Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо живеем най-кратко от целия ЕС? Стрес, болести, катастрофи и бедност топят  нацията

Българите имат най-ниската очаквана продължителност на живота в Европейския съюз. Това става ясно от информация, публикувана от Националния статистически институт.

В тази връзка "168 часа" се обърна и към експерти, които да коментират причините за тежката демографска ситуация в страната.

Очакваната средна продължителност на живота общо за населението на страната, изчислена за периода 2015 - 2017 г., е 74,8 години, като спрямо предходния период (2014 - 2016 г.) тя се увеличава с 0,1 години, съобщи Националният статистически институт (НСИ).

От резултатите от изследването става ясно, че България заедно с Латвия и Литва (74,9 години) е сред страните с най-ниска средна продължителност на живота на населението в Европейския съюз, а с най-висока са Испания (83,5) и Италия (83,4 години).

Фактът, че за пореден път сме на дъното на демографска класация, едва ли учудва вече някого у нас. Но може би по-важно е да се стигне до причините, които водят до негативното явление. Според специалистите вероятно най-важният фактор за малката продължителност на живота у нас е високата смъртност.

В цяла поредица от световни изследвания България е на едно от първите места по смъртност. Доскоро малко преди нас бяха някои малки африкански страни, но напоследък и те ни отстъпват. Нещо повече - тенденцията е страната ни да се утвърди като недостижим световен лидер в зловещата класация.

А в държава като нашата, в която стресът е един от сериозните фактори за висока смъртност, той е и първоизточник на всички болести. Онкологични, сърдечносъдови и други заболявания до голяма степен се причиняват от рисковите ситуации в живота на човека.

Българите страдат най-много от сърдечносъдови заболявания спрямо всички европейци, показва анализ на Световната здравна организация от миналата година. Такива болести са инсултите, инфарктите, хипертонията. Освен това страната ни е и на едно от челните места по хронични неинфекциозни болести - рак, диабет и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

В същото време България е и първа сред страните в Европейския съюз по тютюнопушене. Според членовете на коалиция "За живот без тютюнев дим" 17 800 българи годишно умират от болести, причинени от употреба на тютюн.

Тютюнопушенето се явява причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години и за всеки втори в групата от 45 до 59 години.

Сред основните причини обикновено се посочват и глобалното влошаване на екологичната обстановка (замърсени въздух, води, почви) и масовото използване на химикали и торове в земеделието.

Така се замърсяват и храните, а отделно има и деформации при производството им - добавка на овкусители, оцветители, консерванти и пр.

Значение имат и социални фактори - ниски доходи, безработица, несигурност и др. В това отношение е интересна статистиката за общата смъртност у нас през годините. За периода 1896-1900 г. коефициентът й е 28,9 умрели на 1000 души от населението, а в следващите десетилетия има траен спад.

Така за периода 1921-1925 г. показателят е 20,8, за 1946-1950 г. - 12,3, и се стига до най-ниския коефициент през 1964 г. - 7,9.

После смъртността започва да расте и за 2014 г. тя вече е 15,1. Парадоксално това е повече от 1940 г., когато същият коефициент е бил 13,4.

Високата смъртност в България се дължи и на големия процент катастрофи, които се случват по пътищата. Страната ни е на първо място по смърт на пътя и макар този коефициент да е намалял с 12 на 100 за периода 2010 - 2017 година, то ние продължаваме да сме първенци в тази категория заедно с Румъния. Според Европейската комисия причините са старите коли, неразвитата пътна мрежа и културата на шофиране.

В страната ни често пътищата са опасни, с множество дупки и неравности, които буквално изхвърлят колите в канавките.

Не може да не се спомене и старият автомобилен парк, като близо 50% от колите са технически неизправни. Проблем е бързото и безотговорно шофиране на по-голямата част от собствениците на бързи коли, които не могат да бъдат спрени дори от нарастващия брой камери и полицейски патрулки. Голям е и процентът на хората, които решават да се качат зад волана без книжка или след употреба на солидно количество алкохол и наркотици.

От 2016 до 2017 година България и Румъния са единствените в ЕС, отчели над 80 смъртни случая на един милион жители. Навиците на шофиране по пътищата на северната ни съседка по никакъв начин не се различават от тези тук.

През изминалата година в родината ни са загинали близо 700 души.

Това са причините, които водят до висока смъртност при българите, но според някои експерти това, което сваля продължителността на живота в България, е фактът, че у нас има значително по-голям брой роми от останалите държави в Европейския съюз.

В свое интервю пред "24 часа", проф. Илона Томова твърди, че ромите умират с 15 години по-рано от българите. А за това си има причина. Докато ние сме се преборили с високата детска смъртност и тази на родилките, при ромския етнос те все още са често срещани и не могат да бъдат снижени дори от високата раждаемост.

Според множество изследвания, които са проведени главно сред балканските страни, българските роми имат най-висока заболеваемост: 38% от децата до 15 г. и 40% от лицата над 45 г. не са можели да изпълняват всекидневните си дейности по време на интервюирането. Те също така водят изключително нездравословен начин на живот, като над 50% от мъжете и над 30% от жените пушат всеки ден средно по 20 цигари.

В ромските гета често се срещат и болести, които вече не са чак такъв проблем за останалото население. Животът сред кал и мръсотия води до туберкулоза, морбили, хепатит и сифилис, които мъчат хората и съкращават техния живот.

"Трябва да уточним, че в последните години продължителността на живота у нас слабо нараства", коментира изследването гл. ас. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН. - Проблемът по-скоро е, че процентът на тази част от живота на хората, в която са в добро здраве, намалява. Влияние за това оказват всички фактори, свързани със здравния статус. Това включва социално-икономическите условия, от една страна, и здравната система, от друга. Смъртността в България расте и поради възрастовата структура на населението."

Не на последно място намаляването на средната продължителност на живота у нас се дължи и на емиграцията на млади хора в трудоспособна възраст, изтъкват още учените.

"По раждаемост сме на 214-о място в света от 220 страни - възмущава се акад. Петър Иванов, шеф на Демографския институт към БАНИ - Ужасяващ феномен, но такива са данните от статистиката. Обикновено се изтъкват само част от факторите за печалната картина и по този начин истината се скрива. А тя е, че има т. нар. "бял полет". Тоест младите хора не искат да живеят в България.

Тук остават хора с малки способности или с умствено изоставане и психически заболявания и оттам се влошава и генофондът на нацията.

Отделно за миналата година от 60 000 новородени 58% нямат за майчин език българския. Това означава, че за българския етнос проблемът е два пъти по-тежък и се губим като нация.

Що се отнася до циганите - няма такива изследвания, които да потвърждават, че те умират по-рано. Държавата им отпуска над 20 вида помощи, а те не желаят да работят и се чудят с какви незаконни дейности да се занимават. Всъщност кратката продължителност на живота на ромите е мит, който се използва често, за да се омаловажат резултатите от статистиката за смъртността."

Според академика твърденията, че ромите увеличават общата смъртност у нас, са неоснователни.

"България е с най-висок дял на ромското население в целия свят. Според редица изследвания, между които и на ЦРУ, към 2050 г., когато общо ще бъдем към 5 млн. и нещо, ромите у нас ще достигнат 3,5 млн., турците ще запазят броя си, а българите с 800 хил. души ще останат едно екзотично малцинство", казва по този повод ученият.

И все пак има ли някакъв изход от тревожната ситуация? Учените са скептични.

"Трябва да търсим различни варианти. От гледна точка на публичните политики най-добър резултат биха дали подобряването на здравната система, създаването на качествени здравни услуги, както и превенцията и профилактиката. За съжаление точно това направление у нас е недофинансирано", казва в тази връзка гл. ас. Черкезова.

Още по-мрачна прогноза за справяне с трагичната ситуация у нас направи акад. Иванов: "Откровено казано, работата е изпусната - България е в клинична смърт Нищо вече не може да се направи. Вече сме с 16,6 промила отрицателен естествен прираст. Това означава, че в България умират 222 души на ден и 9 души на час."

Коментара ()

Вашият коментар