Поне 300 000 българи са пряко заинтересовани да бъде приет закон за личния фалит у нас. Такъв е броят на хората, които са имали кредит и не са успели да си направят вноските за повече от 6 месеца.

Резултатите са от проучване, проведено от социологическата агенция “Глобал Метрикс” по поръчка на Българския институт за правни инициативи, предоставено на "168 часа".

Логично, над 80 % от българите подкрепят и приемането на Закон за личния фалит, сочат още данните.

В същото време заради лобистки интереси дълги години у нас се

отлагаха всички инициативи за законова защита

на длъжниците, което допълнително влоши ситуацията с неплатежоспособността на обикновените хора.

Така към края на 2017 г. по данни на Европейската комисия просрочените заеми у нас са за над 4,7 милиарда евро, сред които тези, по които не е плащано над 90 дни, възлизат на 3,4 милиарда евро. 800 милиона лева са необслужваните потребителски кредити. По данни на БНБ от средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000, които са изтеглили 4 991 000 заема. Тук дори не са включени дълговете към доставчици на обществени услуги.

А общо над 600 000 са необслужваните кредити на физически лица. По този показател ние сме на пето място от страните в ЕС (след Гърция, Кипър, Португалия и Италия), а

12,1% от всички заеми в България са лоши,

при средно 4,6% за ЕС.

В края на март Закон за несъстоятелността или за личния фалит инициира и омбудсманът на републиката Мая Манолова.

"Такъв закон е в интерес и на длъжника, и на кредитора, и на фиска на държавата - свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми и на икономиката, като генерира безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2", подчерта Манолова, която представи проекта си в сградата на Европейската комисия у нас.

Социален форсмажор - например болест или загуба на близък, може да доведе до това и добросъвестен човек да изпадне в положението на фалит, затова задлъжнялостта не е частен проблем, подчерта защитникът на народа.

В същото време България е единствената държава членка в Европейския съюз без отделен закон за личния фалит. Нещо повече - подобни законови механизми действат и в САЩ, Канада, Русия и Бразилия.

Изследването безспорно показва за пореден път необходимостта от въвеждането на такова законодателство и у нас. И наистина е трудно да се изброят ползите от прекратяването на свръхзадлъжнялостта за хората.

Проблемът е точно

кой модел да се възприеме,

тъй като в отделните страни ситуацията е различна, казват специалистите. Затова трябва да се подходи изключително внимателно към въпроса и да се отгледа от всички страни.

Един от основните въпроси, които се нуждаят от специално внимание, е кои от длъжниците да имат право да се ползват от тази възможност, защото личният фалит е средство за защита, а не средство за наказание.

От това следва, че от тази форма могат да се възползват само добросъвестните длъжници и тук при евентуален закон е нужно много ясно определение на "добросъвестен длъжник".

От съществуващите модели в Европа по отношение на последствията за длъжниците, обявени във фалит, сравнително най-консервативен е германският. Там срокът е 10 години и всичко е регулирано. Но същевременно се държи сметка и за социалното подсигуряване на изпадналия в неплатежоспособност гражданин. Така там за да се удовлетворят нуждите на кредиторите,

се продава цялото имущество на длъжника,

дори и апартаментът, но това не означава че той ще отиде на улицата. Държавата е длъжна да му осигури друго жилище - социално. Често то е в по-лош квартал в сравнение с отнетото и в него няма много добри условия. На същия принцип на закъсалите се отнемат и личните автомобили, но на закъсалия човек се осигурява карта за безплатно пътуване в градския транспорт.

Най-либерални в това отношения са англичаните. Във Великобритания финансовият сектор е изключително важен и развит, така че доверието в него не трябва и не може да бъде рушено по никакъв начин. Затова там срокът за обявяване на фалит на физическо лице е около 6 месеца. В този срок се прави оценка на имущество и активи, продава се каквото се продава, изпразват му се банковите сметки и физическото лице е готово отново да работи и да плаща данъци. 

(От 17-а стр.)

Дали, защото не знае да се защитава, но

българският потребител е притиснат безумно

И на нашите политици или не им е ясно, или по-вероятно са получили пари за да създадат такова законодателство през годините.”

По мнението на юриста политиците през годините не само не са помогнали на обикновените граждани, а с приемането на лобистки закони са направили ситуацията нетърпима.

Справедливо споделяне на тежестта чрез частично погасяване на задължения, справедливо обезщетяване на кредитора, създаването на втори шанс за длъжника, принцип на добросъвестност - това са основните принципи в законопроекта, предложен от омбудсмана.

35% от българите - 2 милиона и половина от населението, живеят в тежки ограничения, обяви Манолова. Заедно с експерти от всички области тя изготви закона за частния фалит.

Според него ще се минава през съдебна процедура в окръжен съд. Тя ще е бърза, прозрачна, неоскъпена и колективна - една спрямо дълга към всички кредитори. От нея ще се възползват лица, живели поне 6 месеца у нас. Тази своеобразна уседналост се въвежда, за да се предотврати "туризмът" на банкрута. Така преди години граждани от Германия отскачали да си изчистят кредитното досие при по-либералната процедура във Великобритания.

Специалната защита на закона ще се дава само на добросъвестни длъжници - активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства, подчерта Манолова. Размерът на дълга, за да се стартира процедурата,

е закован на поне

5 минимални работни заплати

Идеята е и информацията за длъжниците и производството да се качва в регистър към Търговския, като този нов регистър ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато той не може да бъде открит.

Три различни процедури според ситуацията на длъжника залага проектът. Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия. В този случай за период между 3 и 5 г. ще трябва да се платят поне 50% от задълженията. Вторият случай ще е с ликвидация (разпродаване) на имущество без несеквестируемото, а третият ще се задейства при липсата на каквито и да било доходи и имущество. При такава длъжникът ще трябва 10 г. да уведомява съда при постъпващи доходи, за да се стартира една от горните две процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен.

Със задействането на процедурите

се спират висящите задължения

и начисляването на лихви. В производствата със сигурност ще участва синдик.

По подобие на практиката в други страни експертите предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 г.

Целта е със закона да се решат и някои проблеми, възникващи преди обявяването на фалита, обясняват юристи. Например сега даващите заема не обявяват необслужвания кредит за

несъбираем веднага след изтичането на 90-дневния срок Обикновено кредитните институции чакат години или две и през това време начисляват лихвата по кредита и наказателните такси за просрочие и по този начин реализират неправомерни приходи. Това според международните счетоводни стандарти е незаконно, защото според тях след 90-ия ден необслужваният заем трябва да бъде прехвърлен в баланса като съдебно вземане и да се спре начисляването на лихви и наказателни надбавки.

Така например за просрочен борч от 10 000 лв., който не е обявен за несъбираем, кредиторите за две години си начисляват допълнителни лихви в размер на 1500-2000 лв. Така те компенсират загубите от вземанията,

които въобще няма да могат да съберат, защото обикновено само от длъжниците на 3 от 10 необслужвани заема кредиторите успяват да си приберат борчовете. Обичайна практика на даващите заеми институции е да прехвърлят просрочените вземания на свързани с тях фирми и по този начин да заобикалят законовия срок от 90 дни.

Още четете:

Арестуваха италиански мафиот с български паспорт в Мароко. Анджело е издирван от 22 години, разпознат е по отрязан среден пръст на лявата ръка