Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайнствени алхимици създават Варненското златно съкровище

Преди 6 хил. години владеели философския камък и притежавали уникални знания

С мистериозни технологии постигали ювелирната обработка на накитите

Да си багерист може да е много вълнуващ занаят. Доказателство затова е животът на Райчо Маринов. На 2 октомври 1972 г. той е 22-годишен младеж, който дълбае с машината на 500 м от Варненското езеро, където трябва да бъде поставен електрически кабел. Абсолютно шокиран е, когато забелязва, че за зъб на кофата на багера се е закачила метална гривна. Райчо слиза, за да махне предмета, и вижда, че в изкопаната пръст има и други метални изделия, както и няколко кремъчни сечива. Оказва се, че е разпечатал един от гробовете в богатия Варненския халколитен некропол, създаден преди около 6600 години. Маринов разглежда на бързо накитите и решава да ги прибере. Поставя ги в обикновена картонена кутия от обувки и ги отнася в родното си село край Варна - Аспарухово. По същото време там провежда разкопки уредникът на музея на Дългопол Димитър Златарски. Чрез роднини и съседи на Райчо той разбира за находката, но едва след края на проучването, на 27 октомври, посещава дома на багериста, където през цялото това време предметите лежат в картонената кутия. Виждайки накитите, Златарски веднага ги разпознава като златни.

На 2 ноември Маринов пристига във Варна и отвежда археолозите до некропола. Започват спасителни разкопки под ръководството на легендарния Иван Иванов. Неговото име завинаги ще остане в историята не само с откритието, но и с прозорливото съхранение на останките.

Благодарение на Иванов документирането на проучванията е на най-високо ниво, а скелетите са запазени във фонда на музея, което позволява на учените дори днес да вземат от тях проби за изследване на ДНК, за да установят произхода и родствените връзки на хората от тази невероятно напреднала за времето си цивилизация.

Както тогава, така и сега Варненският некропол може би е една от най-големите световни археологически сензации. Благодарение на него България се прочу в цял свят като родината на първото обработено злато в света.

Обектът веднага е заграден и поставен под най-строга охрана. Включително с пропускателен пункт, където всеки е старателно претърсван, преди да излезе. На археолозите са осигурени всички условия за работа след посещението на обекта на заместник-председателя на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова - дъщерята на генералния секретар на Българската комунистическа партия, която е доста впечатлена от разкритията. А те са уникални - халколитният некропол е на площ от над 7 дка, с над 300 гроба, в които са намерени 3078 златни предмета. Като общото им тегло е внушителните 6,5 кг.

Безспорно най-голямата световна сензация и загадка същевременно е най-богатият гроб - номер 43 - със златни накити на “ковач – цар” и жрец.

Само тук са намерени 990 златни предмета, чието тегло надхвърля 1,5 кг. Предполага се, че човекът е починал преди около 6 хил. години на около 45-годишна възраст. Бил е сравнително висок за тогавашните времена - над 170 см, с атлетично и доста мускулесто тяло. 

Както на лявата, така и на дясната му ръка са поставени масивни златни гривни, а около шията му има богата огърлица от златни мъниста с различна форма. Едно от украшенията на дрехата му - модел на златен фалос - подсказва, че той е имал и функции на върховен жрец, тъй като от най-древни времена това е символът на плодордието, свързван с божествата на древните племена.

“Около него има много ковашки инструменти, но естествено той не е билковач - коментира проф. Иван Маразов. - Само му е приписвана ковашка функция, защото е носител на тайното знание.

Знанието как от суровото, от камъка, да направиш предмет, култура. Това е чиста алхимия, философският камък - от олово да направиш злато, от суровия материал да създадеш култура. Тази роля на тайното знание е изключително значима в архаичните общества. Сега е същото - който владее информацията, владее всичко. Моята теза е, че този жрец или ковач съхранява тайното знание. Затова той е цар, защото го притежава. Това са митологеми, възникнали с първите метали.”

“Не всеки е могъл да притежава тайното знание - казва проф. Маразов. - Само избраните. Затова те са едно общество, каста. Ковачите и поетите винаги са имали свои касти, защото създават нов паралелен свят, несъществуващ дотогава. Не случайно около ковача има скиптри, ковашки инструменти, има и макет на такъв скиптър от злато. Той не може да се използва, защото е чист символ, което за мен бе много интересно. Когато се открива металът, брадвата започва да се прави от метал – мед, злато, желязо. Тоест тя става знак на властта, а тези инсигнии имат друг, скрит смисъл, защото са като жезли."

Това се потвърждава донякъде и от съвместната работа на археолозите от Варненския музей с колегите им от Германия.

"Последният анализ въз основа на всичко, което имаме, е, че погребаният в гроб 43 не е ковач и няма атрибути на металург - коментира Славчев. - По-скоро е имал голямо значение за общността, защото е погребан с много инсигнии на власт и е имал висок статут. Ясно е, че това е вождът, но дали функцията му е свързана с абсолютното върховно ръководство на това племе, няма как да разберем без селището, за да допълним цялата картина."

Според Славчев фактът, че се открива златен жезъл като символ на власт на толкова ранен етап от човешкото развитие, е безспорна световна сензация.

“Този жезъл няма аналог, което означава, че във Варна възниква едно от първите общества със сложна структура и наличието на “ръководители” и “ръководени" в света”, категоричен е Владимир Славчев. Според археолога най-вероятно този вожд от гроб 43 се е занимавал и с организацията на металургичния център в близост до некропола.

“Използвали са метал от няколко рудника, имали са широка мрежа за комуникация - смята

Славчев. - Организиран е воден транспорт далеч от Варна, тъй като едва ли са влачели на гръб изкопаната руда. Освен всички други задължения вероятно човекът от гроб 43 се е занимавал и с цялостната организация.

Не е изключено той да е ръководел и дистрибуцията на готовата продукция, което също е доста сложен процес."

Другата загадка е, че археолозите не откриват никакви следи от тази оживена търговия.

“Необходима е размяна - някой нещо дава, друг получава и също дава нещо в замяна, но тук не се забелязва подобна циркулация - казва Славчев. - Все едно това общество е конструирано така, че да си задоволява само собствените нужди.

Въпреки това е организирана сложна система от доставки, тъй като откриваме в някои от гробовете минерали, които са от находища по северните склонове на Алпите, други са от Родопите, има много черупки от миди и от средиземноморски мекотели, включително пластина от обсидиан от северните склонове от Карпатите. Геологията на околностите на Варненското езеро е бедна, а в некропола откриваме огромно разнообразие на минерални суровини.”

С това обаче загадките около некропола съвсем не свършват. Най-големите са свързани с изключителните познания на древните да създават съвършени ювелирни предмети от злато. Като паралелно залагат в тях тайни кодове, които науката и до днес опитва да разчете.

Факт е, че фината изработка на артефактите изумява учените и днес.

“Това се дължи на отливките, създадени в калъпи със сложни форми - коментира Владимир Славчев. - Вече имаме и сигурни доказателства, че някои са правени по “технологията на изгубения восък”, тъй като върху предметите се натъкваме на такива следи. Изумителното е, че досега се приемаше, че този начин на отливане се появява чак през бронзовата епоха, а ние се натъкваме на него тук хилядолетие по-рано.” Което е истинска загадка - как предците ни преди над 6 хил. години са достигнали до това знание.

Отливането с изгубен восък обаче бледнее в сравнение с откритието на учените, че древните са познавали и микрошлифоването.

Науката доказва, че преди шест и половина хилядолетия тази цивилизация е знаела как да създаде съдове от огнеупорна глина - с примес на пясък в необходимата пропорция, - в които първо е стопявано златото, след което то е изливано в керамични форми, за да му се придаде исканият вид.

Самата технологията за изработка на едно обикновено мънисто също е впечатляващо сложна. Д-р Йордан Бояджиев в свое изследване установява, че прадедите ни първо са леели плоска заготовка, след това са я подлагали на калибровъчно коване и едва тогава започвали финото изрязване. Предположението на учения е, че вероятно металната пластина е увивана около идеално гладък цилиндър, краищата на мънистото са съединявани и едва тогава започвало финото полиране.

Предположенията са, че горе-долу това е и технологията за създаването на прочутите златни бикчета. Само че след изрязването те са били подлагани на точкуване и едва след това са полирани.

Още по-изумителни са знанията на древните за цвета на златото. Чрез добавянето към него на мед и сребро те с лекота са пресъздавали различни нюанси - от червеникаво през жълто до платине - но бяло. Така например в най-известния гроб от Варненския некропол гроб 43 учените откриват два вида мъниста - жълти и бели. Едните са от почти чисто злато, а другите съдържат над 50% сребро.

Учените недоумяват и откъде древните са владеели технологията да успяват да промият от речните наноси и най-финия златен прах. Той е толкова дребен, че е оцелял втрит в порите на глината на красивата керамична чиния от гроб 4 в продължение на над шест хилядолетия.

Загадка е и какво е предназначението на златните отливки, пластини и бикчета в богатия гроб 36. Според някои не е изключено те да са част от символичния инвентар на един майстор-златар.

Според други изследователи като Христо Смоленов това са еталони за дължина, различни геометрични пропорции, пособия за ориентация в море и др.

Загадка е и какво е предназначението на един миниатюрен златен цилиндър, открит във вътрешността на карнеолово мънисто. Защо е там и как е пъхнат в бижуто, диаметърът на чийто отвор е 1,5-2 мм, едва ли някога ще се разбере.

Още по-невероятно е как древните са успявали да създадат тези красиви мъниста. Причината е, е шлифоването на карнеола е изключително трудно заради невероятната му твърдост. А върху някои от тях са оформени и до 16 фасети. Не е ясно и как са успявали да пробият в мъничките мъниста дупки и да нанижат десетки от тях на огърлица. Още по-странно е как древните са ги правели абсолютно еднакви по размер и тегло.

Голяма загадка е и самото изчезване на тази бляскава високонапреднала цивилизация. Около 4300 г. пр.Хр. некрополът е изоставен. Обитателите на съседните селища са напуснали района и техните великолепни достижения остават известни едва хилядолетия по-късно - благодарение на копането на канал от един багерист.

Коментара ()

Вашият коментар