Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Баща търси костите на сина си! 15 г. след погребението открива в ковчега само военна униформа и клон от дърво Бащата Любен Берберов

“Единственото ми желание е да открия костите на сина си. Като християнин да ги погреба, да се помоля и да поплача над тях. Военните знаят къде са, но крият истината.”

С тези думи започва тъжния си разказ бившият военен Любен Берберов от пазарджишкото с. Главиница. Трагедията, съсипала живота на семейството му, започва на 7 април 1989 г., когато с покойната му вече съпруга Райна получават известие, че единственото им дете Кирил е загинал в танка си по време на военно учение на полигона в Ново село.

“Ние знаехме, че се подготвят за учение.

Пет дни преди

това бяхме на

свиждане в

Елхово, където

Кирчо служеше

Бяха му дали 2 дни отпуск и бяхме заедно. Никога не сме и допускали, че виждаме сина си за последно”, през сълзи разказва бащата.  

Версията за смъртта на сина си той научава от заключенията на следственото дело по случая, но категорично я отхвърля като неправоподобна. Според официалната експертиза войникът Кирил Берберов по време на стрелба с халосни снаряди не е изчакал изхвъргачът на оръдието да изхвърли гилзата от изстрелян снаряд и е заредил нов. Това е предизвикало експлозия в танка, вследствие на което Кирил умира.

Според заключението виновен за инцидента е починалият войник.

“Това е абсолютно неправдоподобно. Невъзможно е да се случи. Аз съм бивш кадрови военен - артилерист. Няма как да заредиш нов снаряд, ако в дулото на оръдието има гилза, още по-малко - да се получи взрив”, категоричен е Любен Берберов. Според него истината за смъртта на момчето му се крие във факти, на които умишлено не се обръща сериозно внимание и се игнорират, за да бъде прикрита действителността.

От разпити на свидетели бившият военен научава, че ден преди учението на екипажа, в който е синът му, без обяснение е даден отремонтиран танк Т-55А. Танкът е докаран върху платформа с влекач директно на полигона в Ново село. Това според бащата говори, че нещо не му е било наред.  

Машината е предадена на екипажа без каквито и да било документи и протоколи, което е задължително. Бащата твърди, че вентилационната система на танка със сигурност не е работила. Т-55А е модифициран модел, чиято особеност е, че е снабден с газова турбина, обяснява Берберов. Нейната цел е да произвежда димна завеса по време на бойни действия и да подпомага мощността на двигателя на танка.

“Недостатъкът на газовата турбина е, че ако не работи вентилационната система на танка, вътре в него за кратко време се натрупват газове, които се възпламеняват при най-малката искра. Преди началото на стрелбата синът ми е получил заповед да затвори люка на танка и да го заключи. Не е успял да заключи и добре, че е така, защото и другите момчета от екипажа щяха да са мъртви.

Преди танка да избухне, са били изстреляни 10 халосни снаряда и нищо не се е случило, всичко е минало нормално. Според мен заради неработещата вентилационна система в танка вече са се натрупали газове от турбината, които по някаква причина са се възпламенили и избухнали. Синът ми е загинал на място. Били са откъснати ръцете му, имал е наранявания по цялото тяло. Показаха ми снимка на трупа му.

Разпознах го.

Взривът е бил

толкова силен,

че куполът на

танка изхвърчал

Че е имало възпламеняване, говори фактът, че другите момчета са били силно обгорени, но живи. Спасили са ги.

Истината е, че газовата турбина е предизвикала експлозията, а не грешка на сина ми”, убеден е Любен Берберов.  

Тленните останки на сина му са докарани в Главиница в затворен ковчег с изрично разпореждане от съдебния лекар полк. Генади Генов, вече покойник, ковчегът да не се отваря, за да не се травмират близките на загиналия. Въпреки това бащата иска ковчегът да бъде отворен, но получава категоричен отказ от присъстващите на погребението военни представители.

Ненавършилият 20 г. Кирил Берберов е погребан с военни почести, като ковчегът му е носен на ръце от 8 войничета. За смъртта му е образувано следствено дело, което приключва през 1992 г. със заключение, че за експлозията в танка вина има загиналият Кирил.

В рамките на следствието бащата иска ексхумация на тялото на сина си, но категорично му е отказана. Бащата не приема заключението на разследващите и по негово настояване се образува второ следствено разследване. То приключва през 1995 г. със същото заключение.

“Никога не повярвах на заключението на разследването, но се примирих. В хода на делото ме викаха за различни предявявания. Още тогава разбрах, че нещо не е наред, че нещо се крие. Постоянно бях конвоиран от двама военни полицаи, единствено аз. Следеше се всяка моя стъпка. Ако исках да науча нещо, различно от това, което те ми казваха, се сблъсквах със стена”, обяснява бившият военен.

На 11 септември 2015 г. умира съпругата на Любен Берберов - Райна, непрежалила рано отишлото си дете. Съпругът решава, че ще я погребе в гроба на сина си. Вика погребална агенция, чиито работници разкопават гроба на Кирил, за да съберат костите му и да подготвят гроба за погребението на майката.

“Като извадиха ковчега и го отвориха, вътре

имаше разстлана

униформа,

зелена риза в

найлонов плик,

фуражка и

обувки

Върху тях беше сложен клон от дърво. Нямаше и следа от кости или петна по униформата от изгнила плът. Нищо. 26 г. бяхме плакали с жена ми върху гроб, в който е била погребана една военна униформа”, мълви през сълзи бащата.

Шокиран от жестоката истина, той наема адвокат Владимир Секулов с надеждата да открие костите на сина си. През 2016 г. от името на бащата Секулов изпраща писмо до тогавашния военен министър Николай Ненчев. От неговия кабинет са насочени към военната прокуратура в Сливен. Образувана е преписка, по която са разпитани гробарите, разкопали гроба на Кирил Берберов.

Единият от тях - Райко Георгиев, заявява при разпита си, че и друг път му се е случавало, като отворят стар гроб, да не намират останки от починалия. Дали заради тези показания,или по-друга причина от сливенската военна прокуратура прекратяват преписката и отказват да образуват досъдебно производство с мотив, че през годините останките на починалия войник са се разградили.

Според адвокат Секулов обаче е било необходимо да се направи поне една експертиза, защото няма как, ако е имало тленни останки в ковчега, да не са останали някакви следи от тях. Той обжалва решението на сливенските обвинители пред Военноапелативната прокуратура в София, откъдето потвърждават постановлението на сливенските военни прокурори.

През 2017 г. и ВКП потвърждава отказа за образуване на досъдебно производство.

“Изпратихме и писмо до президента, който разпореди проверка. И през февруари тази година получихме писмо от зам. главния прокурор Пенка Богданова, че потвърждава постановленията на военната прокуратура и ВКС и жалбата се оставя без последици. Това е. Пълна безизходица”, вдига ръце адвокат Секулов.

Бащата Любен Берберов обаче не иска и не приема внушението, че костите на сина му са изгнили без следа в гроба.

“Военните знаят къде са погребани останките на сина ми. Нищо в армията не става без заповед и без документ. Убеден съм , че има документи за това. Аз нищо друго не искам, освен да ми кажат къде са костите на сина ми, за да си ги погреба. Не търся нито наказателна, нито каквато и да е друга отговорност.

Не разбирам защо крият. Минали са 29 г. и да е имало нещо секретно, минала е голяма давност. За тях това не значи нищо, но

за мен е

смисълът на

живота ми -

да поплача на

истински гроб

на сина си”,

неутешим е отчаяният баща.

Пред “24 часа” експерт по съдебна медицина обясни, че е абсолютно невъзможно в ковчега да няма следи от трупни останки, ако такива са били погребани.

*Текстът е публикуван в "24 часа"

Коментара ()

Вашият коментар