Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Доклад до парламента: „Белене“ - с частен инвеститор и с участие на държавата Теменужка Петкова СНИМКА: 24 часа/архив

Петкова внесе в парламента доклад за проекта и вариант за решение

Изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип без държавна гаранция, предлага министърът на енергетиката Теменужка Петкова в доклад до парламента. Структурирането на проекта и предприемането на действия по процедурата за избор на инвеститор да станат до 30 октомври 2018 г. Държавата, чрез НЕК, да запази дял в размер на досегашните активи на проекта.

Народното събрание да отмени мораториума, както и да възложи на министъра на енергетиката да започне преговори с потенциални инвеститори и с производители на оборудването, предлага още документът.

Докладът е изготвен от работна група, в която са експерти от БЕХ, НЕК, ЕСО и др.. В него се прави преглед на историята на проекта и се анализират различни варианти за развитието на проект.

Започва се от вариант нищоправене.

Единственото предимство, посочено за този вариант е, че няма да се харчат повече пари, без тези за съхраняване на оборудването.

Загубата е 2,268 млрд. лв. активи на „Белене“, които трябва да бъдат отписани от баланса на НЕК. Това ще доведе до декапитализация на компанията оттам и заплахата някои от кредиторите да я обяви в несъстоятелност.

Ако големите тецове, които произвеждат 41% от електроенергията, не получат дългосрочна или безсрочна дерогация , или ако не се изградят други базови мощности, има риск след около 10 години България да не разполага с друга базова мощност освен „Козлодуй“ , която пък може да работи до 2047 г., се посочва в доклада. При този вариант се лансира възможността за внос на ток, но въпросът е от къде и на каква цена.

Финансовата обосновка на този вариант посочва 6 млн. лв. разходи на година за поддържане за съхраняване на оборудването. Невъзможност НЕК да възстанови 1,176 млрд. лв. заем от бюджета до 2023 г. за оборудването. Предсрочна изискуемост на 2 млрд. лв. от облигационерите на БЕХ, риск от блокиране на дейността на енергийните предприятия в холдинга и риск за енергийната сигурност на страната.

Вариант с продажба на трета страна.

Това може да стане само със съгласието на „Атомстройекспорт“. При този вариант могат да се възстановят само част от разходите и частично погасяване на дълга към държавния бюджет.

Положителното е, че няма да се плащат по 6 млн. лв. на година за съхраняването на оборудването. Ще трябва обаче да се отпише стойността на имоти, машини и съоръжения, извън оборудването, капитализирани до прекратяване на проекта. А това е загуба от 1,3 млрд. лв.

Пак има риск от предсрочна изискуемост на 2 млрд. лв. от облигационерите на БЕХ.

И се стига до варианта за реализация на проекта, като единствен начин НЕК и държавата да си върнат парите. Той има подварианти.

Първият е изграждането му изцяло от БЕХ или НЕК.

Като предимства е посочена бъдещата необходимост от подобна мощност у нас и в региона. Ще се възстановят вложените до момента 2,268 млрд. лв. Ще се осигурят заетост и доходи, ще се осигури конкурентоспособност на икономиката и икономическото развитие на регионите.

Недостатъците са, че трябва да се осигури финансирането на целия проект, което по оценки е още 10,012 млрд. евро. Заради емитирането на облигации от БЕХ за 1,050 млрд. евро, възможностите на холдинга за привличане на външно финансиране са изчерпани, са посочва в документа. Според експертите на Петков този вариант ще изисква задължително изкупуване на електроенергията на определена цена.

Вторият е с привличане на стратегически инвеститор, като НЕК участва с досегашните активи.

Според доклада само този вариант ще върне похарчените досега пари.

Предимствата е, че ще се осигури нова базова мощност, при отпадането на въглищните централи. Освен това този проект изпреварвал с 8-10 г. подобни проекти в региона, тъй като има платеното оборудване и лицензираната площадка.

Участието на НЕК ще осигури блокираща квота и е гаранция за защита на интересите на държавата, още повече, че ядреният риск остава за нея.

Докладът лансира вариантите, разработени от БАН, при които проектът е жизнеспособен – под 10 млрд. евро инвестиция, под 4,5% лихва, съотношение собствен/привлечен капитал 30 на 70%. Освен това проектът е нотифициран от ЕК.

Недостатък е, че инвеститорът може да поиска държавни гаранции и дългосрочен договор за изкупуване на тока. Както и да поиска актуална оценка на площадката.Ядреният риск остава за държавата.

Разгледан е и вариантът проектът да се изгради по модела на унгарската АЕЦ „Пакш 2“. При него проектът се вади от НЕК в отделно дружество и изграждането му с държавно гарантиран заем на база на междуправителствено споразумение. Тук трябва нотификация от ЕК за държавна помощ. В Унгария това е станало с междуправителствено споразумение с Русия, одобрено от ЕК. Заемът е от над 10 млрд. евро при лихви от 3,95 до 4,95% и срок на изплащане 21 г., които текат след въвеждането на централата в експлоатация.

Сред предимствата е фактът, че централата остава собственост на държавата, както и че заемът ще бъде изплащан от търговската й дейност. Не се предвиждат други гаранции, като изкупуване на ток например, както и че проектът няма да се отрази на паричните потоци в БЕХ.

Сред недостатъците са, че този вариант ще увеличи държавния дълг.

Вариант със 100% продажба на частен инвеститор.

Това може да стане с продажба на акциите на НЕК в новоучредено дружество. Изцяло частна АЕЦ е безпрецедентно и сложно за реализация, сочи документът. Това освен че оставя ядрения риск за държавата, зависи и от конструктора – „Атомстройекспорт“.

Последният вариант е изграждане на нова ядрена мощност в „Козлодуй“. Това е технически възможно. Но лицензирането на нова площадка ще отнеме между 4 и 7 г. Съхраняване на оборудването, което може да продължи и 10 г., е нежелателно от гледна точка на техническото му състояние. НЕК ще продължи да прави разходи за съхраняването му. Ще трябва да се отпишат 1,3 млрд. лв. разходи, направени за площадката „Белене“. 5 млрд. евро ще са нужни на „Козлодуй“ за изграждането на 7-ми блок.

Коментара ()

Вашият коментар