Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Боян Петров тръгва към върха с думите: Чувствам се много силен!

l Алпинистът, който е в неизвестност, поел към 8-хилядника в отлична форма

l Изкачва K2 с метална пластина в крака, след като го блъска пернишки рали състезател

l Мъжки глас го насочвал при щурмуването на Канчендзьонга - халюцинация от липса на кислород

l Два пъти преборва рака, диабетът не го плаши и се възстановява, след като го помита румънка с кола

l Ние сме приели, че смъртта е неразделна част от алпинизма. Тя се случва, а ти си казваш: “Не трябва да съм аз”, казва той пред “168 часа”

В отлична физическа и психическа форма, алпинистът Боян Петров се впуска в най-дръзкия си проект досега - да атакува 5 върха за 5 месеца и да постигне "Хималайската корона". Петров е в неизвестност от 3 май при щурмуването на първата цел от неговата смела програма - върха Шиша Пангма (8027 м) в Тибет.

"Преди да тръгне нагоре, се чухме и той ми каза, че се чувства много силен".

Това сподели пред "168 часа" половинката на алпиниста Радослава Ненова, която говори с него за последно на 28 април и по-късно съобщи за изчезването му във фейсбук.

"Беше много подготвен. Затова какъвто и да е проблемът, не е възникнал от това, че не са му стигнали силите - коментира Радослава. - Със сигурност нещо се е объркало. Уговорката ни беше, че ще се чуем пак на 3 май. И друг път се е случвало да няма сателитен телефон, но не и толкова дълго да няма следа от него. Винаги когато не съм имала връзка с Боян, съм знаела какво става и в кой ден ще се чуем. Знам, че в планината за толкова време, на такава височина и при такива условия шансовете му са доста малки, и се притеснявам много. За мен обаче има надежда и не трябва да се спира търсенето, докато няма някаква категорична информация за него."

Петров е оставил сателитния си телефон на шерпите водачи, които са му помагали, за да не му тежи. Случвало се е и по седем дни той да се изкачва солово без телефон, а понякога дори и без кислород. Обикновено той се чувства по-комфортно да се движи сам. В същото време винаги е имало информация за местонахождението му от срещите с други алпинисти.

Вече е в ход спасителна операция, като на 8 май трима шерпи достигат до лагер 1, където не откриват нашия алпинист. На 9 май тримата шерпи и трима китайци, които са професионални спасители, продължават търсенето към лагер 2. Очаква се и хеликоптер да се включи в издирването. Радослава също така съобщи, че ще се насочи сателит, който да направи сателитна снимка на склона. До редакционното приключване на броя няма нови вести за Боян.

Унгарският алпинист Клайн Давид сигнализира за изчезването на българина преди дни. Двамата са се разделили на 29 април и са били в една експедиция заедно с още петима италианци и четирима водачи от непалски произход. Петров

решил да катери върха сам,

а лошото време е принудило спътниците му да се върнат към базовия лагер. За последно той е видян на височина над 7000 м и оттогава никой няма контакт с него. Ден по-късно и други тръгват след Боян. На 5 май близо до последния лагер 3, който е на 527 метра под върха, е открита празната палатка на нашия алпинист и част от екипировката му. Колегите му са категорични, че е нормално той да я е оставил при тръгването си нагоре.

Според Дойчин Василев, който също е изкачвал връх Шиша Пангма,

от 7400 м започват техническите проблеми

за изкачващите се. Има два варианта, като не се знае кой от тях е предпочел Боян. На централния връх има ръб до най-високата точка. Ако той не е обезопасен, рисковете са като на Кончето в Пирин, твърди Василев.

Според Радослава най-малкият проблем на Петров в момента би могъл да е неговият диабет, защото той много добре знае как да го контролира.

Дъщерята на алпиниста, която живее в Швейцария, е в течение на ситуацията, а 12-годишният му син за момента знае, че баща му просто се бави на връщане.

Боян е известен с това,

че е изключително стриктен

в предварителната си подготовка за експедиция и е ненадминат в бързото слизане. За него е правило, ако качи връх за 8 часа, да се върне максимум за 4. Винаги изпреварва спътниците си към височинните лагери с поне два часа.

Неговите приятели и близки имат силна вяра, че за пореден път Боян ще докаже на всички, че може да оцелее при всякакви условия. Алпинистът, който по професия е зоолог и спелеолог, цели два пъти се преборва с рака, след като още преди да навърши 30 години, му откриват злокачествен тумор на окото, а после и на единия тестис.

По-късно е диагностициран с диабет, но и това заболяване не може да сломи духа му на победител и да спре устрема му нагоре.

"Вътрешната настройка на човек е много важна за оцеляването - признава преди време пред "168 часа" покорителят на върхове. - По време на химиотерапиите си мислех, че всичко е 50 на 50, но си казах:

"Не е възможно да си отида толкова лесно

и да се дам без борба".

След като преминах този етап и лекарите ми казаха, че имам диабет, си помислих: "Късметлия. Ще си го гледкам, ще си го контролирам и всичко ще е наред".

Много тъжно ми стана обаче, когато през 2004 г. лекарката на националната експедиция до Еверест съобщи: "Боян е болен и е рисков фактор, затова ще го съкратим от състава". Годините показаха, че при един добре контролиран диабет и силно желание за успех всичко е възможно. Решителен човек съм и знам къде съм, защо, как и какво трябва да постигна и нищо не може да ме разсее.

Горя, докато не постигна желаното.

Иначе не съм фаталист. Не нося талисмани и амулети за късмет, а това олекотява така или иначе тежкия ми багаж нагоре."

Само преди две години Петров едва не загина и в катастрофа в Кресненското дефиле заедно с еколога Андрей Ковачев. Двамата бяха пометени от 27-годишна румънка, докато броели прегазените животни по главен път Е79. След случилото се алпинистът бе поставен в медикаментозна кома и имаше политравма с водещи гръдна и черепно-мозъчна.

Боян има изключителен характер и дори през 2014 г., когато в рамките на 72 дни стъпи на Канчендзьонга (8586 м), Броуд Пик (8047 м) и К2 (8611 м), единственото, което претърпява като физическа вреда, е падането на един нокът от студа. Всъщност той още по-рано иска да покори K2, но е възпрепятстван заради пернишки рали състезател, който прави обратен завой пред него и го праща в болница за операция на крака. Така през 2013 г. за Петров става невъзможно да замине за експедицията и се тормози всеки ден, но на следващата година става първият българин, който покорява върха. И то с метална пластина в крака, която му слагат след катастрофата. Тя е премахната чак след това.

"Пластината бе с такива размери, че непрекъснато усещах болка, бодеж и дискомфорт при усукване, но някак си именно това ме държеше с още по-изострено внимание - разказа тогава пред "168 часа" Боян. - По принцип съм човек, който винаги е нащрек. Никой не трябва да си играе със смъртта, а още повече в планината. За тази цел

трябва да си с отворени

на 100% сетива.

Важно е да чуваш и най-малкия шум, за да можеш да различиш кое е летящ камък и кое лавина само по звука и да изхвърчиш мигновено в посока, противоположна на тази на опасността. Винаги си повтарям: "Внимавай". Така съм се автоматизирал, че сякаш сканирам като автомат обстановката около себе си."

Любопитно е, че освен всичко българинът качва К2

с колоездачна каска.

Губи своята при разпределянето на багажа и в лагер 2 взема първата, която му попада в ръцете. В тази палатка му открадват също и пикела, но по случайност намира друг по-стар и се качва с него.

"Истината е, че тази каска ми беше много полезна, защото пресякох с нея доста опасен участък, където летяха малки камъни с размерите на топка за тенис,

но със скорост

на снаряд",

обясни след това зоологът.

При щурмуването на Канчендзьонга той има халюцинации, каквито често обсебват ума на алпинистите. Те са пряк резултат от недостига на кислород в мозъка, защото при катерене мускулите работят по-интензивно и усвояват повече.

"При мен това явление е основно звуково. Не съм имал видения - разяснява Боян. - Всичките височинни алпинисти, които изкачват над 8500 м, имат такива халюцинации задължително. Аз чувах мъжки глас, който не мога да кажа, че ме напътстваше и водеше, но сякаш вървеше пред мен. В главата ми се създаваше илюзията, че сякаш сме двама души, все едно се катеря с партньор, а той ми казваше:

"Давай насам. Още малко. Зад тази скала. Закачи се тук". Като сън. Не мога да си го спомня с детайли. Разбирах, че имам халюцинации много ясно, а на върха мъжкият глас изчезна и останах сам. Мозъкът сякаш се нахрани с кислород. На K2 и Броуд Пик нямах халюцинации, защото вече бях добре аклиматизиран."

Единственото, от което се страхува покорителят на върхове, са скритите ледникови цепнатини, защото не може нито да ги контролира, нито да ги предвиди. Вероятно защото през 2009 г. лети девет метра в дълбока цепнатина и абсолютно по случайност яхва едно парче с размерите на детско столче, където засяда и така оцелява.

"Оттогава си

имам едно наум, когато видя равно ледено поле.

Рискът в алпинизма идва от нещата, които са извън контрола на човек", сигурен е алпинистът.

Заради професията си на зоолог и фактът, че целият му кабинет е пълен с препарирани животни, Петров е казвал, че открай време е възприел смъртта единствено като край на физическото съществуване. "Разбира се, ако изгубиш партньор, е тежко, но съм се възпитал да контролирам емоциите си - признава в интервю за "168 часа" той. - Поддадеш ли се на чувствата и тревогите, означава да застрашиш собственото си оцеляване. Ние сме там и сме приели, че смъртта е неразделна част от алпинизма. Тя се случва, а ти си казваш: "Не трябва да съм аз". Пред мен почина един испански алпинист от преумора, а на Броуд Пик намерихме тялото на един поляк. Той беше седнал да си отдъхне и си беше отишъл, заспивайки от студ и умора, но неусетно и безболезнено, както идва бялата смърт.

Аз съм човек, който не се предава лесно,

защото винаги имам цел,

а останеш ли без нея, все едно плуваш в безкраен океан без никакъв остров."

Днес всички се надяват, че Боян е покорил Шиша Пангма и настоящата му цел е да се върне у дома, за да зарадва всички и да продължи да се устремява пак и пак нагоре. Алпинистът също така бе решен в рамките на сегашната експедиция след Шиша Пангма най-сетне да поеме към заветния Еверест и да стъпи на Покрива на света.

Четете още:

Да си жената на Боян Петров винаги е било чест и наказание едновременно. Имам цялата подкрепа на света!

Д-р Калина Сълова: Не се притеснявам за Боян Петров, той умее да ръководи себе си

Коментара ()

Вашият коментар