Ако има нещо скандално в тези визити, то е, че нещо пак не ни казват

Малко странно е, че президент и премиер изведнъж хукнаха един след друг да сайдисват Путин, но още по-странно е, че по централните телевизии пак обичайните заподозрени взеха да четат литургия, че “България завива на изток”, че е “избрала руските степи” пред прелестите на западните ценности и други вопли на истеричната свекърва.

Имат ли тези попове понятие какви са западните ценности? Аз поне не виждам нищо друго, освен прагматизма. И ако в България има някакъв ценностен сблъсък, той е между прагматичния подход и чисто църковните догми на някои грантоеди.

Бъдете гладни и нещастни сега, за да ви се въздаде на оня свят – това е проповедта на професионалните русофоби у нас, които в своята ревност задминаха поп Богомил. Преди 10 ноември същите хора или техни подобия пак пееха същите литургии, само че във възхвала на Москва.

А какво биха казали тези морални чистофайници за Тръмп, който ще се среща с Ким Чен Ун, вероятно най-абсолютния диктатор на планетата? Той накъде завива?

Накъде завиха Меркел и Макрон, които изпревариха нашите лидери при Путин? Всички те се надпреварват да уредят материалните интереси на своите народи (или елити), без изобщо да им пука за каквито и да било абстрактни човешки ценности. Ако на световните лидери им пукаше за хуманизма, нямаше да я има геноцидната война в Йемен, а Либия, Сирия и Ирак нямаше да са отворена рана и първият приятел на американските президенти нямаше да е Саудитска Арабия.

А и Макрон нямаше да посяга към мършавите доходи на българските превозвачи, нарушавайки основополагащите принципи на ЕС. Защото протекционизмът в транспорта с нищо не се различава от протекционизма в търговията.

Очевидно е, че през месец май нещо много важно в отношенията между Европа и САЩ се промени.

Въпреки молбите на Меркел и Макрон, Тръмп извади САЩ от ядрената сделка с Иран, заплаши европейските компании със санкции, взе да налага мита и покрай другото цената на петрола взе да расте. За европейската промишленост това е жесток удар под пояса.

Затова и падна табуто върху флиртовете с Путин. Европа гълта суровини като ламя, а Русия все още е най-богатата суровинна база на планетата и ще продължи да е такава още 1000 години. Освен ако не я разпарчетосат.

Но както казваше един американски класик: “Трудно е да накараш някого да разбере нещо, ако му се плаща да не го разбира”. Да не забравяме най-важната журналистическа мъдрост – “следвай грантовете”. Правило номер едно.

Що се отнася до България, никой наш политик не се среща с руски държавник заради ценности. Нито заради геополитически ориентации. В повечето случай става дума за петрол, газ и някаква далавера - ей за тези три неща.

Какъв е най-големият проблем на България и как може да се реши? На този етап това е търговският дефицит. Вече се навършиха 20 години стабилно отрицателно външнотърговско салдо. И когато отчитаме икономически ръст, това винаги е съпроводено с изпреварващ ръст на дефицита. Това означава, че България като цяло задлъжнява, разпродава се, губи своята независимост.

При това не знаем кой я купува, може да е същата Русия чрез своите олигарси. Системата на приватизация чрез офшорки – те уж също са част от западните неолиберални ценности - ни гарантира, че не можем и да знаем. Най-големият инвеститор в България години наред се оказва Холандия, а у нас не се срещат никакви холандци, затова пък руснаци колкото щеш..

През 2017 г. например външнотърговският ни дефицит е бил почти 7 милиарда лева, докато през 2016 г. все още е бил 4 милиарда. Икономиката ужким се съживява, износът ни нараства с 10 на сто, но вносът – с 15 на сто.

И от тези 7 милиарда дефицит около 4,6 милиарда се дължат само на търговията ни с Русия. Изнесли сме стоки за 1у4 милиарда приблизително, а сме внесли за цели 6 милиарда. Санкциите срещу Русия само влошават този дисбаланс, тъй като ние не намаляваме вноса на горива и суровини, докато Русия орязва своя внос на българските стоки.

Проста задачка за грантоедните русофоби.

Излиза, че колкото повече са санкциите спрямо Русия, толкова повече расте дефицитът и толкова повече руските олигарси изкупуват България. А както знаем, повечето от тях козируват на Путин. От което следва - тъкмо санкциите допълнително превръщат България в руска собственост.

И обратното – който развива добрите търговски връзки с Русия, той работи за независимостта на България от “руските степи”. Това е нещо, което грантоедът твърдо отказва да схване, защото му се плаща да не схваща.

Но всеки средноинтелигентен човек би трябвало да е наясно, че голямата, стратегическата задача на българската външна политика е да отвори вратите за българските стоки към своя най-голям партньор в миналото.

Където е текло, може пак да тече. Преди 10 ноември бяхме третият, вторият, за кратко дори първият търговски партньор на огромния СССР. Само вино изнасяхме около 300 милиона бутилки годишно.

Към Русия течеше поток от земеделски продукти, металорежещи машини, мотокари и електрокари, компютърни периферни устройства и какво ли още не. Е, сега вече ги нямаме повечето от тези производства, но все пак потенциалът е огромен и си стои неизползван, защото българските политици успяха да ни уредят с най-високите мита в бившия “соцлагер”.

Ако нещо липсва в отношенията ни с Русия, това е гласността. Ето сега наистина не знаем защо и Радев и Борисов изведнъж хукнаха при Путин, но явно Меркел им е позволила и може би насърчила. Междинната спирка на Борисов в Киев явно има някаква цел, но никой не глези българина с излишна информация.

На времето т.нар. “Южен поток” се провали поради същата причина - имаше някаква далавера с националната собственост, но всичко бе обвито в мистерия. Договорът бе по-секретен от тайните части на пакта Молотов – Рибентроп. Появиха се най-различни обяснения и подозрения, например че под формата на увеличение на капитала ще се приватизира целият БЕХ (Български енергиен холдинг), барабар с атомните централи.

Каква е разликата с германския “Северен поток – 2”? Именно в това, че там всичко е прозрачно и националните интереси са гарантирани. Същото е и с атомната централа в Белене. Вече платихме не една, а 2 атомни централи.

Първата можеше да заработи още през 1991 година и да даде огромни печалби, защото в онези години съседите ни внасяха ток ненаситно. И втората вече можеше да работи. Защо се провалиха? Тайна, но зад кулисите се чуват тежките пъшкания на борците за приватизация.

Основният проблем на руската външната политика е в това, че тя е оставена в ръцете на олигарсите и те сключват само договори, които са изгодни за самите тях. В България техни партньори са нашите олигарси, които правят същото. Това става за сметка и на руския, и на българския народ.

Но има една първа стъпка към решението на този проблем – пълната гласност. Следващия път, когато ще строим атомна централа или ще прокарваме Южен поток, целият договор, заедно с всичките му анекси трябва да бъдат публични и да се обсъждат поне 6 месеца, преди да се подпишат. Например сега възникват идеи централата в Белене да се строи с чужди пари. Чудесно, но какви задължения ще поеме България. Колко ток ще купува и при какви цени?

Ако се замислим върху досегашния опит, най-изгодно е да си я построи държавата.

Така че ако имаме опозиция, тя би трябвало да се бори за пълната гласност и прозрачност за договорите, в които българската държава поема ангажименти, а после народът ще плаща. Това е големият проблем в българо-руските отношения.

Още четете: 

Путин и Борисов: “Турски поток” завива към България (Обзор)

И Борисов покани Путин в България (Видео)