Ще стане ли България троянски кон на Москва в Европа
Само за една седмица на посещение в Русия са лидерите на три страни от ЕС. В края на миналата тук беше Ангела Меркел, в средата на тази – Еманюел Макрон, а между тях двамата се промъкна и визитата на президента на България Румен Радев. Никой не се съмнява верността на Меркел и Макров към принципите на европейското единство, но България предизвиква определено безпокойство.
Какво означава първата за почти десетилетие среща на върха? Пак ли Русия тръгва в настъпление към Балканите? Търси ли слаби звена в Европа, за да ги превземе чрез историческата близост и енергийните примамки? Представата за България като троянски кон на Москва в ЕС отново ли е актуална?
Какво се случи
Действително за последните година-две в българската политика се случиха немалко събития, които сами по себе си нямаха голямо значение, но взети заедно показват затопляне на отношенията с Русия. И в българското общество, и в основните политически партии се натрупа прекалено голямо разочарование и недоволство от рязкото захлаждане на отношенията между двете страни след 2009 г., когато София под натиска на Запада последователно се отказа от почти всички съвместни проекти с Москва, като се започне с нефтепровода Бургас–Александруполис и се завърши с „Южен поток”.
Тези откази не донесоха на България очакваната полза, даже напротив. Затова призивите да се поставят отношенията с Русия на прагматична основа, лишена от национален егоизъм, започнаха да набират популярност.
В началото на 2017 г. в България бе избран нов президент. Вместо отявления евроатлантик Росен Плевнелиев дойде приятелски настроеният към Русия ген. Румен Радев. От пролетта на 2017 г. вече има и ново правителство, като премиерът Бойко Борисов и партията му останаха на власт, но партньорите им в коалицията вместо предишните проевропейски либерали са консервативни националисти, между които и такива, които признават Крим за руски.
България не подкрепя румънската инициатива да се създаде постоянна флотилия на НАТО в Черно море и не отзова нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания. Купуването на нови изтребители от съюзници от НАТО отложиха, но възобновиха преговорите с Москва за ремонт на МиГ за 40 млн евро.
В тази атмосфера някои български политици от тези, които се маргинализираха, се опитаха да се пребоядисат с невероятен хъс. Само 2 г. по-рано НАТО беше за тях най-важният и незаменим партньор, а сега говорят как България да напусне неблагодарния алианс и да възложи всичките си надежди на Русия.
Но главното е, че тихо и полека се промени отношението към Русия на българския премиер Бойко Борисов и партията му ГЕРБ, които с малко прекъсване са на власт почти 10 г. Именно Бойко Борисов, идвайки на власт през 2009 г., започна да се отказва от съвместните проекти с Русия един след друг, като обясняваше, че застрашават българската околна среда, суверенитета и цивилизационния избор. А сега се говори, че след президента Радев в Москва ще отиде и премиерът Борисов, за да обсъжда същите тези проекти, от които се отказа преди няколко години.
Два реактора и един поток
Причината за преориентацията на България към Москва е в общото разочарование. И българското общество, и политическият елит са разочаровани от това, че честно и с много усилия се опитват да се покажат солидарни с евроатлантическите си партньори, заради което късат връзките си с Русия, но не получават от Запада никаква компенсация за своята лоялност. Точно обратно – София получава разтрогнати договори, международен арбитраж и дължи компенсации.
Когато през 2012 г. правителството на Борисов се отказа да строи заедно с Русия АЕЦ „Белене”, проектът беше в доста напреднал стадий. В София явно разчитаха, че американската Westinghouse ще им помогне да довършат руските реактори на другата българска АЕЦ – „Козлодуй”. Но американците не проявиха особен интерес към проекта и тези два реактора остават основен проблем за българското правителство.
През 2016 г. реакторите бяха готови, трябваше да ги вземат от Русия, след като платят 620 млн. евро. За всеки ден забавяне дължаха още 162 хиляди евро. Сумата се забави няколко месеца, после България се опита да продаде реакторите в Иран, но не успя. В резултат на това сега се пазят в България и не им е ясно какво да ги правят.
Да ги държат просто така, е странно, купувач няма, а да се строи централа без чуждо участие, е твърде скъпо.
В търсене на изход българското ръководство излезе с нереализуеми идеи, като например строителство на общобалканска АЕЦ с участието на съседни страни или търсене на стратегически инвеститор, на когото не му трябва допълнително финансиране от български бюджет, нито иска гаранции. Говори се даже, че Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) се е заинтересувала от проекта в България.
Но, съдейки по това каква бурна активност развива българското правителство около новата АЕЦ в последните няколко дни преди визитата на президента Радев в Москва, става ясно, че руският вариант отново е на дневен ред. Още повече че наскоро унгарският премиер Виктор Орбан след няколкогодишни скандали успя да получи одобрение от Евросъюза за разширение на АЕЦ „Пакш” с участието на Русия.
Възможно е по този начин да завърши и българската епопея с „Белене”, започната през 80-те години. Но в във всеки случай българското ръководство едва ли ще забрави, че немалка част от загубите се дължат на добрите съвети и двусмислените обещания на Запада.
Още по-неприятна за България е историята с „Южен поток”. Отказът от строителството му под силния натиск на Брюксел стана едно от първите решения на Бойко Борисов, когато той след кратка пауза се върна на власт през есента на 2014 г. България прояви европейска солидарност, като разчиташе, че ЕС някак ще й помогне да се справи с газовите проблеми.
Няколко години Борисов обсъждаше с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб – голям разпределителен център на българския морски бряг, където ще се събира газ от различни източници. Говореха, че идеята е обещаваща, но България досега не получи никаква помощ за реализацията й.
Напротив – усилията на няколко европейски лидери се оказаха съсредоточени на друго място – към строителството на „Северен поток-2”. А България от солидарност просто отстъпи транзитните плащания на Германия и Турция. Затова не е чудно, че сега не само проруският президент Радев, но и понякога доста остро настроеният към Русия премиер Борисов са готови да обсъждат с Москва най-различни формати за участието на България в руските газови проекти.
Национализъм без диктатура
Основният въпрос за Русия остава доколко надеждна и дългосрочна ще се окаже сегашното затопляне на отношенията с България. Без съмнение в Москва им е приятно да видят как Бойко Борисов, който само до няколко години обясняваше, че на България не й трябват руските енергийни проекти и те даже са вредни, сега моли да се възстановят дори и в съкратен вариант. Но Борисов не е Орбан, неговото положение е доста по-несигурно и той не може да прояви такова упорство и ловкост в споровете с Брюксел като Будапеща, когато отстояваше АЕЦ „Пакш”.
В България, както и в много други страни от Източна Европа също се наблюдава поврат към консерватизма и национализма, но независимо от това там няма ясна и разбираема полуавторитарна пирамида, която така харесват в Кремъл. Българската политика остава хаотична и хора с противоположни възгледи се оказват не само в една управляваща коалиция, но дори в една партия.
Брюксел вече неведнъж е показал, че не се церемони особено с България и е готов да окаже на София силен натиск и дори да замрази европейските субсидии. В такива условия българските политици, склонни към опортюнизъм и честа смяна на съюзниците, едва ли ще са готови да се съпротивляват упорито.
Въпросът доколко близки трябва да са България и Русия, вече половин век остава главен в българските диспути за външната политика. И сегашното ръководство едва ли ще може да даде ясен отговор. С времето новото сближаване неизбежно ще върне вечния страх да не се превърне във васал на Москва, а заедно с това ще се появят и нови политици, които ще обещаят да спасят България от унизителната зависимост.
Анализът е публикуван в сайта на Московския център "Карнеги"
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория