Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Документи разкриват за първи път: Тайните на българското гражданство на Симеон Сакскобургготски

Заради грешка на чиновник от външно министерство през целия период на тоталитаризма малолетният цар си останал наш поданик

Симеон Сакскобургготски е бил български гражданин дори след референдума срещу монархията и изгонването на царското семейство през 1946 г.

Информацията, която е била тайна до този момент, дава отговор на множество въпроси, които бяха предмет на знакови скандали и безкрайни обсъждания при завръщането на царя у нас и избирането му за министър-председател.

Куриозно, но причината е грешка на чиновник от външното ни министерство, който навремето опитал да оправдае отнемането на българските паспорти на царицата и двете й деца с расистски закон, приет доста след раждането на престолонаследника.

Тези неизвестни до момента факти за отнемането на българското гражданство на Симеон Сакскобургготски, както и за възстановяването му в ново време сподели за първи път и единствено пред "168 часа" Матей Грънчаров, бивш съветник към Бюрото на VІІII велико народно събрание.

През 1991 г. юристът е бил натоварен лично от току-що назначения от парламента президент Желю Желев да проучи въпроса и да изготви подробна справка за гражданския статус на бившия цар.

"Извикаха ме и ми казват: Емигрантът-цар иска паспорт! Трябва да проучите въпроса дали е загубил или не българско гражданство - разказва Матей Грънчаров пред "168 часа". 

“Първоначално президентът Желев се обърна към Гиньо Ганев, като му казал: Желателно е отговорът да не е положителен! Впоследствие Гиньо Ганев, с когото бяхме екип, естествено ми възложи на мен тази задача. За моя изненада, когато изискахме съответната информация от институциите, се оказа, че Симеон въобще не е загубвал българското си гражданство от 1946 г., когато е напуснал страната като дете с майка си. Причината е една, за мене, глупава грешка от тогавашното Министерство на външните работи през 1950 г. След като се запознах подробно с документите, разбрах, че

никога не е губил гражданство

и затова отговорът ми беше: Да, има право да получи паспорт."

Оказва се, че според документи, предоставени от Грънчаров след деветосептемврийския преврат, новата власт в продължение на години е търсила формален легален начин да лиши от българско гражданство цар Симеон II и царското семейство и накрая се е принудила да използва закон, приет от "фашистите" през войната, който се позовава на расовата и кръвна принадлежност на поданиците на Царство България.

Въпреки проведения незаконен референдум и тоталната власт на комунистите у нас, казусът бил прекалено сложен. Причината е, че както царица Йоанна, така и двете й невръстни деца са си били съвсем законни български граждани по Конституцията и всички действащи нормативни разпоредби. Както е известно, Симеон II е роден на 16 юни 1937 г. в Клементинската болница в София и актът му за раждане е обнародван в Държавен вестник. На 19 юни той е надлежно вписан в регистъра на ражданията на Столична община. Княгиня Мария Луиза е родена на 13 януари 1933 г. в Двореца в София и също има официално съставен акт за раждане.

Документите са

вписани в оригиналните регистри

съответно в Министерството на правосъдието и в Двореца.

Съгласно чл. 54 от Търновската конституция “Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и ония, които са родени другаде от родители български поданици, се броят поданици на Българското царство”.

А според чл. 5 от Закона за българското поданство (ДВ бр. 3 от 1903 г., изменян и допълван пет пъти до 1936 г.), действащ по време на техните раждания, "за български поданик по рождение се счита всяко лице, което е родено в България или в странство от българи".

Родителите на Симеон и Мария Луиза също са български поданици. Цар Борис III е български гражданин по рождение - роден е в София през 1894 г. Майката - царица Йоанна, също е български поданик, защото по член 15 от същия закон “всяка чужденка, която се ожени за български поданик, придобива българско поданство”.

Но дори и да не беше така, по Конституцията и закона всички родени в България са български поданици.

Вярно е, че през 1946 г. ХХVI обикновено народно събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Затова някои са се опитвали да се позоват на този по същество

незаконен референдум

за да оправдаят лишаването от гражданство на членовете на царското семейство.

Така например в член 1 от този нормативен акт е записано: “ХХVI обикновено народно събрание предлага да се премахне монархическата форма на управление и България да се обяви за Народна република, като цар Симеон II и Сакскобургготската династия се лишават безвъзвратно от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани с българския престол.”

В него обаче няма и дума

за отнемане на гражданството им, тъй като не лишава царя и членовете на неговата династия от естествените им лични права, каквито са правото на живот, свобода, на труд и т.н., признати за всички български граждани.

Този факт е знаела и царица Йоанна, която след отпътуването си от страната (на царското семейство са били издадени дипломатически паспорти с валидност три месеца, а придружаващите ги лица са били с редовни) веднага се е обърнала с искане към властта да се издадат нормални български паспорти на нея и децата й. За целта тя се обърнала и с официално писмо до легацията ни в Египет, което е препратено до Политическата дирекция на Министерството на външните работи. В специален доклад, придружаващ молбата, между другото се казва: че “бившата царица Йоанна, сега контеса Рилска, ме натовари, г-н министре, да доведете до знание на съответните власти, че тя и децата й са български поданици и не й е известно да има решение да не се считат за такива. Тя моли да й се съобщи официално решението по този въпрос и в случай на утвърдителен отговор да им се издадат съответните паспорти”.

Именно заради това и тогавашният министър-председател Васил Коларов е принуден да постави въпроса за разглеждане от Министерския съвет.

Интересното е, че както при незаконното лишаване от гражданство, така и при възстановяването му у нас е правена сравнителна проверка

как са постъпили със своите монарси

други европейски страни.

За целта навремето са изпратени писма до българските посолства в Белград, Виена, Будапеща и Рим, които трябвало да съобщят как е постъпено с бившите крале Петър, Михай, Умберто и членовете на Хабсбургската династия. Идеята била да се намери някакъв прецедент, който да придаде формална законност на изгонването на царица Йоанна и децата й. От октомври 1948 г. до януари 1949 г. съответните легации съобщават на Министерството на външните работи как се е постъпило с изброените крале и техните семейства.

Според докладите обаче

отделните случаи се оказали доста различни

Докато сръбският крал Петър, например, изобщо не бил лишен от югославско гражданство, на италианския Умберто и роднините му им е отнето поданството и не им се разрешава да се връщат в страната, но забраната важи само за мъжете във фамилията. Хабсбургите пък не са лишени от гражданство, но специален закон им забранява да се връщат в Австрия.

На румънския крал Михай, който изненадва съюзниците и успява да направи преврат на диктатора Антонеску преди влизането на съветската армия в страната му, гражданството е отнето с министерско постановление.

Въпросът обаче явно не е бил по силите на "народната" власт, която трудно може да намери някакво юридическо основание да лиши от гражданство царското семейство, но същевременно

не желае да спази законните му права Вместо това на писмото се появява резолюция с дата 15 септември 1948 г. "М-р Пецев. Да се изготви предложение до Министерския съвет. Да се съобщи на българските поданици да се завръщат. За Йоанна да се проучи от международно гледище, как стои въпроса."

А инициалите "С.Г." под резолюцията вероятно означават, че червеният проф. Сава Гановски, с комунистически псевдоним "Трудин", лично е бил ангажиран с решаването на казуса.

"Понеже наближава да се разделя с този свят, а

тези неща не се знаят от хората,

реших да ги споделя - разказва 91-годишният Грънчаров. - Царицата пише писмо, защото иска въпроса да бъде уреден, но то престоява цели две години. Чак през 1950 г. един трети секретар в Министерството на външните работи - Милко Харизанов, погрешно стига до заключението:

"Щом кръвта му не е българска

и е напуснал България, т.е. изселил се е, съгласно закона за българското поданство от 1940 г., който е приет през декември едновременно със закона за защита на нацията, Симеон е загубил гражданство.”

Този закон обаче е невалиден в случая, защото е приет дълго след раждането на престолонаследника и на всичкото отгоре съдържа расистки принципи - за кръв. В него се казва, че когато български гражданин от небългарски произход напусне страната автоматически се счита, че е загубил българско гражданство. И затова този чиновник набързо решил: Ето, няма нужда нито да издаваме указ, нито да правим постановление на Министерския съвет - по този закон, който е действал и през 1946 г., цар Симеон е загубил гражданство."

По този начин вместо да внесе въпроса за решаване от Министерския съвет, Милко Харизанов, трети секретар при Министерството на външните работи, в Паметна записка до министъра от 22 декември 1950 г. за по-лесно предлага на министъра да се приложи чл. 15 от стария закон за българското поданство от 1940 г., който гласи:

"Български поданик от небългарски произход,

който се изсели от царството, губи българското поданство с факта на изселването". "Български поданик от небългарски произход - такива са безспорно всички членове на бившата Кобургготска династия в България", разсъждава в записката си чиновникът.

“Има ли изселване? За да има такова, е достатъчно изискването субектът да напуска страната си със съзнанието, че я напуска окончателно. То може да бъде изразено и тацитно, т.е. със съответните действия - вземане на цялата си покъщнина, не се оставя пълномощник в страната, срокът на издадените паспорти е тримесечен, т.е. достатъчен за уреждане на новото си гражданство в друга страна, независимо дали е за постоянно или временно.

Без правно основание е подаденото заявление. За настъпването на тези правни последици не е било необходимо предприемането на отделни правни действия. Ако и до днес надлежните български власти не са заличили от гражданските регистри членовете на бившата българска династия,

това е без всякакъв правен ефект,

тъй като законът счита, че те зи лица са загубили българското си поданство от момента на изселването си."

В подкрепа на умозаключенията си Харизанов цитира и публикация във в. "Отечествен фронт" от 18 септември 1946 г., че бившето царско семейство е било придружено от "специална делегация от висши органи на държавата, която да ги съпроводи до пристигането на египетска територия."

Накрая на обширния документ все пак Харизанов се застрахова: "В случай че се прецени като пресилено тълкуването на изселването, най-удобно би било да се издаде министерско постановление за лишаване, така както е постъпило правителството на НР Румъния за отнемане поданството на бившия крал Михай."

По-късно въз основа на тази невярна информация пом.-министър Каменов нарежда да се изпрати инструкция до нашето посолство в Египет: "Др. Харизанов, да се пише на легацията в Кайро, че при запитване, следва да се отговаря, че членовете на бившето царско семейство, съгласно съществуващите тогава закони в страната, са престанали да бъдат български граждани."

Явно царското семейство обаче така и не е узнало за тези незаконни машинации на комунистическите управници. А така или иначе, при тези обстоятелства то е

било подложено на всички неудобства

от липсата на валидни документи.

За това свидетелства и самият Симеон Сакскобургготски в автобиографията си, озаглавена "Една необикновена съдба":

"Въпросът с паспорта сам по себе си би могъл да бъде отделна тема - дотолкова е важен за нас, кралските фамилии в изгнание, както и за всеки друг прокуден, който непрестанно трябва да удостоверява собствената си самоличност. Да знаеш, че зависиш от обикновено парче хартия, поражда неприятно усещане: загубиш ли го не е сигурно, че ще можеш да получиш друго. Този въпрос ни правеше уязвими; днес е невъзможно като европейски гражданин да си представиш, че можеш да загубиш своята самоличност. Беше истинско усещане за лична несигурност. Забавно ми е да си спомня за дебелия паспорт на албанския крал Лека, който единствено той признаваше..."

По натам царят пише и за перипетиите около дълго чаканото му възстановяване на гражданството му:

"След събитията от 1989 г. първото нещо, което поисках от новите български власти, беше този прословут

"Сезам, отвори се" Изключително държах на него, защото за мен това беше принципен въпрос. През 1946 г. бяхме получили документ, който важеше три месеца. След това в Египет ни бяха дали валиден пасаван за преминаване на някои граници. Едва в Испания получихме временни лични карти, докато мама най-накрая успя да вземе италиански дипломатически паспорт като дъщеря на крал Виктор Емануил III ІІІ. Такъв паспорт, любезно издаден на сестра ми и на мен, посочваше за наше фамилно име граф Рилски - псевдонима, който баща ми използваше, за да пътува инкогнито, тъй като фамилното ни име Сакс-Кобург Гота беше прекалено известно."

Спомени от епохата разказват за нерадостната съдба на обреченото на изгнание царско семейство

Веднага след преврата то на практика е поставено под домашен арест в резиденция "Врана", а особено след убийството на княз Кирил, царицата с основание се е страхувала и за живота си.

Въпреки че министър-председателят Георги Димитров, явно след като е говорил със Сталин, казва пред новите комунистически регенти:

"И косъм няма да падне от главата на цар Симеон",

съдбата на царската фамилия е била непредсказуема.

В писмо от 9 август 1946 г. регентът-комунист информира другарите си от Политбюро за състоянието на царица Йоанна: "Външно тя се държи доста стегнато, без да проявява никакви сантименталности, лични пристъпи, но личеше, че е много разтревожена и уплашена от хода на развиващите се събития... Царицата няколкократно, посочвайки ми някои статии и лозунги в пресата ми каза: "Разбирам политическия смисъл на тези статии и лозунги, но дали всички читатели ще се вслушат в думите: Смърт на монархизма" и не ще си направят някои от тях извода "Смърт на монарха"?

Аз решително я успокоих в това отношение и тя замълча, но

продължи да гледа уплашено и да свива устни скептически..."

Други са искали да екстрадират царицата-майка и децата й в СССР, а това би означавало да загинат в сталинските лагери.

Все пак на 24 юли 1946 г. Тодор Павлов предупреждава Политбюро на ЦК на БКП (к): "Ако оставим семейството в страната, ще трябва да го държим в режим на постоянен домашен арест, но въпреки това не ще успеем да го изолираме от реакционните наши военни и др. кръгове, които ще го направят свой реакционен идол. А да ликвидираме физически семейството или поне бившия престолонаследник, би било, според моето убеждение (може да се лъжа, но съм убеден в това), във всяко отношение неизгодно, както за нас самите, така и за СССР..."

Накрая регентът предлага да се изпълни молбата на царица Йоана, като й се разреши да отпътува в Египет.

От онези години се носят и легенди за някаква огромна издръжка или компенсация, уж щедро отпуснати на царското семейство при заминаването им. Но доколкото до момента няма никакви документи за подобни държавни разходи, изглежда е ставало дума за някакви пропагандни ходове на тогавашната власт с цел да очерни обречената на дълги години изгнание фамилия.

Още четете:

Имаме принц с българска кръв, неизвестен у нас

Версия: цар Фердинанд е потомък на Асеневци

Коментара ()

Вашият коментар