Със Земеделската си банка България става една от десетте икономики с най-голям износ

Bсъщност от тази сграда започва изключителният икономически подем на България. И досега е загадка как само малко след турското робство страната ни става една от десетте водещи икономики с най-голям износ.

Сградата е построена през 1904 г. от талантливия архитект Йордан Миланов, за да приюти държавната Българска земеделска банка. Тя възниква на основата на популярните земеделски каси, създадени още по време на Османската империя. Целта им била

да осигуряват финансиране,

но без лихварството, което било неприемливо за мюсюлманите.

Благодарение на тази широка клонова мрежа след Освобождението започва истинският икономически бум, а в основата му е износът на земеделски стоки. Той е улеснен максимално, тъй като една от целите на банката е в определени случаи да субсидира селскостопанското производство или експорта.

Стига се дотам, че ако БНБ има 78 клона в цялата страна,

проспериращата банка има над 150

Летящият старт на банката и огромната по обем работа предизвикват през 1905 г. три западни нейни конкуренти също да се включат на пазара - германската "Дисконто гезелшафт", френската "Банк дьо Пари" и австрийската "Винер банкферайн".

Въпреки това през 1912 г. БЗБ вече разполага с една трета от всички активи на кредитните институции. Причината е, че още от самото начало финансовата институция отпуска една трета от всички заеми в набиращата сила икономика. Постепенно през 30-те години делът й нараства до над 40 на сто.

Всъщност именно фантастичните приходи от износ на земеделски стоки финансират бурно развиващата се индустрия.

Историците са категорични, че преди двете войни България е разполагала с най-развитата система за земеделски кредити на Балканите. Банката отпуска масово заеми дори на най-дребните стопанства, а резултатът от това е невиждан бум в износа на земеделски стоки.

Защо раздробената земя не се оказва пречка за фантастичните промени в икономиката, четете в хартиеното издание.