Сблъсъкът между Русия и Саудитска Арабия бе интересен не толкова заради футбола (и двата отбора са в дъното на класацията на ФИФА), колкото по геополитически причини. Двете страни имат дълга и драматична история. Руснаците първи в света (още през 1926 г.) установяват дипломатически отношения с Кралство Неджд и Хиджаз, което през 1932 г. ще се преименува на Саудитска Арабия. Отварят мисия в Рияд, а техният посланик дори става близък приятел на крал Абдулазиз. През 1938 г. обаче дипломатът е привикан обратно в Москва и с някакви скалъпени обвинения е екзекутиран. Кралят е шокиран, затваря мисията в Москва и прекратява всякакви връзки със Сталин. Дипломатическите отношения между Москва и Рияд са подновени чак през 1990 г. Двете страни воюват индиректно в Афганистан по време на съветската окупация (1979-1989), където Рияд финансира муджахидините.

В наши дни Русия и Саудитска Арабия се сблъскаха отново непряко в Сирия, където имат тотално противоположни визии за бъдещето на страната и региона. Миналата година обаче руснаци и саудитци видимо и на най-високо ниво демонстрираха желание за партньорство, включително и координирайки петролната си политика. През октомври 2017 г. крал Салман ибн Абдулазиз стана първият в историята саудитски монарх, стъпил в Москва. Среща, от която излязоха новини за крупни поръчки на руско въоръжение и възможността “Роснефт” да участва в приватизацията на “Сауди Арамко”.

На терен в Санкт Петербург имахме и друга геополитическа интрига. Скарани жестоко за пореден път и прекъснали дипломатическите си отношения миналия месец, Иран и Мароко се сблъскаха на футболното игрище. Техеран къса всички връзки с Рабат през 1981 г., след като мароканският крал Хасан II дава убежище на сваления ирански шах Мохамед Реза Пахлави. Това сърдене продължава цяло десетилетие - до 1991 г., когато дипломатическите връзки са възобновени. После трябва да минат още 10 г., за да бъде осъществена първата визита на марокански премиер в Техеран след ислямската революция. И ако са им трябвали цели две десетилетия, за да се сдобрят като хората, то само след няколко години отново се хващат за гушите. Този път мароканците са обидени на Иран, задето съветник на аятолах Али Хаменей е нарекъл Бахрейн иранска провинция. Имало и коментари за помощта, която Мароко оказва на управляващата сунитска династия в малката заливна държава, чието население е предимно шиитско. Рабат вини иранците, че се бъркат не само в бахрейнските, но и в техните вътрешни работи, опитвайки се да манипулират мароканските сунити в опит да ги привлекат към своята религиозна идеология, подкопавайки устоите на кралството. След 5 години, през 2014-а, отново се сдобряват. Но колко да са се сдобрили? В началото на миналия месец Мароко изпъди най-демонстративно иранския посланик от Рабат.

Обвиненията са, че Техеран чрез ливанската организация “Хизбула” финансира и въоръжава Фронта “Полисарио”, който воюва с Мароко за територията на Западна Сахара. “Войната в пясъците”, както е известна от 1975 г. насам, е прокарала най-голямата разделителна стена в света - 2700 км фортификации и минирани полета, които приобщават две трети от територията на бившата Испанска Сахара към Мароко, а останалата една трета е под контрола на “Полисарио”, където е обявена т.нар. Сахарска арабска демократична република. Това е спор, който няма решение. Но футболът не бива да следва логиката на парите и политиката, защото това прави мачовете скучни за гледане.