и ми помагат да продължа напред.

- С Боян Петров участвали ли сте в съвместни експедиции?

- С Боян се познаваме покрай начинанията ни и неведнъж ми е помагал със съвети. Не сме имали съвместни проекти, въпреки че имаше вероятност тази есен да бъдем заедно в атаката на Чо Ойо, защото този връх бе резервен вариант за мен.

- Трябва да направиш и опасно изкачване без кислород. Защо за теб то ще е по-трудно, отколкото за останалите алпинисти?

- Изкачването е еднакво трудно за всички, просто аз имам да нося и сноуборд на раницата си, който тежи едни допълнителни 5 кг. плюс площта му, която създава проблеми при вятър, какъвто на високото винаги има. Катеря се също така със сноуборд обувки, което представлява трудност, но все пак аз съм свикнал с това и не мисля, че ще имам проблеми, тъй като ги приспособявам за целта и вече съм бил с тях на над 7000 м височина. Държа на чисто изкачване без допълнителен кислород, защото искам да видя докъде мога да стигна със собствени усилия.

- Какви са шансовете да не успееш да стигнеш до самото спускане?

- Тук не може да се говори с точност и проценти, защото там, горе, съвсем не всичко зависи от мен, а също от времето, качеството на снега и опасностите в конкретния период, в който ще направя своя опит. Аз се готвя да съм 100% готов за това спускане и правя нужното, но едно трайно разваляне на времето би могло да осуети всичко и това е извън контрола ми. Така е навсякъде по планините всъщност, но при успех това ще е първото в света сноуборд спускане от този връх. Редно е да се отбележи, че спускане ще има при всички случаи, въпросът е от каква височина, надявам се да е от самия връх.

- Склонен ли си да поемаш рискове, или можеш да се отказваш, когато се окажеш в непредвидена ситуация?

- Няма как да не се поемат рискове, ако искаш да направиш нещо подобно - въпросът е да си се подготвил за тях, така че шансовете да са на твоя страна. Когато рискът стане твърде голям и неоправдан, разбира се, следва отказване, защото иначе последствията на такива места са фатални.

- Кой е най-големият риск, който си поемал?

- Честно казано, не мога да определя такъв - ако говорим за статистика, дори качването в колата и шофирането всъщност са огромен риск за всеки. Може би спускането ми от връх Ленин към момента представлява най-сериозната опасност, към която съм се отправял умишлено, а сега съм се насочил към Шиша Пангма, което е още по-голямо предизвикателство.

- Имаше ли инфарктни моменти при твоя подвиг от връх Ленин?

- Не, ако трябва да съм откровен. Всичко се случи по план за мен с изключение на един ритник от кон, който получих на около 4200 м височина. Да, има един много емоционален момент, когато си на върха, точно преди да тръгнеш да се спускаш сам по тези близо 3000 м денивелация, но не бих го нарекъл инфарктен. Това е едно от усещанията, които ме връщат в планината отново и отново през всичките тези години.

- Тогава какви мисли те владееха, докато се справяше с физическото предизвикателство?

- Не мога да изложа точно какви, но тези върхове се катерят с психика също толкова, колкото и с физика, така че човек наистина трябва да е стабилен, да е позитивен и да вярва в себе си и в способностите си. Тези, редом с много други качества, са нужните предпоставки за успех към върха.

- Как може да сравниш изкачването и спускането на връх Ленин с тeзи от най-високия връх в Близкия изток - Дамаванд (5671 м)?

- Ленин е много по-труден и за изкачване, и за спускане във всяко едно отношение. Разликата във височината не е малка и Ленин изисква един дълъг експедиционен подход с много планиране и много повече усилия. Дамаванд не трябва да се подценява, но той се катери за около 3 дена (при мен за 2) и на него няма ледници, лавиноопасност и толкова много други препятствия.

- Имал ли си близки разминавания с фаталния край в планината?

- Да, имал съм, но очевидно винаги с добър край. През 1996 г. след тежко падане в Рила ми правиха спешна операция в “Пирогов” заради разкъсан далак, преживял съм и други, по-леки травми и хирургически намеси, а също така съм имал близки срещи с лавини, но за всички тези над 20 години смятам, че случаите с шанс за фатална развръзка са наистина много малко.

- Духът на човек може ли да накара тялото му да премине всички лимити?

- Не можем да говорим за всички лимити - все пак сме ограничени до физиката и телата си и трябва да се съобразяваме с тях. Въпреки това смятам, че човек е способен на много повече, отколкото си мисли и може да прекрачи много свои граници, ако се подготвя и работи за това и с тялото, и с духа си. Не е възможно само едното да се развива - те са в неразривна цялост.

- Намираш време и за писане. Планината ли е твоят източник на неизчерпаемо вдъхновение?

- Има и други източници на вдъхновение, но може би планината е най-неизчерпаемият за мен, а пък и за много други хора - знаем колко много литература има по темата. Пиша своите неща по време на експедицията или пътуването и това е едно занимание, което добавя допълнителен смисъл към всичко останало и което ме обогатява, а, надявам се, и тези, които ме четат. Надявам се да имам шанса да издам разказите си, когато се събере достатъчно материал като за между две корици. Шиша Пангма трябва да стане също част от това, така че трябва първо да организирам тази експедиция.

- Как намираш време да въртиш и бизнес начинанията си покрай спортните подвизи?

- Моят бизнес е по-скоро хоби, така че изпитвам удоволствие и от това, а в последните 10 години съм работил и в международна корпоративна среда - когато има желание, може да се комбинира всичко, така че човек да се чувства пълноценен във всеки аспект от живота си. Моят житейски път въобще не е лесен и, за съжаление, някои хора се отказаха да ме последват, но аз продължавам да гледам напред и нагоре.

- Сноубордист, бронзов медалист по кроскънтри с маунтинбайк, запален кайтсърфист и какво още...?

- Опитвам се да взема колкото се може повече от живота, свикнал съм да съм постоянно на високи обороти и се занимавам и с много други спортове - обичам да плувам, да играя тенис, да карам всякакви видове дъски и като цяло да съм сред природата, но, честно казано, нямам състезателни амбиции на професионално ниво. Кайтсърфът се превърна в основното ми хоби през лятото и му отдавам много време и внимание, а той е тясно свързан и със сноуборда, който вече е върховното изживяване за мен.

- Как те изпраща твоето семейство, когато се отправяш на поредната си експедиция?

- Хората са разделени на лагери, що се отнася до моето начинание, и аз съм благодарен на онези близки и приятели, които ме разбират, вярват в мен и ми помагат всячески за осъществяването на тази мечта. Онези, които не вярват и виждат само проблемите и смъртта, ги слагам някъде отзад, защото ме дърпат надолу. Поради нещата, с които се занимавам, успях да се сблъскам с много негативизъм и съм убеден, че в България това е голям проблем, който ни пречи на общонационално ниво и с който трябва да се борим здраво във всеки един момент и аспект.

- Ще се притесняваш ли за сина си, ако той започне да се впуска в дръзки начинания като твоите?

- Да, определено бих се притеснявал много, няма друг начин, но в същото време мисля, че децата трябва да се подкрепят по пътя, който са избрали, а не да им се пречи, така че, ако това е посоката, която го прави щастлив, аз ще съм зад него 100%.

- Кога го качи за първи път на сноуборд?

- На 3-годишна възраст го качих на дъска за първи път, а сега вече се справя много добре и караме заедно по пистите, а вече и извън тях, макар че е само на 8. Най-важното е, че му харесва и има желание да го прави. Прекараното време в планината е безценно за децата според мен, независимо с какво се занимават точно.

- Кои са най-важните житейски уроци, които си се постарал да му предадеш?

- Уча го, че "невъзможно" е само дума, уча го да не си слага сам бариери и да вярва в себе си, да обича природата и да се движи и спортува, да обръща внимание на позитивното в този свят, да вярва в доброто начало на хората и Вселената, да уважава себе си, останалите хора и всяко живо създание. Всичко друго ще научи от училището, университета или живота.

* Подкрепете проекта на Владимир Павлов чрез кампанията  www.helpkarma.com/help/project8000.

Oще четете: 

Тея, дъщерята на Боян Петров: Случило се е нещо мигновено. Той не би чакал някой да го спасява

Слави Несторов: На 200 метра под Еверест загубих съзнание, шерпът ми ме спаси

Коментара ()

Вашият коментар