Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Голям проблем във футбола! Само ние си нямаме национално животно. Остават свободни магаре и борсук

Белгийци и британци са ни грабнали лъва, засега имаме шанс със земноводните

За съжаление заради липсата на класен отбор не сме сред участниците на финалите на световното първенство по футбол в Русия, но вече разбрахме и за още един сериозен пропуск - България си няма национално животно.

Но защо това е важно? Примерите са много...

Швейцария играе срещу Сърбия. След като отбеляза втори, при това победен гол за Швейцария, Джердан Шакири, албанец по произход, показа

с ръце пред гърдите си албанския двуглав орел,

а веднага към него се присъедини и другият голмайстор за отбора, също етнически албанец, Джака.

И целият свят настръхна срещу тази груба политическа демонстрация (повече за нея четете в новия брой на в. "168 часа").

И наистина на практика всички страни участници си имат някакво символично животно, с което се отъждествяват. Така например играчите на най-многолюдната африканска страна Нигерия са "суперорлите", сърбите са "рисове",

французите и португалците

са "петли",

австралийците - "кенгура" и т.н. Вероятно заради това и в социалните мрежи бързо набра скорост дискусия за това кое животно трябва да бъде наш символ.

Пръв за проблема алармира на страницата си във фейсбук Константин Мишев, бивш премиерски съветник в правителството на Иван Костов:

"Един въпрос, който не ми дава мира от детството. Ние имаме ли национално животно, национална птица, дърво или цвете? Не бъркайте хералдиката и митологията в този случай. Много държави са обявили своите национални животни и растения. В някои случаи се припокриват с гербовете им, но не винаги.

Кое би било подходящо за нас? Кон, заради прабългарите, овен, заради поминъка или магаре, заради характера? Неизучена територия е това. ...

Онзи ден, като четох за прякорите на националните футболни отбори, разбрах, че братята от Македония се наричат "червени рисове". Но рисът (дивата котка) е националното животно на Сърбия. Наистина кое е нашето национално животно? За национална птица бих избрал щъркела. Но животно?"

Коментарът предизвика широк отзвук и на свой ред породи дебати. Мнозина веднага обявиха, че най-логично е нашето национално животно да е лъвът. Проблемът е, че то вече е "заето" - изпреварили са ни белгийци и англичани.

Първите са резервирали хералдическото му изображение, докато британците самото животно. Това е жалко, защото в античността според учените именно нашите земи от цяла Европа са били наистина обитавани от лъвове.

Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали и нашата съвременна територия. Херодот например съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция и Тракия в периода около 480 г. пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на персийския цар Ксеркс в похода му срещу елините. Към 300 г. пр.н.е Аристотел вече описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция и към края на първи век

те изчезват от Балканския полуостров

На финала на деветнадесети век лъвове вече няма и в Турция.

Независимо от всичко ние толкова сме свикнали да приемаме лъва за национален символ, че в по-ново време той беше емблема на деомкратичната опозиция, а в най-смутните години на прехода с него се кичеше силовата групировка ВИС.

И въпреки че от гледна точка на историята и биологията лъвът си е идеален български символ, и в този смисъл той би подхождал повече само на африканските държави, оказва се, че царят на животните е присвоен от държави в Европа, които и в исторически план са го виждали само на картинка.

Нещо повече - и други европейски страни са обявили различни

форми на лъвове за свои емблеми

- Чехия с нейния двуопашат лъв, Норвегия го признава за "кралско национално животно" заради лъвчето с брадва в националния си герб. Холандците също имат претенции лъвът да е техен, а от някои списъци със страни обявили национални животни, става ясно, че дори македонците посягат на него.

В Азия Иран и Таджикистан пък са грабнали персийския лъв. Отгоре на всичко по обясними причини и една дузина африкански държави са избрали царя на животните за свой символ - Етиопия, Мароко, Либия, Камерун, Бурунди, Република Конго (освен слона), Гамбия, Либерия, Чад, Мавритания, Сенегал и Сиера Леоне.

"Със сигурност почти всички нации искат

да се олицетворяват с могъщи животни

и това е свързано с народопсихологията - коментира казуса известният криминален психолог Росен Йорданов пред "168 часа". - Ние българите традиционно се свързваме с лъва, макар и този факт да не е толкова рекламиран. Има стари исторически извори, че точно това животно е било символът ни, а ненапразно и нашите възрожденци са го сложили на знамето си. Що се отнася до белгийци и англичани - нашата държава е по-стара от техните.

В случая с футбола не трябва да се подценява и влиянието, което оказва липсата на достатъчно добри резултати. За сравнение, ако по време на световното първенство от 1994 г. в САЩ някой ни оспореше, че не сме лъвчета,

щяхме да го изядем като лъвове."

В същото време според експерта темата за идентифицирането ни с някое животно е повдигната съвсем навреме.

"Така или иначе, безспорно е, че имаме нужда от национално животно - казва в тази връзка Йорданов. - Въпросът е свързан с това накъде да гледаме с нашата идентичност.

От историята знаем за пагубните влияния - първо на Турция, после и на Русия, да не говорим за последните 50 години, когато ни натрапваха съвсем чужди символи. От друга гледна точка, напоследък с различните хитрости и връзки, които играят голяма роля в живота на българите, може и лисицата да придобие за нас символно значение. А защо не и язовецът? Със своята индивидуалност може би той е подходящо олицетворение за нацията, пък и сигурно още не е зает от друга държава. В тази връзка намирам за подходяща емблема за нас и козелът - от мотото всяка коза за свой крак."

Язовецът, наричан още и борсук, е представител на семейство Порови и действително засега никоя страна не е заявила претенции към него. Предимството му е, че освен в цяла Европа този вид се среща и у нас. Той е и единственото животно, което допуска “квартиранти” в жилището си. По време на зимния му сън в някои от входовете на лабиринта от тунели се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в леговището му и то става по-топло.

Любопитното в тази връзка е, че на стара карта, изработена в Австрия през 1737 г., като герб на Царство България е дадено

животно, което много напомня

лисица. 

Според някои изследователи обаче на него, макар и в стилизиран вариант, е нарисуван кон - традиционното животно на прабългарите. За съжаление той също до голяма степен вече е превзет от различни държави: карабахски кон в Азербайджан, местната порода коне в Канада (заедно с бобъра). в Афганистан - арабски кон, в Монголия - кон на Пржевалски. В добавка и Буркина Фасо ни е конкурент за избора на ездитното животно.

Много страни имат и камили за национални животни, но прави впечатление липсата на охота към

използването на магарета като символи

Като изключим емблемата на Демократическата партия в САЩ, изглежда засега никоя страна не иска да се отъждествява с него. По тази причина трудолюбивото и по-скоро незаслужено охулвано животно също може да бъде подходящ избор за нас като народ.

Друг много експлоатиран животински вид като национален символ са орлите. Като започнем от белоглавите орли, които наред с бизоните олицетворяват американската мощ, минем през черните орли на Германия и Австрия, морският орел на Полша, албанския кралски орел, орела-змияр, който е поставен наравно с биковете в Испания, орела на Армения и свършим с митичния бял орел на Сърбия - за съжаление там също почти нямаме шанс да се вредим с величествено пернато, като национален символ.

Отделно Нигерия, Нигер, Египет, Гана, Тунис, Замбия и Южен Судан почитат различни видове орли, а кондорът е за латиноамерикански страни като Колумбия, Еквадор и т.н. Изобщо сред грабливите птици почти всичко вече е използвано. Сирийците са взели сокола, Бруней - ястреба, а Тайван - дори един вид свраки...

Подобно е положението с папагалите, туканите, щъркелите, гълъбите и лястовиците, та чак до колибрито, което е превзето от Ямайка. Така стоят нещата и с домашните птици. Галските петли са запазена марка на французите, а благодарение на древна легенда с тях се свързват и португалците. В Европа

Дания е сложила ръка върху

немите лебеди,

а въпреки резервата “Сребърна”, румънците засега държат монопола върху пеликаните.

Известна възможност сред птиците за България може би се явяват срещаните и у нас, но много застрашени от изчезване белоглави лешояди. При това не бива да ни притесняват някои неприятни асоциации с хранещата се предимно с мърша голяма птица, тъй като брадатият лешояд вече е животно на Андора.

Смешното е и че спряганият шеговито за символ на България по вицовете хипопотам (до гуша в кал и с огромна уста) също вече си има страна собственик в лицето на Того.

Не по-добре стоят нещата и с някои от хищниците, срещани у нас. Сърбия вече е сложила ръка върху вълка, а неговата азиатска разновидност отдавна е призната за животното на Турция. Сравнително по-слабо е представена лисицата - единствено Алжир е взел под закрила нейния пустинен вариант - фенека. 

Европейският бизон или древният предшественик на говедата, известен като тур, също е запазена марка. Любопитното е, че според исторически източници в миналото той е присъствал и в нашия герб. В съвременността обаче като национално животно си го оспорват Беларус и Молдова. Другите копитни животни също са богато представени в списъка - различни видове елени, козли, антилопи и говеда са широко застъпени даже в най-екзотични кътчета на света.

Вероятно защото Русия е обвинявана, че е

заимствала двуглавия орел

в герба си

от австро-унгарския въпреки някои негативни асоциации в миналото, за национално животно там е обявена кафявата мечка. Идентичен избор е направила и Финландия, която на всичкото отгоре си има отделно национална птица, риба и дори два вида насекоми!

Някои държави са облагодетелствани в това отношение благодарение на ендемичните видове, живеещи по техните земи. Освен Австралия с кенгурата и емутата в добра позиция са и новозеландците с птицата киви, Индонезия с комодския варан, Мадагаскар с лемурите и дори остров Мавриций с изчезналата през ХVII век птица додо. В Малта, въпреки че се доказа, че няма нищо общо с Египет, продължават да почитат

рядката порода на безкосменото фараонско куче

Индия също е облагодетелствана с голям брой специални животни - бенгалски тигър, кралска кобра, паун, индийски слон и сладководен делфин от река Ганг. Символ за най-голямата южноамериканска страна - Бразилия, се явява ягуарът, но независимо от това същия красив представител на семейство котки са избрали и мексиканците. В Белиз, бившият Британски Хондурас пък са се спрели на тапира.

Различни, предимно островни и морски държави са си заплюли влечуги и риби, като свои емблеми. Такъв е примерът с Малдивите, които са взели един вид риба тон, и Бангладеш с херингата. Японците пък си имат шарани и фазани.

От отделните разреди животни вероятно

най-слабо представени са земноводните

С изключение на един вид жаби в Коста Рика там евентуално съперник може да ни бъде обаче и Словения, която отдавна е патентовала един рядък пещерен саламандър, известен още като олм или протеус.

Вероятно добра алтернатива за малкото страни като нас, които до момента не са се спрели на определен вид, е

да се избере митологично животно

Китай, например, който си има гигантска панда, все още държи и на митологичния дракон, а южните ни съседи - гърците, освен делфина са взели и легендарния феникс. Унгарците традиционно си почитат своя "турул" - легендарно пернато създание, наподобяващо за ястреб. Сингапур също има свое митично същество с глава на лъв и тяло на риба - Мерлайън.

Изненадващо в това отношение пред нас е дори и Северна Корея. Там за национална светиня е обявен легендарният крилат кон Чолима.

Освен олицетворение на нацията той е всепризнат символ на прогреса и с него се свързва създаването на "стахановско" движение в затворената тоталитарна страна.

Коментара ()

Вашият коментар