Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Смяната на имената на местности - от турски на по-малко турски?

838 нови географски названия прие общинският съвет в Стара Загора

Решението на общинския съвет в Стара Загора да смени имената от турско-арабски произход на 838 местности предизвика доста крайни реакции у нас.

В декларация от Главното мюфтийство обявиха, че решението нарушава "достиженията на правото в съвременна Европа и демократизацията в България след размирните периоди и студената война". "Това начинание е

своеобразен възродителен процес,

който този път засяга не имената на хората, а имената на обектите и географските местности.", пише в декларацията на мюфтийството.

Според вносителите на предложението в областта има много неразбираеми за съвременниците наименования на местности. Някои от тях са смесица от турско-арабски и стари български думи.

В същото време за преименуването е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти османисти, твърдят общинари. От публикувания списък на страницата на общината се вижда, че местности, в които има думи като "баир", "бунар", "кория", са сменени с "рид", "кладенец" и "гора".

Повечето от промените са направени с буквален превод на български. Така например местността Беш бунар става Петте кладенеца, Аи бунар - Мечи кладенец, Орта бозалък - Средна ливада. Куриозното обаче е, че някои от названията заменят една турска или арабска дума не с български аналог, а с друга чуждица. Например в Стара Загора Халваджи бунар вече ще се казва Халваджийски кладенец, а в с. Арнаутино досегашната

Бейска кория е прекръстена на Чорбаджийска гора Доколкото думите "халваджия" и "чорбаджия" са от турски произход, побългаряването на тези наименования е повече от съмнително.

И все пак защо точно сега общинските съветници се сетиха да променят наименования на местности останали от столетия?

"Основните мотиви са да се спази законът - има ПМС 1315 от 1978 г. всички наименования да са на български - обяснява Михаил Михайлов, общински съветник от "Атака". - Освен това смяна на имената е имало и по-рано. Първото преименуване у нас е станало още през 1908 г., а после има и през 1934 г. Извън емоциите, които породи решението на общинския съвет, и то конкретно сред представителите на една партия, имената трябва да са на български и за да е ясно кой е стопанин. Да не говорим, че подобни инициативи имаше и в други градове - Варна, Карлово... Тези наименования са останали от робството, от насилието и затова трябва да бъдат сменени. Това е и наш дълг - да продължим делото на дедите си."

По негово мнение няма и никакво противоречие във факта, че понякога едно турско-арабско име заменя друго такова с "по-българско" звучене.

"Не виждам проблем в подобни съвпадения - коментира Михайлов. - Примерно имаме и на български много разпространени имена като Чорбаджийски. А за много думи и аз самият не знаех, че имат старобългарски или тракийски произход, но точно заради това поканихме за консултанти специалисти османисти от БАН, които ни помогнаха в работата. Освен това около 40% от имената бяха сменени, а другите си останаха."

Съвсем различна е позицията на представителите на ДПС в местния парламент.

“За мен това е провокация към етническия модел в нашата родина, модел, който е базиран на разбирателство, взаимно уважение, толерантност и мир между отделните етнически групи и религии - изтъква общинският съветник д-р Тунджай Йозтюрк. - Целта на това предложение е генериране на етническо напрежение

и опит за противопоставяне на мирно живеещото население. Колкото и колегите от мнозинството да твърдят, че нашите имена са неблагозвучни, ние се гордеем с тях. Както се гордеем с това, че сме български граждани. Кой определя кое име е по-благозвучно? Искам дебело да подчертая, че ние сме български граждани, България е нашата родина и нашите имена Тунджай, Ахмед, Мехмед са на български граждани, записани в официалните български документи за самоличност. Тревожното в случая е, че се прокарва политика на асимилация,

а не на интеграция. Една от основните причини за създаването на ДПС беше асимилационната политика, водена от комунистическия режим. За наша огромно изненада 30 г. по-късно в днешна европейска България отново има опити за стартиране на подобни асимилационни процеси.

По отношение на замяната на едно име с турско-арабски произход с друго такова мога да кажа, че е пълен абсурд и пълно безхаберие, некореспондиращо с никакви мотиви.”

Историци също не виждат смисъл в подобни инициативи.

"Аз съм против, защото това е

отнемане на историята на българите

- коментира казуса историкът проф. Кръстьо Манчев. - Нашите земи са били част от Римската, Византийската и Османската империя и тези имена са чужди, но и наши. В Радомирско например имаме село Кондофрей, кръстено на рицаря Конт дьо Офре - и неговото име ли трябва да бъде сменено по тази логика?! Ами ако в Турция има наименования от български произход, и те ли трябва да ги махнат?! Подобни промени никога не са оправдани и се движат от националпатриотизъм, от който никой не е спечелил. В четирите тома на моята "История на Балканите" подробно съм описал до какви касапници е довело подобно поведение между страните на полуострова... Наименованията трябва да са такива, каквито са. Историята не трябва да се променя и преоблича, от нея трябва да се четат уроци, валидни за всички."

Според други общинското решение за промяната на названията на местности в Старозагорско има за цел отклоняване на общественото внимание от по-сериозни проблеми.

"Не смятам, че е редно да се сменят географските наименования на местности, тъй като както в града, така и по селата те са много ясен ориентир за хората - казва и Петко Ковачев от Института за зелена политика, който е роден в Стара Загора. - Иначе навремето, когато е направено за имената на някои от големите ни градове, ми се струва, че е било по-оправдано. А има и много противоречия в сегашните промени - в едно землище например една и съща местност ще се казва Сюлейманов рид и Шишманов рид. Но дори и да не са свързани с лоши политически традиции, подобни решения могат да се използват от недобросъвестни хора за крадене на имоти. И това ли е основният проблем на града? Вместо да се вземат решения за развитието му, по-скоро ми се струва, че мнозинството в общинския съвет се опитва по този начин да измести фокуса от важните проблеми на града

А те са много - градоустройствените промени за парк "Бедечка", ресторантът в "Аязмото", проблемът с въглищата от ТЕЦ "Марица" и т. н."

Но освен всички доводи на политици за и против в тази ситуация чисто механичното превеждане на турски имена невинаги би звучало добре на български.

Едва ли жителите на град Чепеларе например биха били доволни, ако името на населеното им място бъде преведено на български, защото на турски чепел означава мръсотия, помия и кал, а в най-меката форма на превода - отвратително време. За да се смени турското име с българско, село Айдемир трябва да стане Желязна луна, село Ерден - село Плевел. В духа на българизацията, пловдивските тепета трябва да станат хълмове, а софийските Петте кьошета - Петте ъгъла.

А на БСП едва ли ще й се хареса, ако връх Бузлуджа бъде преведен буквално от турски на български, защото би се казвал Непрозрачно място или Мъглива местност.

Четете още:

Кубадински изолира Кръстьо Петков заради възродителния процес

Тюркян Хасан - най-невръстната жертва на възродителния процес

Коментара ()

Вашият коментар