5 фирми са лобистите на опасните киселини, които убиват по 2000 българи годишно

Новите правила, които Министерството на земеделието ще изготви, ще обхванат и млечните продукти. Изискванията са, че килограм кашкавал и сирене ще трябва да се прави поне от 5 литра мляко.

Какво има в момента в тях? Основно палмово масло и някаква смес от брашно и нишесте, ползвани като заместители на истинското прясно мляко.

Тези съставки се разтварят във вода и към тях се добавят палмова мазнина, различни слепващи агенти, емулгатори, оцветители и консерванти.

Заради свойството си да се сгъстява нишестето се използва при почти всички млечни продукти, дори и при киселото мляко и айряна.

Международни изследвания показват, че те спокойно могат да се правят от свински желатин, модифицирано царевично нишесте, набухватели, подсладители и млечнокисели бактерии.

Вероятно по тази причина млечните продукти оглавяват списъците с

най-фалшифицираните храни

На първо място сред тях е кравето масло.

Независими експертизи, проведени от Санктпетербургската обществена организация за потребителите "Обществен контрол", доказват, че всяко второ пакетче е фалшиво. За да се получи един килограм натурално краве масло, трябва да се преработят 20 кг висококачествено мляко. Ако средната изкупна цена на един литър прясно мляко е 50 стотинки, само себестойността на килограм краве масло би трябвало да е 10 лв. Към това като се добавят и останалите разходи и печалби на всички по веригата, стойността му би трябвало да е около 20 лв.

От тази гледна точка реалната цена на пакетче истинско масло е от 5 лева нагоре, но твърде малко производители си позволяват подобен лукс. Останалите предпочитат да не рискуват стоката им да се залежи по щандовете и за да я поевтинят, прибягват до заместители като палмовата мазнина.

"Всички тези продукти трябва да са на щандовете за имитации, но много често при проверки се установява, че

между 10 и 20% от стоките на редовния щанд не са обозначени като ментетата,

а всъщност са такива", коментира пред "168 часа" Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.

Според него все повече страни по света установяват, че не могат да се справят с некоректните производители и затова предприемат по-драстични мерки. Направо забраняват хидрогенираните мазнини за използване в хранителната индустрия.

"В САЩ дадоха 3 години срок, в който поне 10 щата въведоха това изискване, сега и останалите - коментира Иванов. - В Европа трансмазнините са забранени в много страни - сред които Белгия, Гърция, в Швейцария. Също във Великобритания, Израел и др." За разлика от тях в България трансмазнините продължават да са основен продукт.

"Настояваме

да се забранят,

защото контролът е неефикасен", категоричен е Иванов.

Според него всички мерки до момента са абсолютно половинчати и не водят до резултат.

"Заради 5-6 фирми, които не разполагат с мандри и затова ползват тези трансмазнини,

убиваме над 2000 души годишно

- посочи Иванов. - Неслучайно и от Асоциацията на млекопреработвателите вече искат такава забрана."

Според Световната здравна организация палмовата мазнина в процеса на обработка се превръща в опасни трансмазнини. Установено е, че безопасната доза от тях е 1 г на ден.

"Но в някои от ментетата има по 5-6 г в 100 грама продукт - отбелязва Иванов. - Ако си хапнете примерно 200 г сирене,

ще получите десет пъти над дневната норма трансмазнини."

Според него се срещат дори стопроцентови имитации, където в 100 г продукт има по 10 г трансмастни киселини, което вече е много опасно, защото дори с няколко хапки човешкото здраве е застрашено.

Изследвания в различни страни установяват, че те не могат да се разграждат в човешкото тяло, което се потвърждава от аутопсиите.

"Именно тези вещества са причината за многото инсулти, инфаркти, диабет и др. - казва Иванов. - А вече има данни, че трансмазнините може и да са канцерогенни."

Дали Министерството на земеделието ще търпи още този абсурд, тепърва ще видим.