Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-старият диджей Теди Лакев: Бях ветеринар, сега ми казват легенда

Викаха ме в VI отдел на ДС заради "Либерта"

Митко Щерев ме запозна с Лили Иванова

- Господин Лакев, кога започна кариерата ви като диджей?

- През 1979 г. - на 10 август. Това беше първият ми работен ден, в който от ветеринарен лекар станах диджей. Бях на 29.

- Значи сте доайен?

- Доайенът е един и той се нарича Чавдар Добрев. Това е човекът от когото научих думата диджей - дотогава не знаех тази дума. Но в момента, в който я чух, вече знаех, че ще бъда такъв. Казват ми легенда. Много ми харесва и думата икона, но нека да я пропуснем. Но наистина в света в момента няма действащ диджей с по-голям стаж от мене

Имам невероятни рекорди - 2013 сватби само, като три от тях са на сина ми (смее се). Смешно е, че мои колеги с по 25 години стаж сега ги дават по телевизията като кумири.

А по-възрастни има и в България - например един, не мога да кажа мой ученик, но човек на когото съм дал нещичко, е на 73 в момента. Но той е започнал преди 5-6 години. Вече има и своята публика и уважение от нея. Има и търсенето. Аз съм на 68, а след 62 вече си "м" - мастер диджей.

- Защо зарязахте ветеринарната медицина, това е престижна професия?

- Безспорно, но в един миг разбрах, че музиката е моето призвание, и я зарязах. На ветеринарната длъжност ме назначиха в едно АПК в Перник и дори се бях издигнал до административен пост. Там типично по български -

получавах пари,

без да работя.

Но още от 1977 г. знаех, че имам друго призвание, защото наблюдавах работата на един фантастичен за мен диджей. И доходите ми, в сравнение със заплатата на ветеринарен лекар, станаха десет пъти по-големи. Но с къртовски труд. Като ветеринар разбрах, че не ми е това призванието - тоест не можех да обсебя животните и обсебих хората.

- Къде сте работили през годините?

- На стотици места, но някои от по-знаковите са Кафе-театъра в НДК - от 1981 г., “Ялта” от 1986 г. - 4 години, едновременно и на Щастливеца, “Ритъм”, 14-а дискотека, в “Шератон” през 1999 г. Из страната също навсякъде. Не съм работил само в три града в България - Лом, Силистра и Карнобат.

В чужбина - в Ню Йорк работих по покана на българския арендатор на заведение. Там идваха само българи и пусках само българска музика.

После в Белгия, Холандия, Германия - много са... Но навсякъде за по няколко месеца и никога не съм мислил, че няма да се връщам в България. Е, ако беше станало по-рано, никога нямаше да се върна, разбира се. Но щях да сгреша.

- Кога почивате и продължават ли да ви търсят за работа?

- За мен почивните дни започват тогава, когато не съм търсен. Да, търсен съм често на Запад, но не и тука.

- Имаше ли ограничения навремето за хора като вас?

- Да. Вероятно заради произхода ми е било. Тогава имаше категоризация - всеки месец се издаваше и се полагаше изпит. Помня, че на няколко пъти Тома Спространов ми се извиняваше, че не са ми давали категория, защото така са му казали "отгоре". В същото време работех във всички заведения в България благодарение на това, че барманите и управителите знаеха, че

аз им нося

нужната публика.

В периода 1984-1986 г. правех голяма дискотека на стадион "Дружба" в София. Аз съм основател - от първия й ден. Но през третия сезон само защото казах, че мразя "дискотресачките" и обичам рока, ме махнаха. Исках просто да подчертая, че АББА, “Смоуки” и “Бони М” вече посмъртно не ги пускам, освен ако не ми ги потърсят. Какво лошо имаше в това?! Бях уволняван многократно заради думи. Например на всички правеше впечатление защо 4 години в НДК пусках "Либерта". Викат ме от 6-и отдел на Държавна сигурност. Огромен проблем: защо пускаш тази песен - "Свобода?! Подчертаваш, че я нямаш ли?!" Те ни пазеха от Запада - как ще ни опазят?!

- Тогавашните забрани обаче не провокираха ли и някак по-голям интерес у хората?

- Към нас, тези, които знаехме много за музиката - определено, но никога не съм имал претенции да знам колкото Тома Спространов, да речем. Ето той е доайен на истината, наречена музика в България. Човек с голямо Ч. Възхищавам се на знанията му и до ден днешен.

- Лаиците не знаят много за вашата работа...

- Единственият ми проблем, освен белите коси, е, че просто не вярват в качествата, които притежавам. Една от причините е, че благодарение на това, че колегите ми използват лаптопи, флашки и какво ли още, вече не признават плочи или дискове.

- Има ли някаква професионална тайна за успех?

- Да не натрапваш своя вкус. И не защото непременно мразя чалга - не е вярно, защото особено в тези дни на абитуриентските празници някои неща, които по принцип не ги пускам, за тях ги пускам. Но не искам да изреждам имената на изпълнителите, които избягвам. Достатъчно много използвам и сръбско и гръцко, но просто всичко има и своето време. Не може след като навремето през 1968 г. на моя абитуриентски бал са ми забранявали да слушам рокендрол и туист, аз да забраня на хората сега да слушат каквото искат. Никога!

Не може да работиш 40 години и да проявяваш пристрастие - хората не са ти длъжни. Трябва да можеш да ги задържиш. Ненапразно хитът, с който завършвам всяка вечер, е "Ако си дал". Защото ако не си дал, ти нямаш право да застанеш на това място и да парадираш, че си нещо.

- Като казахте за хита на Емил Димитров, имахте ли през годините контакти с някои от известните ни изпълнители?

- С всички. Имал съм с Лили Иванова, Йорданка Христова, братя Аргирови, Георги Минчев, Шкумбата...

Все пак групата, която най-много уважавам от нашите и с която най-много сме работили, е "Диана експрес". Митко Щерев примерно ме запозна с Лили Иванова, докато пътувахме със самолета за Източен Берлин. Свалям й шапка - няма на земята друга като нея - това е аскет, музикален аскет. Не на 80, на 180 да доживее тази жена, може да ни пее. Лили е олицетворение, извинете за патоса, на всичко, което е български дух и талант.

- Имате ли любими стилове?

- Рок! От А до Я. От мелъди, да кажем, "Бийтълс" и стигнем до метъл.

Рокер като мен няма на тази Земя.

Но понякога мога да пусна и "Ла Кукарача" или "Огнени очи". По принцип вкарвам и доста българска музика.

Отнасям се с пренебрежение към чалгата. През 2008 г. работих в САЩ - “Булгара”, по покана на собственика. Е - казаха ми, ако отидеш в Чикаго, там ще получаваш повече пари. Само че мен не ме интересуваше - аз се отървах тука от чалгата, та ще ходя там . А в Чикаго чалгата е задължителна. Българският простак е там - в Чикаго. Е, може би не всички са такива, но всяко стадо си има мърша.

- Какво се промени за вас след 10 ноември 1989 г.?

- Ами демокрацията ми даде възможности. Преди това не ме пускаха в чужбина и затова през есента на 1989 г. веднага взех паспорта и фъс - първо до Гърция. В чужбина успехът ми беше 100% Никъде не съм имал проблеми, каквито съм имал у нас в миналото, и то в моя град - казвам моя, защото съм роден на "Дондуков" и "Веслец" в София.

- На тазгодишните балове нашумя един неприятен случай с непристойно държание на учителка в Харманли...

- Просташкото отношение на тоталните простакеси, наречени учителки, в някои от училищата е недостойно не само за тяхната професия, а за човека по принцип. Не визирам последния случай в Харманли - имам повод много преди това със 127-о училище на ул. "Христо Белчев" в София. Част от учителите жени там, и то малка част от тях, са простакеси, каквито не съм виждал в живота си.

Естествено, че те натрапваха чалгата при тяхното новогодишно тържество. Затова, че не им пускам чалга -

те казват:

Ти си длъжен!

А бях приготвил да пусна "На учителя с любов", "Учителко любима"... И когато пуснах "Кукла си ти" тези простакеси ме сочеха - демек кукла съм аз. В същото време останалите, както и директорът на училището още на третата минута са благодарили на управителя, че ме е наел.

- Не се ли монотонизира музиката за парти напоследък - пускат по две-три неща от различни стилове и накрая всичко завършва с "Бяла роза"?

- Начинът ми на работа вече е моето удоволствие. Парчето "Бяла роза" беше създадено при мене - в моето заведение през април 2001 г. за първи път. Тогава дори и готвачът ми го пееше.

- Спомняте ли си някакви забележителни случки с клиентите на заведенията, в които сте работили?

- Мога да ви кажа рекорд - 7200 лева, дадени от един човек през 1982 г. с една молба: Пусни "Цингарела"! Тогава толкова струваше един москвич. Другият парадокс - 200 кашона шампанско, подарени ми с думите: "Ти не си диджей,

ти си убиец!"

Беше през 1995 г. над ЦУМ в “Дионисиос”, не мога да кажа името му. Но той си знае кой е и искам също да знае че не съм го забравил.

- Какво мислите за политиците у нас?

- Не съм имал амбиции да влизам в политическите среди. Но един мой колега го направи - Мартин Захариев. Разкошно интелигентно момче - никога не съм предполагал, че ще стане част от гнуснярите. Може да са го купили...

- Има ли пределна възраст и как се пенсионира един диджей?

- За Гаринча се носеше славата навремето, че е най-страшния на терена и най-скромния в живота - със седем дъщери и незавидно положение. При мене не са чак толкова, но горе-долу е същото. В момента, в който вляза в заведение, в което работя, съм

най-нескромният човек на Земята Слизайки от сцената свалям мантията.

Ще работя, докато съм жив. Още мога да задължа себе си. Да усещам, че мога да хващам публиката си.

Никаква пенсия не ме интересува, въпреки че имам някакъв стаж - мога да получавам малка пенсия, защото съм работил.

Възмущава ме експлоатацията на моите колеги. Не може сульо и пульо да те използват като момче за всичко. Важно е достойнството... Напуснах заведение, в което съм работил 7 години, само заради това, че някакъв управител си позволи да ме сравни с готвач, със сервитьор като заплащане.

Четете още:

Кичка Бодурова сърдита на Бургас, отказва се от почетно гражданство

Мими Николова: Йорданка не беше близка с Фидел Кастро

Коментара ()

Вашият коментар