Фотографията на месеца е лъжа. Истината е съвсем друга

Ако е вярно, че една картина говори повече от 1000 думи, то една снимка може да лъже 1000 пъти повече от официалните комюникета. Да вземем снимката, която пиарите на Меркел разпространиха веднага след срещата на Г-7 в Канада – германската канцлерка е надвесена гневно над Тръмп, а той е самотен и нещастен.

На мен лично тази поза ми напомня знаменитата картина, която изобразява превъзходството на Димитров над Гьоринг на Лайпцигския процес (родените след 10.11.1989 г. да проверят в уикито).

Докато Макрон и Трюдо се противопоставиха на Тръмп словесно, Меркел си замълча, но използва внушението на една добре подбрана фотография. Хем не казва нищо, хем казва всичко.

На пръв поглед тя внушава, че всички лидери са надвесени над Тръмп и му се карат като на непослушно дете. Но на второ четене се открояват многозначителни детайли. Например японският премиер Шиндзо Абе също гледа сърдито, но не към Тръмп, а към Меркел. Освен това е скръстил ръце като Тръмп. Обикновено имитацията на жестовете означава съгласие, присъединяване. Добре е да се знае, че Япония се съгласи доброволно да ограничи износа си към САЩ и да се поотвори за американския внос, с което избегна митата, които Тръмп започна да налага на всички останали.

Митата бяха главната тема на срещата на седемте. И понеже европейските и повечето американски медии са зле настроени към Тръмп, тук народът остана с

впечатлението,

че шестимата са

нахокали Тръмп

и са го наказали да стои прав в ъгъла и да подсмърча. И че ако продължи да разпалва търговска война, американските производители ще пострадат.

Фактите обаче говорят съвсем друго. Те говорят, че търговската война си върви отдавна, а американските производители са предадени от своя финансов елит. Що се отнася до съотношението на силите, то четирите европейски членки на Г-7 (Германия, Франция, Италия, Великобритания плюс Канада) не могат да стъпят и на малкия пръст на САЩ. Тръмп е силният родител, те са децата. Общият брутен продукт на четирите е не повече от половината брутен продукт на САЩ. Нещо повече, техните икономики са отворени и разчитат в най-голяма степен на американския пазар, докато САЩ могат и без тях. Кой тогава е силният? И изобщо какво е това Г-7, в което не присъства Китай, а САЩ са в изолация? Налъм без дървената част и каишката. Ако сравним тази търговска война с “всичко коз” в белота, то САЩ държат всички валета плюс деветките.

Като потребителски пазар 4-те държави от опозицията са под 6 трилиона долара годишно, докато потреблението на САЩ надхвърля 12 трилиона и представлява близо 30% от световното. Америка сама може да произвежда предостатъчно автомобили, вино, сирене и всичко останало. Тя може да се самозадоволява, докато всички останали умират прави без износа си за САЩ.

Въпреки вътрешните политически борби и противоречия, САЩ все пак е една държава с единна воля, докато четирите гневни държави от Г7 имат противоречиви интереси. Новото правителство на Италия е крайно евроскептично, което ще рече, че е против господството на Меркел. Британия води преговори да напусне ЕС и в бъдеще разчита най-много на задълбочаването на връзките си със САЩ (и с Китай). Изключено е Лондон да застане на германската страна на барикадата срещу Вашингтон. Що се отнася до Франция, то Макрон наистина се е хванал за полата на Меркел, но французите са на обратното мнение и скоро ще намерят начин да го вразумят.

Ако ЕС трябва да

се защити от

някой търговски

агресор,

то това е Китай. Търговският дефицит на ЕС с Китай е бил 176 милиарда през миналата година, което е повече от дефицита на САЩ с ЕС. Зад тези цифри се крие деиндустриализацията и деградацията на Европа. Европейските заводи се изнасят в Китай (и в Индия), докато печалбите на европейските компании се формират някъде в офшорките, за да се избегнат данъци. Европа все повече затъва в дълг и разпродава активите си, превръщайки се в колония.

Но има една много важна подробност – само търговският баланс на Германия с Китай е положителен. Затова в една търговска война германските интереси са противоположни на европейските. Това е обективната картина от гледна точка на нациите, но в света на финансовите елити тя е принципно различна. Техният приоритет в момента е да произвеждат там, където работната сила е най-евтина и да продават там, където потребителят е най-заможен, а печалбата да се скрие там, където няма данъци.

Това е глобалистката идеология и тя е твърдо наложена нас с помощта на грантоедните мъзъчни танкове. Но

интересите на България

и като народ, и като

бизнес са коренно

противоположни

Ние сме в постоянен търговски дефицит от 1988 г. и той непрекъснато се увеличава, миналата година постави нов рекорд. Влизайки в ЕС, ние очаквахме, че големите европейски компании ще изнесат производствата си у нас - нали уж имахме образована и достатъчно бедна работна сила. Имахме, но тя не можеше да се мери нито с китайската, нито с индийската. И вместо заводите да дойдат тук, работната сила отиде там. Така че интересите на България съвпадат с “детинското” поведение на Тръмп, още повече, че САЩ са единствената развита държава, с която имаме положителен търговски баланс. Само САЩ ни отпускат аванта.

Ако гледаме на САЩ като на нация, а не като владение на големите компании, то тя се изсмуква като дойна крава – и от свои, и от чужди. Проблемът е, че вимето взе да пресъхва. От 1975 г. търговията на САЩ със света е в дефицит и този дефицит все повече и повече се отваря. Миналата година той достигна 810 милиарда за стоките. Ако смятаме и услугите, спада “само” на 566 милиарда. Но под услуги се разбира патенти, лицензи, холивудските филми и т. н., чиито приходи от чужбина също хвърлят котва в офшорките. При това Китай с голямо удоволствие ги копира, без да плаща.

Ако през 50-те години половината от световното производство бе в САЩ, днес то е около 15 на сто. Най-индустриалната държава вече е Китай, и то изключително благодарение на изнесените американски заводи и технологии. Както и европейските. Какво стана например с телефоните “Ериксон”, “Нокия”, “Сименс” и така нататък? Няма ги никъде.

А компютри и ноутбуци? Забрави! Но да се върнем на САЩ, където деиндустриализацията се превръща в остър социален проблем и все повече и повече клати статуквото. Работните места в промишлеността се заменят с работа в услугите, където надниците са двойно по-ниски и липсва всякаква профсъюзна защита. За да задържи предишното си качество на живота, по-долната средна класа затъва в дългове. За пръв път новите поколения са по-бедни от своите родители. Политическите технологии, с които елитите манипулират избирателя, взеха да се изчерпват, и най-доброто доказателство е появата на самия Тръмп.

Така че ви показват Тръмп като голямо дете – да си припомним кой пръв се провикнал, че царят е гол. Едно малко дете. И сигурно възрастните са се надвесили над него укорително.