Защото икономическите проекти вечно са заложници на политиката

Някога, при социализЪма, мой преподавател в университета ми обясни много просто защо Западът изпреварва Изтока.

Ама то било наистина просто – у нас имало “политическа икономия”, а при тях – “икономическа политика”. Сиреч при нас политиците взимали и икономическите решения, докато при тях икономистите (т.е. бизнесът) диктували какво трябва да правят политиците.

Впрочем това второто

го демонстрира

и канцлерът на

Германия Ангела

Меркел с

неотдавнашното

си посещение

при Путин в Сочи

Политиката си е политика, ама икономиката е по-важна.

Близо 30 години след началото на прехода ни към демокрация ние, българите, като че ли не спираме да робуваме на концепцията за “политическата икономия”. Демек у нас всички основни икономически решения не спират да се ръководят от политическите виждания на управляващите в момента.

Не спират да пораждат и дълбоки разделения в обществото.

Един “демократ” от новите, иначе съветски възпитаник, тръгна да съди бившия СССР за нанесените му “морални щети”. Втори, женен за дъщерята на генерал от КГБ, се превърна в най-яростния русофоб. Трети, бивш възпитаник на МГИМО, прегърна прогресивните идеи на соросоизма. И така нататък.

От другата страна неизменно седят и онези, за които “кат Русия няма втора, тъй могъща, тъй добра, тя е нашата опора”. С други думи, “гадни антиамериканци” и “ретроградни русофили”.

Та между тези разделителни линии ние не спираме да се люшкаме. Като стадо овце на наводнен кораб – напълни се левият борд, тичаме надясно. Наводни се десният – бързаме наляво. Потъне кърмата – бягаме към носа. Гмурне се и той към дълбокото – пак назад. Където май и сме в момента...

Харесва ли се на някого, или не, след 1945 година СССР налага и у нас своята не само политическа, но и икономическа система. Тя включва освен всичко друго и

внос на съветски

технологии

Не само в промишлеността, но и в селското стопанство, във военната област, както и в енергетиката. И “откачането” от този факт хич не е лесна задача. А става още по-трудна, когато българската икономическа политика наистина остава зависима от временни политически решения.

Ще нарежем близо 2 000 бойни самолета, защото били руски. Е, нарязахме ги. И сега какво? Ще купуваме американски “Фалкони”.

А иначе уж “по-простите” германци след обединението си тихо модернизираха ескадрилите с МиГ-ове и ги направиха съвместими със самолетите на НАТО. С което спестиха милиарди евро на своите данъкоплатци.

Ще заменяме руските зилове с мерцедеси? Ами прекрасно! Само че “по-простите” чехи надградиха социалистическата “Шкода” с технологиите на “Фолксваген”. Но без да я разфасоват като производство.

Ще правим “Южен поток”, с който да оформим и “българския голям шлем” в енергийната си независимост? Ами май се превърна в “българското голямо капо”, с което си останахме.

А “по-простите” турци веднага

се възползваха

от нашата

политическа

простотия и

прибраха проекта Който сега ние ще гледаме предимно през крив макарон.

Ами АЕЦ “Белене”? Какво ли не чухме за нея. От “прекрасно изградена строителна площадка” тя

се превърна

в един “огромен

гьол”

Сега пак е на път да стане “площадка с всички необходими разрешения” за изграждане. На опашката от мераклии за строителството й направо не можеш да се разминеш.

Вчера обаче премиерът с прискърбие съобщи, че онези 3,5 милиарда лева може да се превърнат и в обикновен скрап. Което би зарадвало предимно циганите, но не и българските данъкоплатци...

Пиша това между посещенията в Русия на президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов.

Вероятно и двамата са силно загрижени за икономическия просперитет на България. И вероятно единият вече е, а другият ще допринесе за това икономическите ни отношения с Русия да бъдат ако не само в наша, то във взаимна изгода.

Може би най-сетне България не просто дава заден ход в отношенията си с Русия, а по-скоро прави разумен обратен завой.

И може би нашите управници най-сетне са вдянали защо един бивш американски президент – Бил Клинтън, държеше над бюрото си плакет с надписа “Икономиката, глупако!”.

От "24 часа"