Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За Енчо Матеев и неговата великолепна книга "Държавникът Стефан Стамболов

След 1990 г. в България започнаха да излизат книги, спомени, дневници, свидетелства, каквито бе немислимо да се намерят и прочетат по време на тоталитарната държава. Аз се омъжих през юли 1990 и заминах за Холандия, но си идвах често и купувах книги с килограми. Tom Ivanov, който понякога ме придружаваше из моите свирепи набези по книжарниците и сергиите за книги, вървеше до мен и предупредително мърмореше, че няма да ми носи торбите с книги ( то и за да ги понесе човек, трябваше да е мазохист, направо да се изгърбиш от тежести, ама бях млада, 49 кила с мокри дрехи и коленните стави не се обаждаха :)). Така че ведро му отговарях, че няма да ги носи той, разбира се, но накрая благородният Том, който през цялото време мърмореше, все пак ги вземаше от ръцете ми с думите:

"Абе, Дани, аз ти казвам, че няма да ги нося, за да спреш да купуваш, ама ти не спираш и от дума не разбираш." :)

Но за какво ви разправям всичко това?

Защото в библиотеката ми, заради която сега трябва да си търся по-голяма къща ( даже най-добре малък спретнат замък :) ), има безценни неща. Една от тия книги, които си купих тогава ( понеже чинно си отбелязвах датата на покупката, сега знам, че е купена на 23 януари 1992) , е на преследвания от комунистическите престъпници и тъпанари Енчо Матеев (правист по образование).

Комунягите са го преследвали, защото видите ли, бил патриот, а това в техните московски промити мозъчета, е страшно престъпление. Книгата се казва "Държавникът Стамболов".

Бях двадесет и кусур годишна кифла, когато я прочетох. Боже, то сякаш някой ми махна пердето от очите. Бях завършила вече българска филология и история в Софийския университет, но то си е като вода газиш, жаден ходиш. Особено що се отнася до "образованието" по история. :(

Историята и правото са най-идеологизираните и контролирани дисциплини (ама и думата подхожда!) в една тоталитарна държава от съветски тип. Този човек, вечна му памет, ми показа как трябва да се пише по исторически теми:

1. Първо трябва много да си чел, за да знаеш фактологията в нейната хронологична последователност и цялост! А не да вадиш този или онзи факт от контекста, щото тъй ти изнася

2. Трябва да имаш правни, не само исторически познания

3. Иска се логична мисъл, а не като отличниците папагали - ни логика, ни мисъл!

То не става козаяц!

Едно от трите да нямаш, пиши си поезия, не се занимавай с история, дори и под формата на роман!

Тия дни ще ви публикувам откъси от тази книга, която по моя молба Emil Angelov сканира. Не само заради безценната фактология, но най-вече заради блестящия анализ на Енчо Матеев, който ми отвори очите за много неща.

Коментара ()

Вашият коментар