От цялата дандания около „българските превозвачи” разбрах, че Франция иска условията на труд и почивка за шофьорите „тираджии” да бъдат еднакви в целия Европейски съюз. И предлага на всеки 3 седмици шофьорът тираджия да се прибира в родината си, защото има деца, семейство, родители, близки и приятели. А дългого отсъствие от дома го отчуждава от тях. Това иска Макрон – шофьорите да не забравят, че имат свой дом. Какво възразява на това България.

Депутатите ни настояват шофьорите да не се прибират с месеци у дома. Защото за какво му е на шофьора България. България си има депутати и това ѝ стига.

Франция иска на шофьорите тираджии да се плащат командировачни пари по нормите на държавата, в която са влезли. Влязъл си в Германия ще получиш пари като за Германия. Влязъл си във Франция – ще получиш пари като за Франция. И така за Белгия, Италия, Испания. Защо трябва да е така ли?

ЗАЩОТО, СПОРЕД МАКРОН, ШОФЬОРЪТ Е ЧОВЕК, А НЕ СКОТ.

И той трябва да има пари, за да спи в нормален хотел или мотел, а не да се свива като животно седмици наред в кабината на камиона. Кой друг българин спи на работното си място? Ами да затворим тогава депутатите да спят в парламента! Там дори е по-просторно, има тоалетни, има и бюфет с кюфтета. Защо шофьорът превозвач след изтичане на работния му ден да не отмори като нормален човек? Защо българските фирми превозвачи настояват техните работници да работят и живеят в скотски условия? Защо българският шофьор да получава няколко пъти по-ниска заплата от френския шофьор? Макрон настоява да поправим тази несправедливост. Но ние – не, искаме тя да си остане. Защото сме „социалисти”, „патриоти” и „граждани за европейско развитие на България”. Но нима спането в шофьорската кабина, пикаенето върху задната гума, храненето на крак и ниските заплати – това ли е „европейското развитие”?

Иска още Макрон два дни задължителна почивка за работещите в бранша. Българските депутати възразяват. Но те самите от почивка не се отказват. И парламентарните шофьори не се отказват от почивка. Всеки човек има право на почивка. А шофьорът тираджия е също човек. Припомням тази истина на Бойко Борисов, преди да тръгне да възразява на Макрон, защото може от много международни совалки да я е забравил.

Останалите предложения на френския президент също са разумни. Те защитават интересите на човека работник, а не интересите на френските превозвачи.

Да искаш нормални условия за работа и почивка, да възразяваш на дъмпинга,който фирми от бившите соцстрани правят на европейския пазар – за сметка на лошите условия, в които поставят своите работници, е достойно политическо поведение. Недостойното е българското. Макрон настоява собствениците на превозваческите фирми да се отнасят човешки със своите работници, да им осигурят нормални условия за труд и почивка. А не да гледат на тях като на впрегатен добитък. Добре е, че има държави като Франция, за да озаптят алчността и наглостта на българските превозвачи, които в преследване на по-голяма печалба забравят за човека. Добре е, че има президент като Макрон, който да мисли най-напред за правата на човека, а не за гушите на „превозвачите”. Защото ако оставим нашите депутати да „мислят”, то скотския живот ще продължи.