Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Митрополит Методи Кусев - най-великият българин, когото е раждала македонската земя

На една среща с Димитър Талев през 1952 г. на мой въпрос за Методи Кусев той се замисли малко и отговори: "Това е най-великият българин, когото е раждала македонската земя!"

Неслучайно и Симеон Радев започва своите "Строители на съвременна България" със предупрежденията и предложенията на дядо Методи Кусев веднага след подписването на Санстефанския мирен договор. За да не се случи нещо, той предлага да се осигури една комисия, която да обходи великите сили и им благодари, защото те са освободителите на България, Русия само е изпълнила тяхната воля.

Изкарват го едва ли не ненормален.

Как може да се съмнява в могъществото на Русия?! Той все пак съставя такава делегация, но останалите провалят заминаването й за Европа. Методи Кусев е една от изключителните личности в българската летопис. Той е пример за голям народен будител, пламенен патриот, безстрашен борец за нашата духовна и политическа независимост, културен строител, създател на гордостта на Стара Загора - "Аязмото".

Методи Кусев е роден през 1838 г. в Прилеп. Ученик на Д. Миладинов. Още юноша застава начело на основания в Прилеп кръжок от любознателни младежи, урежда църковната община, основава народно читалище и неделно училище, ръководи борбата срещу фанариотите. През 1871 г. е избран за делегат на църковно-народния събор на Пелагонийската епархия за избор на екзарх и изработване на устав на българската екзархия. Представителите от другите краища

не били съгласни

да допуснат тия

от Македония,

защото не били упоменати във Фермана. Методи Кусев произнася такава реч, че просълзява всички. Заявява, че не може да се върне в родното си място с вестта, че братята му от останалите кътища на България не ги приемат в народния събор и затова ще събере на брега на морето 30 000 българи, ще заяви пред всички, че не ги признават за българи и затова ще се хвърли и удави.

Особено силно се изявява след потушаването на Априлското въстание. За тая му дейност черпим сведения от автобиографията му и от неговите съвременници: Пловдивски митрополит Максим, Ст. Панаретов, Благой Димитров, и особено Константин Величков. Масовите турски кланета в Средногорието и Родопите покъртили душата на архимандрита Методия, тогава протосингел на Пловдивската епархия. Константин Величков бележи, че той не намира мир на душата си, докато не разкрие тия ужаси пред света. Независимо че е заподозрян,

бързо и умело събира точни сведения за турските зверства.

С риск за живота си, придружавайки своя митрополит Панарет за Цариград, той навил под чорапите си събраните сведения за турските жестокости и така ги занесъл в Цариград. Тук застава начело на образувания от него таен революционен комитет, в който влизали К. Величков, Тишев, Ст. Панаретов, Славейков, Максим Пелов, и който си поставил за задача да разкрие чрез печата и по друг начин целия ужас от турските зверства и да събуди европейската съвест.

Той запознава с фактите делегатите за Западна Европа - Драган Цанков и Марко Балабанов. Изнася сведенията пред преподавателите на “Робърт колеж” и ги разплаква всички, особено д-р Уошбърн и д-р Лонг. Те са разтърсени от това, което им разказва за Перущица, Батак и Брацигово. Негова е заслугата да загърми западноевропейския печат да се развълнува английското общество и Уилям Гладстон да вдигне глас за по-скорошното освобождение на България.

Негови са сведенията за Европейската комисия, която определя етническите граници на България. По време на заседанията на тая комисия той си разрязва ръката и с кръвта си пише писмо, като заявява в него, че то е писано с кръвта на изклани невинни дечица в Батак. Той е, който възпрепятства екзарх Антим І да се яви в защита на турското правителство.

По време на Освободителната война се озовава в лагера на руските войски. Бди за развоя на освободителното дело. Когато Александър II ІІ решил да предложи примирие и България да бъде освободена само до Балкана, Методи Кусев прави подробно изложение, с което доказва, че целият български народ

трябва да бъде освободен.

След Освобождението екзарх Йосиф е изгонен от Цариград. Княз Дондуков, турската власт, Цариградската патриаршия, великите сили смятат, че той няма място там. Методи Кусев организира комитет в Цариград, в който влизат Кузман Шапкарев, Наум Спространов и други видни дейци от Македония, които вземат следното решение: да се моли писмено Негово Блаженство Екзарх Йосиф да се завърне в Цариград и възстанови Екзархията и ако в двумесечен срок той това не направи, то цяла Македония ще мине под ведомството на папата, като прегърне унията.

Тая акция дава своя ефект. Княз Дондуков прави всичко възможно и екзарх Йосиф се връща и възстановява Екзархията със седалище Цариград. Методи Кусев под покровителството на Екзархията открива 1340 училища, 84 прогимназии, 9 гимназии - в това число Солунската и Одринската, две духовни семинарии - едната в Цариград, която през 1913 г. се мести в Пловдив, а през 1959 г. бе закрита от “демократичното” комунистическо правителство и през 1992 г. пак отворена.

През 1886 г. на 48-годишна възраст заминава за Русия да получи по-високо духовно образование. За две години завършва Киевската духовна семинария и 4 години учи в Петербургската духовна академия. Тук той е в неспирно общение с публицисти, писатели, общественици, славянофили. Когато сръбският посланик говори за Македония като за Южна Сърбия, дядо Методи го срязва и държи двучасова реч под надслов

"В Македония

сърби нема"

Тая реч той издава през 1898 г. в Чирпан, имах оригиналнато издание, но ми го отмъкнаха. От тоя момент сърбите са прогонени от Славянофилския комитет.

През 1894 г. е назначен за временно управляващ Старозагорската епархия, а през 1896 г. е избран за неин пръв митрополит и служи като такъв до кончината си през 1922 г. Той се очертава като идеален народен пастир. Веднага схваща, че новото време с рационализма си, съмненията, сложните социални отношения изисква друг подход от страна на църквата, за да остане тя жив организъм, а не отвлечено съзерцание, да бъде преобразователна сила в живота. Освен пряката си архипастирска дейност да поучава паството си с християнските истини, той смята за свой дълг да му дава познание и за материално благоденствие и да го привиква на труд. Основава комитет "Св. Ив. Милостивий, чрез който организира курсове по градинарство, пчеларство и др.

Води борба срещу безбожници социалисти, срещу католически пропагандатори. Методи Кусев е непресушим извор на идеи и планове.

Решава да превърне "Ахмак баир" край Стара Загора в парк. Никой не вярва, че това може да стане особено социалистите. Те настройват мало и голямо срещу митрополита. Изкарват го ненормален, луд.

Образуват групи и онова, което дядо Методи с хората си през деня е засадил, те през нощта изскубват дръвчетата и ги засаждат с върховете надолу. След дългогодишни усилия и тежък труд Ахмак баир се превръща в разкошен парк, който променя климата на Стара Загора и днес като корона краси града. Ахмак баир със своите заблатени места, комари, чукари, камънаци със змии и гущери се превръща в "Аязмото" с китни дървета, цветя, ручеи, с красиви алеи за разходка - парк с площ над двайсет хиляди декара.

През 1902 г. по случай 25 години от Освободителната война пристига руска делегация с духовници да осветят храма в Шипка. Дядо Методи е неотстъпчив. Храмът е в неговия диоцез и той ще го освети. Настъпва смут. Фердинанд го моли, Светият синод на БПЦ - също. Намесва се и руският Св. синод, и императорът, но той не отстъпва. В края на краищата по каноните той има право и му се извиняват и двата синода. Фердинанд му праща специална телеграма, а руският император го награждава със златни одежди, загдето е защитил правото си. Тия златни одежди през 1913 г. дядо Методи връща на императора, като провъзгласява, че не може да приеме подарък от човек, който не е защитил родината му и е допуснал нейния погром. Нещо повече, той му пише, че след като Русия не си е изпълнила дълга, Бог ще я накаже и за нея ще настъпят смутни и тежки времена, а самият император

ще загуби трона

и живота си.

Той пише и книга "Погромът", в която обвинява за сполетелите нещастия българските русофили и ги нарича жумящи русофили, а себе си окат русофил.

След смъртта му в неговата каса има само един лев. Стара Загора не помни такова погребение. Стекли се не само всички старозагорци и епархиоти, а хора от всички краища, където живеят българи.

Oще четете:

Живков в Белград: Дори 50 пъти да ме обесят, няма да се откажа от историята на България

Синдром на разбитото сърце: Княгиня Мария-Луиза си отива от мъка, че синът й Борис е приет в лоното на православието

Коментара ()

Вашият коментар