Тази статия е разказана наука (science-in-fiction) за затлъстяване и хормони, не – научна фантазия (science fiction).

Днес Земята е втресена не само от глобалното затопляне и глобалната либерализация на търговията, но и от глобалното затлъстяване (англ. globesity, от global и obesity). Драматичните промени на начина ни на живот родиха Homo obesus (Затлъстелия човек).

По данни на СЗО, през 2016 г.

в света има около два милиарда възрастни с наднормено тегло,

около 650 милиона от които са затлъстели. Особено тревожно е, че епидемията засяга и децата – около 400 милиона деца са затлъстели, а все още няма ваксини срещу затлъстяване. Българите пак сме в челните редици на тази тъжна статистика.

Главни герои на разказа са:

Джими Бел (ДБ) – професор по образна и молекулна медицина в болницата Hammersmith в Лондон.

Малкият принц (МП) – най-чаровният герой на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

СОЗО – скрито затлъстял човек, слаб отвън, затлъстял отвътре.

СОСО – здрав човек, слаб отвън, слаб отвътре.

ЗОЗО – тотално затлъстял човек, затлъстял отвън, затлъстял отвътре.

ЗОСО – дебел човек, затлъстял отвън, слаб отвътре.

ДБ: Концепцията за адипобиология - наука за адипозната (мастна) тъкан и болести, свързани с нейното натрупване - е brainchild (мозъчен продукт) на български и италиански колеги. Установено е, че

адипозната тъкан е най-продуктивната жлеза

с вътрешна секреция - ендокринен орган, който секретира повече от 100 хормона, обобщено наричани адипокини (мастни хормони). Те контролират телесното тегло и метаболизма на липиди и въглехидрати, така също - възпаление, имунитет, репродукция и памет.

Всяко биологично явление съдържа в себе си и своята противоположност. Китайците са вярвали, че представени така - Yin-Yang (Ин-Ян), явленията могат лесно да се обясняват. Днес се знае, че бялата мастна тъкан е „лоша" – натрупва мазнини, кафявата е „добра" – гори мазнините. Адипозната тъкан е разпределена в (i) две големи по размер депа – подкожно и коремно, които са добре видими, и (ii)

множество малки депа, които са невидими

без сканиращи апарати (ехограф, компютърен томограф, магнитен резонанс, ПЕТ). Малките адипозни депа са около сърцето, кръвоносни съдове, панкреас, яйчници, простатна жлеза, лимфни възли и в женските гърди. Тези органи са подложени на действието на мастните хормони: “добри” – например лептин, адипонектин, висфатин, ирисин, невротрофини; “лоши” – тумор-некротизиращ фактор, интерлевкин-1, резистин, кемерин. Дисбалансът на секрецията им действа обезогенно – води до затлъстяване (и свързаните с него атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, рак на простата, рак на гърдата, поликистозни яйчници, обструктивна сънна апнея, чернодробни и психични болести).

Един от рутинните антропометрични показатели за обезитас е индексът на телесната маса (body mass index, BMI) – теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2) –

когато е над 30, човек е затлъстял

Ние изследвахме 800 души с магнитен резонанс с цел да установим разпределението на мастната тъкан в цялото тяло. Нашата адипотопография показа, че около 45 процента от жените и 60 процента от мъжете са СОЗО (слаб отвън, затлъстял отвътре) – при тях стойностите на BMI са нормални (20–25 kg/m2), нормална е и обиколката на талията (жени – под 80 см, мъже – под 94 см), но СОЗО имат натрупване на мастна тъкан около вътрешните органи. СОЗО е скрит Homo obesus.

МП: Същественото е невидимо за очите.

ДБ: Да, СОЗО е троянски кон в тялото на човека, включително на елегантните жени – някои манекенки са също СОЗО, защото спазват нискокалорични диети, но не спортуват. Йо-йо ефектът – цикли на отслабване-напълняване – също води до натрупване на мазнини вътре в тялото.

МП: Какво трябва да прави човек със своите мазнини, за да е здрав?

ДБ: Да яде нискокалорична храна, повече плодове и зеленчуци, по-малко сол – за да бъде слаб отвън. Да спортува – всеки ден около 30 минути леко бягане или бързо вървене – за да бъде слаб отвътре.

МП: И ще види как всичко се променя. Но повечето политици няма да разберат колко важно е всичко това, защото страдат от нехайство за здравето на хората.

– Разбира се – казаха СОЗО, СОСО, ЗОЗО и ЗОСО. И дадоха визитните си картички на министрите и депутатите.

Надяваме се, че SOS за Homo obesus ще се чуе от българските политици и те ще сътрудничат с учените и учителите.

Специални благодарности на плъховете (показани по-долу), в които д-р Дъглас Колман и д-р Джефри Фридман откриха гена на лептин (гр. lеptos - тънък) - публикувано в списанието Nature 1994; 372:425-432.

Този ген кодира синтеза на хормона лептин в мастните клетки. Когато стомахът е напълнен с храна, лептинът съобщава на мозъка и

той казва “спри

да ядеш”,

предпазва ни от напълняване. Две от симпатягите са очевидно по-дебели – именно на тези мишки е нокаутиран (премахнат) генът за лептин. Така мишките без лептин ядат без насита и надебеляват. При хората, ако генът или рецепторите за лептин са увредени, се получава Homo obesus – един от най-големите врагове на човешкото здраве. Затова сенатори и журналисти в САЩ все още обсъждат: “The politics of fat”, “Fat tax”, “Is Al Gore too fat?”. В България не съм чул някой да е запитал “Толкова дебел ли е Бойко Борисов?” и “Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?” Българските политици се вълнуват повече от F as F-16, F as F-35, отколкото от F as Fat.

___________

* Главен редактор на списанията Adipobiology и Biomedical Reviews. Председател на Българското дружество по клетъчна биология.