- България ще е като Северна Гърция, садим маслини и дафинов лист

- Организираме по друг начин поливането

В България, а и на цялата територия на Западните Балкани, в близко бъдеще температурите ще се повишат с 1,2 градуса, а до края на века може да се повишат драстично с 5 градуса. Това показва проучване на Съвета на регионално сътрудничество.

Анализите на климатичните промени в региона потвърждавали, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот до голяма степен се влияят от природните бедствия и вредите от климатичните условия.

Данните за климатичните промени в Западните Балкани показват

разпространение

на субтропичния

климат

още по̀ на север. Времето в крайморските и южните райони става все по-голещо и сухо през летния сезон, чиято продължителност се очаква да нарасне с един до два месеца до края на века. В момента субтропичният климатичен пояс е над Северна Африка.

Според проучване на общественото мнение “Балкански барометър за 2017 г.” 73% от населението в региона смятат, че климатичните промени са проблем.

При повишаване на температурите на Западните Балкани в близко време с 1, 2 градуса, а до края на века - с 5, както сочи проучването на Съвета за регионално сътрудничество, България ще стане като Северна Гърция. И у нас ще се садят предимно субтропични култури, устойчиви на горещините, като маслини, нар, бадеми, дафинов лист. Това твърди доц. Калинка Кузмова от катедра “Ботаника и агрометеорология” в Аграрния университет в Пловдив. Според нея при покачване на градусите ще стане икономически неизгодно в България да се оглеждат някои растения, които изискват много вода през летните месеци, както соята.

Затоплянето ще наложи и цялостна промяна на агротехническите дейности.

“Сега пролетниците се засаждат в края на март, но при продължаващото затопляне на климата ще има подходящи условия още в последните дни на февруари. Няма защо да се чака, тъй като ще изчезне влагата от почвата”, посочва доц. Кузмова. Според нея покачването на термометрите поставя на преден план въпроса за напоителната система у нас, която трябва да се реорганизира. Необходими са промени в поливните норми и увеличаване на броя на поливките. Само така при жегите ще могат

да оцелеят

традиционни

български

култури

като вкусния розов домат.

“В следващите години недостигът на вода за напояване ще е голям проблем за цяла Югоизточна Европа, което ще наложи всички държави в тази част да се ориентират към сухоустойчиви култури”, подчертава доц. Кузмова. Тя смята, че климатът ще става все по-неустойчив, а температурните амплитуди влияят пагубно на насажденията.

“През март у нас имаше застудяване, а сега градусите тръгват стремително нагоре. Върви се от едната крайност към другата. Негативният ефект е, че растенията изпадат в температурен стрес, което пък води до намаляване на добивите”, обяснява доц. Калинка Кузмова.

Доц. Георги Рачев, климатолог:

Ако се сбъдне, първо

Гърция ще изгори,

после и ние

Лятото ще е с около 2 градуса по-топло от нормалното

- Доц. Рачев, как ще се отрази на България затопляне с 5 градуса?

- Това е един от сценариите, които отдавна са на разположение на икономическата общност. Да се увеличат с 5 градуса температурите до края на века - това е най-тежкият сценарий, който е много далече от действителността. От години събирам прогнози и сценарии за изменение на климата. Нищо не е вярно. Преди 30 години се твърдеше, че нивото на морето ще се покачи с 2-3 метра. Оказа се, че морето се е покачило само с 18 сантиметра през последните 50-60 години, което е в рамките на нормални изменения във времето. Това е налудничаво виждане. Нито един щрих от тези катастрофални сценарии не е осъществен. Напротив, на Балканския полуостров се радваме на прекрасни реколти. Никога на Балканите не е имало толкова много хляб и въобще толкова много храна. Времето е прекрасно. Животновъдството се развива много добре, и то главно по икономически критерии. Българският народ не е ял толкова много плодове и зеленчуци, колкото през последните 10 години. Балканският полуостров посреща 50 милиона туристи годишно.

- Да се съсредоточим върху климата.

- Климатът е това. Селското стопанство е с все по-високи добиви. България произвежда 10 млн. тона зърно. Миналата година произведе 6 млн. тона пшеница. Малка България произвежда 5% от световния добив на слънчоглед. Къде са тези суши?! Къде са тези трагични неща?! Това е един огромен балон. Не само на Балканския полуостров, но и в световен мащаб увеличението на температурата с 1 градус не води до нищо страшно. И веднага ще кажа, че и ООН, и СЗО показват, че драстично спадат заболяванията, причинени от замърсения въздух. В Европа и на Балканите никога не сме дишали по-чист въздух през последните 70 години.

- Ако все пак този сценарий се сбъдне, до какви последици ще доведе?

- Той физически е невъзможен. Първо Гърция ще изгори, после и ние. Такива температури просто са немислими.

- Тогава кажете какво лято ни чака?

- Лятото се очаква да бъде топло. През юни ще имаме по-високи валежи от нормалното, особено в Западна България. През юли ще бъде малко по-сухо, а през август отново с малко по-високи валежи. Лятото ще бъде с 1,5 до 2 градуса по-топло от нормалното.

От края на 90-те години на миналия век в цяла Европа е по-топло. В България е по-топло с 1,2 градуса в Северна България през зимата. В Южна България през лятото температурите са се повишили с между 1 и 3 десети. Различните райони по различен начин реагират на температурата. Най-притеснителното е, че през последните 20 г. температурата се покачва много бързо.